Език: Прагматика на Грайс

Казвам се Карън Люис и съм асистент по философия в Колеж Барнард, Университет Колумбия. Днес искам да говоря за прагматиката на Грайс. Прагматиката е науката за това как хората използват езика в реални разговори и в книги, имейли и други видове употреба на езика. Прагматиката, от една страна, е разграничена от семантиката, която изучава буквалното значение на думите или изреченията, които използваме. Но много често имаме предвид повече от буквалното значение на думите, които използваме. И това е едно от основните неща, които прагматиката изучава. Например, ако ти кажа "Отивам в Монреал тази седмица. Майка ми живее там", ще разбереш, че отивам в Монреал, за да посетя майка си. Но аз всъщност не казах това. Просто казах два факта: първо, "Отивам в Монреал тази седмица" и, второ, "Майка ми живее в Монреал". Но всеки естествено ще разбере, че тези факти са свързани. Че всъщност отиването да видя майка си е причината ми да отида в Монреал. Ето друг пример. Предположи, че някой ме пита "Ще идваш ли на партито в петък?" и аз кажа "Трябва да работя". Човекът ще разбере, че не мога да отида на партито, понеже трябва да работя. Но, отново, не казах това. Може всъщност да трябва да работя по-рано през деня. Всичко, което казах, беше, че трябва да работя в петък. Не казах нищо за това, че работата ще попречи на партито. Но ти естествено ще разбереш отговора ми "Трябва да работя в петък" като причина да не дойда на партито. В някои случаи дори можем да използваме едни и същи думи в различни ситуации и да изразим напълно различни неща. Например, ако един учител запише в бележника на първокласник "Боб има чудесен ръкопис", това ще означава просто, че Боб се справя много добре с ръкописа в клас. Това е нещо, което искаш да овладееш в първи клас. От друга страна, предположи, че един професор пише препоръчително писмо за един от студентите си, който кандидатства за престижна награда по философия. И всичко, което тя пише в писмото, е "Боб има чудесен ръкопис". В допълнение към изразяването на нещо за ръкописа на Боб, това ще изрази, че професорът не мисли, че Боб е много добър философ или заслужава наградата. Хърбърт Пол Грайс, философ, който е живял от 1913 г. до 1988 г., бил първият, който опитал да обясни феномена в творбата си "Логика и разговор". И много от това, което той казал, положило основанието за науката прагматика днес. Грайс изобретил термина "импликатура". Импликатура е това, което се има предвид, но не е буквално казано. Неща, които са предположени или намекнати. Един много важен вид импликатура, за който той е говорил, е комуникативна импликатура – импликатури, които се появяват поради общи характеристики на разговорите. И, помни, отново, когато говорим за разговори, често включваме неща като книги, писане на писма и така нататък. Това, което Грайс наблюдавал е, че, като цяло, разговорите са съвместни усилия. Хората се опитват да се разберат взаимно и да бъдат разбрани. Те искат да дадат и да получат информация. Те искат да си повлияят взаимно и да бъдат повлияни. Хората в един разговор, по принцип, не искат просто да кажат няколко несвързани забележки. И дори в най-обикновени разговори, по принцип има някакъв вид цел на разговора. Ние не просто казваме случайни неща без причина. Грайс взел тези наблюдения и предложил, че това, което правим, е един вид мълчаливо да следваме тези рационални правила на разговора. Рационалните правила са правила, които хората следват, понеже сме рационални създания, за разлика от, да кажем, конвенционални правила. Например някои страни шофират в лявата страна на пътя, а някои страни шофират в дясната страна на пътя. Това е просто конвенционално правило. Едното не е по-добро от другото. Но фактът, че изобщо следваме такива правила, че не караме в която посока си искаме, това е рационално правило. Това е начинът ни да съдействаме един на друг. Това е начинът, по който стигаме, докъдето сме тръгнали, цели, вместо да се блъскаме един в друг. Грайс обобщил тези наблюдения, тази идея, че разговорите са съвместни дейности между рационални същества, с централното си правило, което нарекъл "принцип на сътрудничеството". Принципът на сътрудничеството е "Дай своя принос към разговора, какъвто е нужен на етапа, на който разговорът възниква, като следваш приетата цел или посока на обмяната на думи, в която участваш". Грайс допълнително обяснил принципа на сътрудничество, като дал четири правила, или максими, които хората по принцип следват в един разговор. Припомни си, че тези правила, или максими, не се очаква да са конвенционални правила, които просто случайно следваме в един разговор, а са правила, които ръководят рационалната съвместна дейност по принцип. Първата е максимата за количеството: направи приноса си колкото информативен е необходимо за настоящите цели на обмена и не прави приноса си по-информативен, отколкото е необходимо. Например, ако говорим да ходим да гледаме филм довечера и опитваме да решим кой филм да гледаме, и ме питаш "Какво дават?", като следвам първата част на максимата за количеството, трябва да направя приноса си толкова информативен, колкото е необходимо, И това просто изглежда напълно рационално. Да кажем, ще ти прочета филмите в местното кино довечера, вместо просто да ти прочета времето, в който се прожектира един от филмите. Но също ще следвам втората част на максимата за количеството "не прави приноса си по-информативен, отколкото е необходимо". Например, няма да ти кажа началните часове на всички филми, които се прожектират в цялата страна. Въпреки че в определен смисъл това е отговор на въпроса ти "Какви филми дават довечера?", това е по-информативно, отколкото се изисква от целта на разговора ни. По същия начин, това е видът правило, което следваме в много съвместни дейности. Например, ако поправяме заедно кола и ти трябват четири винта, които да завиеш в следващата част, няма да ти подам два винта, което е недостатъчно, или шест винта, което е твърде много. Следващата максима е максимата на качеството, която е просто "Опитай да направиш принос, който е верен, не казвай това, което мислиш, че е погрешно, и не казвай това, за което нямаш адекватни доказателства". Обратно към примера с филма, ако говорим да ходим да гледаме филм довечера и опитваме да решим какво да гледаме, и ти ме питаш какво дават, не трябва да ти кажа нещо, което знам, че не го дават, нещо, за което знам, че е погрешно, нито трябва да ти кажа, че дават определен филм в определено време, ако все още не съм го видяла, ако нямам адекватно доказателство. Отново, това е правило, което следваме в обикновени съвместни дейности извън разговорите. Това е просто нещо, което рационалните хора, когато опитват да работят взаимно, ще направят. Например, ако опитваме да направим заедно торта и е време да добавим захарта, не трябва да ти дам солта, преструвайки се, че е захар. Следващата максима е максимата на връзката, която е просто "Карай по същество, кажи неща, които са свързани, не казвай неща, които нямат връзка с темата на разговора". Отново, ако говорим да ходим да гледаме филм довечера, не трябва да започна да ти разказвам за хубава книга, която съм чела, освен, разбира се, ако не сигнализирам промяна в разговора. Подобно, ако опитваме да направим торта и е време да добавим захарта, не трябва да ти подам книга или ръкавица за печене, въпреки че ръкавицата за печене може да е важна в по-късен момент от печенето на торта. Последната максима не е свързана със съдържанието на това, което казваме, а с начина, по който го казваме, и това е максимата за маниера. По-точно, Грайс казва "Трябва да сме ясни, да избягваме неяснота на израза, да избягваме двусмисленост, да сме кратки и да сме подредени". Например, ако отново говорим да ходим да гледаме филм довечера и дават определен филм в местното кино, трябва просто да кажа това, например нещо като "Дават филм Х в местното кино", а не нещо като "Местното кино ще прожектира поредица от неподвижни изображения върху екран довечера". Ако кажа нещо, като използвам странен израз като този, ще започнеш да мислиш, че опитвам да кажа нещо друго, нещо като "Не мисля, че дават реален филм в киното довечера". Подобно, ако правим торта заедно и е време да добавим захарта, трябва директно да ти подам захарта. Не трябва, например, да ти начертая карта на съкровище до захарта. Тези максими, заедно с принципа за сътрудничеството, обясняват как хората комуникират повече от буквалните значения на думите си в разговора. Хората мълчаливо приемат, че говорещият се подчинява на всички максими, на които може, и на принципа за сътрудничеството. Тези факти, плюс факти за целта на разговора, контекста на разговора и общите неща, които знаем за света, знанието ни за света, ни позволяват да изчислим тези импликатури, тези неща, които са намекнати или комуникирани по друг начин, извън буквалното значение на думите. Нека се върнем към примерите от началото и да видим как Грайс ще обясни как тези неща биват комуникирани. Припомни си, че казах, че ако ти кажа "Отивам в Монреал тази седмица. Майка ми живее там", ще разбереш, че отивам в Монреал, за да посетя майка си. И сега можем да разберем защо. Ти приемаш, че съм сътрудничещ участник в разговора и казвам само неща, които са свързани едно с друго. Не ти давам група несвързани забележки, които са факти за света. Единственият начин, по който фактът, че майка ми живее в Монреал, е свързан с отиването ми в Монреал, е да отивам в Монреал, за да посетя майка си. Има подобно обяснение за следващия пример. Отново, предположи, че някой ме попита "Ще идваш ли на партито в петък" и аз отговорям "трябва да работя", и ти разбираш, че няма да ходя на партито, понеже трябва да работя. Отново, ще приемеш, че съблюдавам принципа на сътрудничество и всички максими. И, отново, ще наруша максимата "Давай по същество", ако твърдението ми "Трябва да работя" не беше по някакъв начин отговор на въпроса "Ще ходиш ли на партито в петък?". И също ще наруша максимата за количеството: "Бъди толкова информативен, колкото се изисква", тъй като не бих дала отговор на въпроса, ако "трябва да работя" не беше отговор на въпроса "Ще ходиш ли на партито в петък?". И, накрая, можем да използваме малко от знанието си за света, понеже знаем, че ако някой е на работа, не може също да е на парти. Подобно, ако се върнем обратно към случая с препоръчителното писмо, спомни си, че професорът пише препоръчително писмо за студент, който иска да кандидатства за престижна награда по философия и професорът не пише нищо, освен "Боб има чудесен ръкопис". Това комуникира, че професорът няма нищо хубаво да каже за способностите на Боб по философия, понеже нарушава първата максима на количеството "Кажи толкова, колкото е необходимо". Очевидно, в едно препоръчително писмо за престижна награда по философия се изисква много повече от информация за ръкописа на студента. И, отново, той също нарушава максимата за връзката, понеже ръкописът на студента не е много важен за неговите философски способности. Нека разгледаме още един пример, който още не сме разглеждали. Предположи, че сме получили колет преди няколко дни и аз го прибирам някъде, и сега ти го търсиш, и ме питаш "Къде е колетът?". Не мога да си спомня къде съм го сложила, така че казвам "Не мога да се сетя къде го сложих, но помня, че е или на тавана, или в спалнята", и казвам "Или е на тавана, или е в спалнята". От това ще разбереш, че не съм сигурна къде е колетът. Как става това? Е, ако знаех къде е колетът, според първата максима за количеството, трябваше да ти го кажа. Щях да кажа нещо по-информативно. Ако знаех със сигурност, че е на тавана, да кажа "на тавана е" би било подходящ отговор. Но в този случай, даването на най-информативния отговор, съответствието с първата максима за количеството се сблъсква с максимата за качеството, която ми казва "Не казвай неща, които знаеш, че са погрешни" или "не казвай неща, за които ти липсват доказателства". Тъй като не помня къде сложих колета, нямам достатъчно доказателство да кажа "На тавана е" и затова ти казвам "Или е на тавана, или е в спалнята" и ти разбираш, отново, че не знам къде точно е. От друга страна, представи си ситуация, в която играем игра на търсене на съкровище и търсиш колет, който съм скрила. Много, много ти е трудно да успееш в тази игра, така че ти давам подсказка, за да ти помогна. Казвам "Колетът е на тавана или в спалнята". Това са същите думи, които използвах в последния сценарий, същите думи, които, в последния сценарий, означаваха, че не знам къде е колетът. Но в този случай, като имаме това, че целта на разговора е различна – търсим съкровище и имам причина да ти кажа нещо по-малко информативно – това не означава, че не знам къде е колетът. Отново, в този случай, максимата за количеството ми казва да ти кажа нещо по-малко информативно, понеже за целите на разговора ни, количеството информация, което е необходимо, е по-малко от максимално информативно, нещо, което ти дава подсказка къде е колетът, но не ти казва точно къде е. Отново, използвах точно същите думи, но този път, като казвам "Колетът е на тавана или в спалнята" не ти казвам, че не знам къде е. Като цяло, можем да видим, че като се позоваваме на факта, че разговорите са съвместни дейности между рационални същества, можем да обясним колко бива комуникирано, без да мислим, че самите ни думи всъщност означават различни неща в различни контексти.