If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:44

Видео транскрипция

Казвам се Ричард Холтън и преподавам в МИТ във факултета по лингвистика и философия. И днес искам да говоря за проблема за свободната воля. Или, по-точно, за два проблема, свързани със свободната воля, които често биват смесвани. И част от това, което искам да направя днес, е да разделя тези два проблема. Първият проблем за свободната воля е вероятно този, за който мислят повечето хора. И това е идеята, че ако законите на природата са детерминистични, тогава ако началните условия са определени, всичко, което ще се случи след това, е определено от тези условия и от законите на природата. Разбираемо, хората са мислели, че това представлява проблем за свободната воля. Понеже част от интуитивната идея за свободната воля е, че когато се изправя пред някакъв избор или решение, мога да избера едната опция и да действам по този начин или мога да избера другата опция и да действам по този начин. И двата избора са свободни. Но нека сега спомена втория проблем, за който мисля, че е свързан с първия. Първият е метафизичен проблем. Той е за детерминизма. Вторият е епистемологичен проблем. Той е проблем за това какво можем да знаем. И това е много стара идея, чак от времето на стоиците, и се е появявала отново и отново при християнските мислители. Това е проблемът за предварителното знание. Тоест, ако нещата са определени, както говорихме по-горе, тогава, ако знаем началните условия и знаем законите на природата, изглежда ще можем да прогнозираме всичко, което се случва. Лаплас го е поставил много добре и е измислил идея, наречена "демона на Лаплас", който може да прогнозира всичко, което ще направиш. И, ето те теб, мислиш, че действаш свободно, а този малък демон знае какво ще направиш. И можеш да направиш проблема още по-лош. Предположи, че можеш да вземеш книга, в която е написано всичко това, понякога е наричана Книга на живота. Можеш да отвориш книгата и да разгледаш историята си и да видиш всичко, което някога си направил/а, каталогизирано перфектно. Прелистваш страниците, стигаш до днешния ден, прокарваш пръста си надолу по страницата и стигаш до текст, който казва "Четеш книгата на живота". Това е краят на страницата. И си мислиш: "Ако обърна страницата, ще знам точно какво ще направя. Как мога да вярвам в концепцията за свободната воля, ако когато обърна страницата, ще видя всичко, което ще направя?". Смятам, че вторият проблем е по много начини по-лош от първия. Искам да предположа, че всъщност втората идея не следва от първата. И за да илюстрираме тази разлика, искам да помисля за много, много прост уред в много, много проста игра. Предлагам ти предизвикателство. Имам този уред и върху уреда има крушка. И искам да прогнозираш дали тази крушка ще е включена, или изключена точно по обяд днес. И ще го направя доста лесно за теб. Ще ти дам много ресурси, които да ти помогнат да кажеш дали тази крушка е включена, или изключена. Ще ти кажа точната конфигурация на машината под крушката. Мога да ти кажа за електрическата верига, за мощността, която навлиза в нея, така че ще знаеш точно как работи това. Всъщност ще ти кажа всичко друго във Вселената, което може да искаш да знаеш. Ще ти кажа за всички начални условия. И ще ти кажа всички закони на природата. И ако това не е достатъчно, ще ти дам нещо друго. Ще ти дам цялата изчислителна мощ, която може да поискаш. И предизвикателството ми към теб е, като използваш всичко това, прогнозирай дали крушката ще е включена, или не по обяд днес. Но има малка уловка. Всъщност има две малки уловки. Първата уловка е следната. Трябва да направиш прогнозирането си преди 12 часа. Трябва да го направиш точно пет минути преди 12:00. Второ, трябва да направиш прогнозата си, като използваш своя собствена крушка, която е доста подобна на моята крушка. Ако включиш тази крушка, тогава това е индикатор, че вярваш, че крушката върху кутията ще е включена по обяд. Ако я оставиш изключена, това е индикатор, че вярваш, че крушката върху кутията ще е изключена по обяд. Това е предизвикателството. Звучи лесно, нали? Имаш цялата тази мощност, имаш цялото това знание, трябва да можеш да прогноризаш дали тази крушка ще е включена, или изключена. Нека сега ти кажа какво има в кутията. Нека разкрия част от електрическите връзки. В кутията има малък светлинен сензор. И той е насочен към твоята крушка. Ако крушката ти е включена, този сензор ще усети, че е включена и това ще включи ключе, което ще направи така, че крушката върху кутията да бъде изключена. Обратно, ако крушката ти е изключена, сензорът ще усети това и това ще включи ключе, което ще направи така, че по обяд крушката върху кутията ще е включена. Сега не изглежда лесно да спечелиш състезанието. Понеже тази машина е осуетяваща. Създадена е да осуети каквото и прогнозиране направиш, създадена е да го направи погрешно. Но помисли какво имаме сега. Дадох ти цялото начално знание, дадох ти всички ресурси за изчисление и все пак ти не успя да направиш точно предсказание, след като си в свят с нещо, което го осуетява. Можем да кажем две неща за това. Първото нещо е: изглежда много, много неща, в частност, човешките същества, ще са осуетяващи. Всъщност ти лично може да осуетяваш нещо. Може да гледаш какво е определено, че ще направиш, когато обърнеш тази страница в Книгата на живота и да видиш какво те очаква и може да направиш обратното, понеже искаш да покажеш, че не си кукла на конци, ръководена от това, което се случва в Книгата на живота. Второ, разбира се, някой извън системата, ако има всички прогнозиращи способности, може да прогнозира какво ще се случи. Но, разбира се, той ще прогнозира само това, че ще изгубиш играта, когато си вътре в системата. Какви заключения можем да си извадим? Мисля, че заключението, което да си извадим, е, че ако сме създания, които са в системата, каквито, в определен смисъл, сме, и ако всички около нас са прогнозиращи, тогава от истинността на детерминизма не можем да стигнем до извода за възможността за предварително знание. Това не показва, че свободната воля е в безопасност, но мисля, че премахва един от най-тревожните аспекти на свободната воля.