If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:07

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Кейт Ричи. Аз съм асистент по философия в Градския колеж на Ню Йорк. Днес ще говоря за значение и език. В частност, ще се фокусираме върху начини да обясним как някои звуци и отбелязвания на страница или компютърен екран имат значение. Например, какво прави звуците "снегът е бял" и "живак" значими, докато този звук няма значение? Ще се фокусираме върху въпроса "Какво дава на една дума или на един звук значение?". Това е въпрос за това какво определя значението. Това може да бъде наречено въпрос за основата на значението, тъй като търсим какво служи като определител, или основа, за значението на един израз или едно изречение. В контраст, човек също може да зададе въпроси за това какво означават определена дума или звук. Речниците класифицират тази информация. Въпроси като "Какво означава котка?" или "Какво означава gato?" са въпроси за описателното значение. Когато зададем въпроси за описателното значение не питаме "Какво дава значение на думата котка?", а какво значение тя всъщност има. Тук ще се фокусираме върху въпроси за основното значение. Ще разгледаме два начина да отговорим на въпроси за основното значение, въпроси за това, което дава на една дума или звук значение. Има два общи вида отговора на този въпрос: интерналистки отговори и екстерналистки отговори. Интерналистите твърдят, че умствените или психологическите състояния определят значението. Тези теории биват наречени "интерналистки", тъй като психологическите състояния са вътре в отделните хора, може би вътре в главите на отделните хора. Интерналистите казват, че тези психологически състояния са нещата, които фиксират значението. От друга страна, екстерналистите твърдят, че нещо извън човека трябва да определи значението. Те обикновено се обръщат към естествените характеристики на света, или експертизата на другите в обществото. Нека разгледаме гледната точка на интерналистите. Философът Пол Грайс защитавал гледната точка на интерналистите. Грайс твърдял, че намеренията на говорещия определят значението. Какво са намеренията? Намеренията са целите, които имаме при действията си. Например, може да включиш телевизора си с намерението да гледаш баскетболен мач. Може да изляза от дома си с намерението да взема автобуса до работа. Грайс твърдял, че намеренията от специфичен вид могат да обяснят защо определени звуци и букви на страница или компютърен екран са значими. Той развил теория, в която едно изречение има определено значение според намеренията на говорителя или пишещия. Нека разгледаме един пример. Сега ще кажа едно изречение. Ето: "Грайс живял в Оксфорд". Вероятно вече знаеш какво означава това. Нека наречем значението му, каквото и да е то, Р. Помни, тук ни интересуват въпросите за основното значение, а не въпросите за описателното значение. Така че можем да оставим настрана въпроси за какво означава изречението и вместо това да се фокусираме как така то има значение. Според Грайс изричането ми на това изречение означава Р, само в случай, че аз, говорещият или пишещият, изричам изречението, като възнамерявам три неща. Първо, публиката ми (това си ти) да повярва в Р. Второ, публиката ми да осъзнае, че искам да повярва на Р, че имам това намерение. И, трето, че повярваш в Р, при осъзнаването, че исках да повярваш в Р. Дотук тази теория ни казва какво означава определено изричане на изречение. Казва ни какво моето изричане, това, което направих преди малко, означава въз основа на намеренията, които имах. Обикновено, изричането на изречения означава едно и също нещо. Ако по-късно днес кажеш на приятел "Грайс живял в Оксфорд", това означава Р. Означава същото нещо, което моето изричане на "Грайс живял в Оксфорд" означаваше преди малко. Може да искаш идея, която ни казва какво това изречение външно, или всяко дадено произнасяне, означава. Грайс твърдял, че значението на едно изречение зависи от начина, по който говорещите и пишещите го използват. Ако говорителите използват "Грайс живял в Оксфорд", за да кажат, че определен човек живял в някакъв град в Англия, тогава то означава това. По този начин, определени звуци и букви са значими поради намеренията. Намеренията са цели, които са представени психологически в отделните хора. Това е теорията на интерналистите. Сега нека разгледаме как екстерналистите биха отговорили на въпроса "Какво прави думите и изреченията ни значими?". Екстерналистите твърдят, че значението е определено от това, което е външно за използващия езика. Философът Хилари Пътнам известно твърдял, че "значението не е просто в главата". Той твърдял, че значенията са външни по един важен начин. Той започва аргумента си, като обяснява две условия, които много философи са приели. Първо, знаенето на значението на един термин е просто пребиваване в едно психологическо състояние. Интерналистите приемат, че значението изисква намеренията на говорещия, които са психологически. Тоест интерналистите биха приели това условие. Второто условие е, че значението на един израз определя към какви неща се прилага изразът. Например значението на този израз "създание с бъбрек" определя определена група неща, които имат бъбреци. Ти си едно от тези неща, аз съм едно от тези неща, кучето ми е едно от тези неща и много други създания, всяко друго създание с бъбрек. Всеки израз със същото значение като "създание с бъбрек" ще се прилага към всички тези същите неща. Например "бъбреконосец" означава "създание с бъбрек", тоест тези две неща се отнасят до едни и същи неща – теб, мен, кучето ми и така нататък. Пътнам приема това второ твърдение, но твърди, че първото трябва да бъде отхвърлено. Той заключава, че значенията не са психологически състояния. "Значенията не са просто в главата." Той спори за заключението, като се позовава на мисловни експерименти. Мисловните експерименти са хипотетични ситуации, които философите използват, за да помогнат да се определи какво ще направи нещо вярно и какви са условията за точно прилагане на една концепция. Това ни помага да погледнем отвън начина, по който светът ни е, да обмислим начини, по които светът ни е можело да бъде. Най-известният мисловен експеримент за екстернализма се фокусира върху сценарий, включващ Земята и друга планета, която бихме нарекли "Близначката Земя". Пътнам иска от нас да си представим следната ситуация. Представи си човек на име Оскар, който живее на Земята през 1750. Оскар, като всички нас, е бил в контакт с вода. Той е пил вода, плувал е в нея, наблюдавал я е как тече в река, мисли за нея като нещо като "безцветната, немиришеща, нямаща вкус течност, която запълва езерата и потоците и излиза от чешмата". Оскар мисли, и понякога казва, неща като "водата е мокра" и "искам чаша студена вода". Оскар не мисли неща като "водата е H2O", тъй като химичната структура на водата още не е била открита. Сега си представи друга планета, наречена Близначката Земя. На Близначката Земя има двойници на всичко на Земята. Има град-двойник на Рим, двойник на река Нил. Има двойник на Оскар. Можем да го наречем Близнака Оскар. Близначката Земя изглежда точно като Земята. Но нещото, което пълни езерата, потоците и чешмите на Близначката Земя не е H2O. Вместо това има друга химична структура, да я наречем XYZ. На Близначката Земя Близнакът Оскар е влизал в контакт с XYZ. Близнакът Оскар би казал неща, които звучат като: "водата е мокра" и "бих искал чаша студена вода". Според Пътнам, Оскар и Близнакът Оскар са психологически дубликати или двойници. И двамата мислят за мокри течни вещества, които пълнят езера и потоци, казват неща, които звучат идентично, изразяват чувствата си по начини, които звучат идентично, и, все пак, твърди Пътнам, те са различни. Оскар казва неща за водата H2O, докато Близнакът Оскар мисли и казва неща за водата XYZ. Оскар иска чаша H2O, докато Близнакът Оскар иска чаша XYZ. Тъй като те са психологически идентични, но имат предвид различни неща, когато направят един и същи звук, "вода", значението не може да е напълно вътрешно. "Значението," твърди Пътнам, "не е просто в главата". Нека разгледаме още един пример, който трябва да е аргумент за екстернализма. Този пример също е разработен от Пътнам. Предположи, че не мога да различавам буковете от брястовете. Мисля и за двете като за широколистни дървета, които растат в Северна Америка, и просто нямам повече информация за тях. Като имаме това, изглежда, че съм в едно и също психологическо състояние, когато мисля "буковете са красиви" и "брястовете са красиви". Ако значението определя към какви неща се прилага един израз и всичко, което значението е, е психологическо състояние, тогава за мен "бук" и "бряст" са едно и също нещо. Аз съм в едно и също психологическо състояние, когато мисля за брястове и букове. Но това не изглежда правилно. Говоря английски и използвам думите "бряст" и "бук" по същия начин, по който и един по-информиран човек. Изглежда когато кажа "бряст", имам предвид "бряст" и избирам брястове, точно както един запознат с дърветата човек би избрал. И когато кажа "бук", имам предвид "бук" и избирам букови дървета. Тоест значенията не могат да са психологически състояния. Значенията не могат да са изцяло вътрешни. Ако тези примери те убедиха, можем да попитаме "Какви външни неща са важни за значението?". И двата примера дават доказателство, че природната, физическа среда на човек влияе на значението. Какви видове неща има във физическата околна среда на човек влияе на значението на думите и изреченията на човек. Други са твърдели, че външната социална околна среда също влияе на значението. Според екстерналистите причинно-следствените и историческите връзки с природната ни и социалната ни околна среда определят какво значат изразите и изреченията ни. Да обобщим. Започнахме с въпроса "Какво прави думите и изреченията ни значими?" Видяхме, че интерналистите твърдят, че сложните намерения на говорещия, които са част от психологическото състояние на човека, определят значението. За разлика от тях, екстерналистите твърдят, че някои външни фактори, като природната заобикаляща среда на човек, определят какво значат думите и изреченията ни. Това са два начина да отговорим на въпроси за основното значение.