Език: Конвенционална Импликатура

Казвам се Уил Самън. Аз съм асистент по лингвистика в университета на Минесота в Дълут. Днес ще говоря за различни видове лингвистични значения, по-специфично, конвенционалната импликатура и комуникативната импликатура, един начин да разделим лингвистичното значение, който е бил много влиятелен през последните 40 години, който възникнал от работата на оксфордския философ Пол Грайс и неговите идеи за комуникативна импликатура и конвенционална импликатура. Добра начална точка за нас е да забележим, че често има разлика между това, което говорещият казва, и това, което има предвид. Да разгледаме изречението "Уморен съм". Някой те кани на среща и ти отговаряш с "Уморен/а съм". Лингвистичното значение на това, което току-що каза, е просто че си уморен, тоест значението на думите "Уморен" и "съм" са взети буквално, комбинирани в изречение и дават простото значение, че си уморен. И това е всичко, което каза, взето буквално. Но вероятно предаде много повече от това на човека, който те покани на среща. Най-вероятно предаде на човека, че не искаш да излезеш на среща с него. Лингвистичното значение тук ще е, че си уморен, докато изговореното значение ще е това, което наистина искаше да предадеш на човека, по-точно, че не искаш да излезеш на среща. Тоест, отказа предложението по недиректен начин. Това е нещото, което Грайс би нарекъл "комуникативна импликатура". Комуникативните импликатури са съобщения, които говорещите предават, които често са над и отвъд буквалното значение на думите, които те изговарят. Трикът към всичко това е, че говорещите се надяват да накарат слушащите да разпознаят намеренията им в разговора, дори ако това намерение не се съвместява директно с думите, които говорещият изговаря. При изричането на едно изречение се надявам да накарам слушащия да разпознае каква е целта ми при изричането ми. Ако кажа "Уморен съм" в отговор на покана, се надявам, че слушащият ще се запита защо казвам, че съм уморен. Като резултат се надявам, че тя ще стигне до извода, че всъщност не искам да изляза на среща. Тук имаме две потенциални съобщения. Първото съобщение е буквалното значение на изречението "Уморен съм". Второто съобщение е намекнатото значение, че не искам да отида на среща. Първото от тези значения е това, което наричаме "конвенционално значение", или "лингвистично значение", тоест, то е директно прикрепено към значенията на въпросните думи. Второто изречение, което е намекнатото значение, е неконвенционално. Под това имам предвид, че второто изречение не е прикрепено към значенията на думите "Уморен съм". Ако кажа "Уморен съм" в друг контекст, това няма да се брои като отказване на среща. Например мога да кажа "Уморен съм" късно вечерта, за да подскажа, че съм готов да си лягам. Или мога да кажа "Уморен съм" сутринта, за да подскажа, че не искам да ставам от леглото. Или може би съм в спор с някого и мога да кажа "Уморен съм", за да намекна, че не искам да споря повече. Във всички тези случаи просто буквално казах, че съм уморен, но в същото време намекнах различни неща във всеки отделен случай. Тоест можеш да използваш същото изречение, за да намекнеш много различни неща в много различни контексти. И намекнатото значение е неконвенциално. Философите и лингвистите често говорят за условно за истината значение на изреченията. Това е вид значение, което е директно част от буквалното значение на едно изречение и което е използвано, за да се определи дали едно изречение е вярно, или не. За изречението "Уморен съм", това изречение ще е вярно, ако и само ако съм наистина уморен. Условното за истината значение на изречението не е задължително част от намекнатите значения, които обсъдихме дотук. Ако кажа "Уморен съм", за да намекна, че не искам да излизам на среща, условията за истината пак просто зависят от това дали наистина съм уморен, или не. Частта, че не искам да ходя на среща, няма значение за условията за истината на "Уморен съм". Комуникативното импликатурно значение, частта, че не искам да излизам на среща, не е условно от истината. Да обобщим какво имаме дотук. Имаме условно за истината значение, което е буквално и конвенциално. И имаме неусловно за истината значение, което е намекнато и неконвенциално. Това основно разграничение на повежда далеч към разбирането на видовете значение, които откриваме в ежедневния език. Но има едно друго измерение на значението, което също е много важно. Това е конвенционалното импликаторно значение. И този вид изречение изглежда стои по средата между двата вида значение, които обсъдихме дотук, тоест, конвенционалната импликатура е конвенционална, част от директно, реално, буквално значение на въпросните думи. Но в същото време не е условно за истината. Нека разгледаме един пример. Помисли за изречение като "Джон е нисък, но е силен". Това изречение е равно спрямо условията за истината на "Джон е нисък и е силен". Стига Джон да е и нисък, и силен, и двете изречения са верни. Ако не е и нисък, и силен, тогава и двете изречения са погрешни. Няма междинен вариант. Въпросът е какво има в изречението "но", което липсва в изречението "и". И разликата изглежда е, че има някакъв вид контраст в изречението "но", който не е наличен в изречението "и". И този контраст е между очакванията, които имаме за това да си нисък и това да си силен. Може би обикновено не мислим, че някой, който е нисък, е също така и силен, или нещо такова. Във всеки случай, тук има контраст между тези две части на изречението. Този контраст очевидно е част от конвенционалното буквално значение на "но". Ако заместим "и" с "но", можем да видим, че условията за истинността остават същите. Но сега контрастът го няма. Тоест контрастът трябва да е конвенционална част на значението на "но". Но в същото време контрастът не е част от условията за истинността на значението. Знаем това, понеже изреченията "и" – "но", които току-що споменахме, имат еднакви условия за истинност. Но само едно от изреченията има характеристиката на контраста. Грайс нарекъл този вид конвенционално, но не условно на истината значение, конвенционална импликатура. Те се срещат навсякъде в ежедневния ни език. Например, изречения като "Честно казано, Викингите не спечелиха" или "Тези проклети Викинги изгубиха играта" са използвани да изразят твърдения, чиято истина може да бъде преценена, както може да се прецени и отношението на говорещия към твърденията. Помисли за второто изречение. "Тези проклети Викинги изгубиха играта." Тук говорещият прави просто твърдение, че Викингите са изгубили мача. Говорещият също предава емоция по отношение на това твърдение, по-точно, говорещият е раздразнен или ядосан, че Викингите са изгубили. Тази предадена емоция е важна за да разберем чувствата на говорещия, но не е важно за условията за истината на твърдението. Всичко, което има значение за условията за истината е дали Викингите са изгубили мача, или не. Този вид емоционално значение е директно свързано с думата "проклети", тоест, нейното конвенционално значение. Но това не влиза в условията за истинността на изречението. Като резултат, можем да говорим за значението на тази дума и много, много свързани думи по отношение на конвенционалната импликатура. Ще приключим тук, като досега обсъдихме три измерения на значението. Има конвенционално условно за истината значение, което е много близо до буквалното значение на това, което е казано. Има също неконвенционално намекнато значение, което е комуникативна импликатура, и което потенциално е доста далеч от буквалното значение на това, което е казано. И, накрая, има конвенционално неусловно за истината значение, което ще е конвенционалната импликатура, която току-що обсъдихме. Тук имаме, накратко, въведение в три различни измерения на лингвистичното значение, група разграничения, която е много полезна в полета като философия и лингвистика или във всяко поле, в което е необходимо да разберем връзката между езика и как използваме езика, за да комуникираме. Благодаря!