If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Език: Условни изречения, част 3

В част 3 Джъстин продължава оттам, където приключи част 2 , запознавайки ни с алтернативна теория за условните изречения: стриктната условна теория. Според стриктната теория условните изречения изразяват необходими връзки между предпоставката и следствието. Джъстин показва как тази теория избягва проблемите пред материалната условна теория. Но стриктната теория, както се оказва, се сблъсква с подобен проблем!

Говорител: д-р Джъстин Куу, асистент, МИТ.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Джъстин Ку и съм асистент по философия в МИТ. Това е третата част от поредицата ни за условните изречения. Последният път видяхме един класически проблем с материалната условна теория. Тя прогнозира, че е твърде лесно условните изречения да са верни. Припомни си условното изречение на Мит Ромни 1: Ако мрежата за безопасност има нужда от поправка, ще я поправя. Материалната условна теория прогнозира, че Ромни казва нещо вярно с това изречение, ако всъщност мрежата за безопасност няма нужда от поправка. Но това изглежда погрешно. За да е вярно, условното изречение изисква да има някаква връзка между предпоставката (че мрежата за безопасност има нужда от поправка) и следствието (че Ромни ще я поправи). Но как трябва да разберем тази връзка между предпоставката и следствието на едно условно изречение? Една обещаваща теория от Чарлз Сандърс Пърс е, че условните изречения ни казват повече от това как нещата всъщност са. Те ни казват как трябва да са. Теорията на Пърс е позната като "стриктната условна теория за условните изречения". Според тази теория, едно условно изречение "Ако А, тогава В" е вярно, само ако е невъзможно "А" да е вярно, а "В" да е погрешно. Следователно, според тази теория, 1 означава, че е невъзможно мрежата за безопасност да има нужда от поправка, а Ромни да не я поправи. Когато Ромни изрича 1, той ни казва нещо и за това как са нещата, както и за това как трябва да са. Думите, които използвах, за да характеризирам стриктно условната теория на Пърс, са познати като "модални". "Трябва да", "невъзможно", "възможно" и така нататък. Тези думи са използвани за изразяване на твърдения за това как е могло да се случат нещата, дори ако всъщност не са се случили по този начин. Ето един пример. Всъщност, гледаш видео за условните изречения. Но можеше да правиш нещо друго, може би да гледаш видео за котките или да си чатиш с приятели. Тъй като можеше да правиш нещо друго, това е просто случаен факт, че сега гледаш видео за условните изречения. Вярно е, но не е нужно да е вярно. Лесно можеше да е погрешно, да кажем, ако беше решил/а да натиснеш бутона за котешкото видео вместо това. Контрастирай факта, че сега гледаш видео за условните твърдения с факта, че 2 + 2 е равно на 4. Това също е вярно, но има по-дълбок смисъл, че това трябва да е вярно. Просто няма начин 2 + 2 да е равно на 5. Това е невъзможно. Помни че това, което интуитивно липсва от материалната условна теория, е специална връзка между предпоставката и следствието. Според стриктната условна теория, специалната връзка е необходимостта от следствието при приемането на предпоставката. Разгледай отново условното изречение 1 на Ромни. Според стриктната условна теория, 1 казва, че е необходимо Ромни да поправи мрежата за безопасност, ако приемем, че тя има нужда от поправка. Или, както казахме по-рано, няма начин мрежата за безопасност да има нужда от поправка и Ромни да не я поправи. Следователно, според стриктната условна теория, 1 ни казва, че има много силна връзка между необходимостта от поправка на мрежата за безопасност и Ромни да я поправи. За разлика от материалната условна теория, невярността на твърдението, че мрежата за безопасност има нужда от поправка не е достатъчно да осигури, че условното твърдение е вярно. Като помним това, нека се върнем към едно от изреченията, които открихме за проблемни за материалната условна теория. 2: Ако Земята е плоска, утре ще спечеля от лотарията. Според материалната условна теория, това изречение е вярно, просто понеже Земята не е плоска. Но това изглежда погрешно. За да може 2 да е вярно, трябва да има някаква връзка между плоскостта на Земята и спечелването на лотарията. Тъй като няма такава връзка, затова това е погрешно, можем да заключим. Според стриктната условна теория, 2 казва, че е невъзможно Земята да е плоска и да не спечеля лотарията. Но интуитивно е възможно Земята да е плоска и да не спечеля лотарията утре. Това е, понеже няма връзка между плоскостта на Земята и бъдещите ми печалби. Така че стриктната условна теория прогнозира правилно, че 2 е погрешно. Изглежда, тогава, че стриктната условна теория прави сериозен напредък пред материалната условна теория. Това са добри новини. Но, сега да преминем към лошите новини. Оказва се, че стриктната условна теория е субект на много подобен проблем като материалната условна теория. Проблемът е, че изглежда сякаш може да има погрешни условни изречения, които имат невъзможни предпоставки. Причината това да е проблем за стриктната условна теория е, че тя казва, че едно условно твърдение "Ако А, тогава В" е вярно, само ако е невъзможно "А" да е вярно, а "В" да е погрешно. Следователно, ако самото "А" е невъзможно, тогава, разбира се, е невъзможно "А" да е вярно и "В" да е погрешно, в който случай теорията казва, че "Ако А, тогава В" трябва да е вярно. Какъв вид условни изречения повдигат такъв вид проблем за стриктната условна теория? Помисли за Хипотезата на Голдбах. Това е твърдението, че всяко четно цяло число, по-голямо от две, е равно на сбора от две прости числа. Това е математическо твърдение и, следователно, ако е вярно, то е задължително вярно, и ако е грешно, то е задължително грешно. Не знаем дали хипотезата на Голдбах е вярна. Това я прави хипотеза. Но предположи за момент, че е погрешна и помисли за следното условно твърдение. "Ако хипотезата на Голдбах е вярна, утре ще спечеля от лотарията". Това условно твърдение изглежда погрешно, понеже да спечеля от лотарията утре няма нищо общо с верността или погрешността на хипотезата на Голдбах. Но, при нашето предположение, че хипотезата на Голдбах е погрешна, тогава е невъзможно хипотезата на Голдбах да е вярна и, следователно, е невъзможно хипотезата на Голдбах да е вярна и да не спечеля лотарията утре. Следователно, според стриктната условна теория 3 е вярно. Но тази прогноза е погрешна. 3 интуитивно е погрешно. Причината е, отново, понеже просто няма връзка между верността на хипотезата на Голдбах и спечелването на лотарията от мен утре. Още повече, стигаме до това заключение, без значение дали ще приемем, че хипотезата на Голдбах е вярна, или погрешна. Оставям го като упражнение за слушателя да проведат аргумента. Забележи паралела между този проблем за стриктната условна теория и проблема пред материалната условна теория. И двете теории се натъкват на неприятности с условни твърдения, които имат погрешни или невъзможни предпоставки. Това общо ядро на техните проблеми предполага, че вероятно ни трябва радикален нов начин да мислим за условните твърдения, при който те не са категорични твърдения, които имат добре дефинирани стойности на истината в ситуации, в които предпоставките им са погрешни. Това прозрение ще оформи основата на последната теория за условните твърдения, която ще разгледаме в последното видео от тази поредица