If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Метафизика: Парадоксът за дядото

Агустин Райо обяснява парадокса за дядото, един от класическите парадокси на пътуването във времето.

Говорител: д-р Агустин Райо, професор по философия, МИТ

.

Видео транскрипция

Аз съм Агустин Райо. Професор по философия съм в МИТ. И днес искам да ти разкажа за парадокса на дядото, който е известен като парадокс за пътуване във времето. Представи си Бруно. Бруно ненавижда дядо си. И с право. Дядо му е бил ужасен човек. Измежду много други неща, той извършил измама, която оставила милиони хора в бедност. Така че Бруно не иска нищо повече, отколкото да убие дядо си. За нещастие, дядо му вече е мъртъв. Дядо му е умрял много години преди Бруно да се роди. Но това няма да спре Бруно, понеже Бруно е създал машина на времето и възнамерява да пътува до миналото, за да убие дядо си, когато той все още е млад мъж. Всъщност той иска да се върне достатъчно обратно във времето, че да може да убие дядо си, преди той да има деца. Представи си Бруно. Той се е върнал назад във времето. Той е взел снайпер със себе си и се е научил да го използва. Следил е придвижването на дядо си и знае къде точно ходи той на сутрешна разходка. Намерил е перфектно място в близка сграда и има възможност за чист изстрел. Дядото върви. Той спира, за да завърже връзките си. Бруно натиска спусъка. И – Какво се случва? Знаем, че Бруно няма да успее да убие дядо си. Защо? Ами вече ти казах, че дядото е дядото на Бруно. И от това следва, че дядото трябва да е живял достатъчно дълго, че да има деца. Но в тази история Бруно е отишъл назад във времето до преди момента, в който дядо му е имал деца. Тоест, ако той успее, дядото никога няма да има деца, което ще противоречи на това, което вече ти казах за него. Може би мислиш, че тази история може да бъде интерпретирана различно. Може би мислиш, че можем да си представим ситуация, в която Бруно убива дядо си. Като резултат, измамата никога не се случва. Бруно се връща обратно в настоящето и открива, че всички са много по-щастливи. Твърдя, че това няма смисъл. Но смятам, че е лесно да мислим обратното, понеже има много филми, които разказват подобни истории. Един добър пример за това е един от любимите ми филми – "Обратно в бъдещето". Не знам дали си гледал/а "Обратно в бъдещето", но е много лесно да ти го разкажа набързо. Според филма има едно момче, Марти МакФлай, който има баща, Джордж. И никой не уважава Джордж. Но Марти получава достъп до машина на времето, която е специално модифициран ДеЛореан. Той влиза в ДеЛореана, достига определена скорост, проблясва ярка светлина и това му позволява да се върне в миналото до време, в което баща му е бил млад мъж. Той взаимодейства с баща си, променя характера на баща си и когато Марти се връща обратно в бъдещето, той открива, че баща му се е променил. Той открива, че сега всички уважават баща му. И баща му е много, много щастлив. Колегата ми, Брад Скоу, веднъж ме показа чудесен начин да видя защо тази история е непоследователна. Понеже, виж, в началото на филма ни казват, че в определен момент, 1985 г., Джордж не е уважаван от никого, а в края на филма ни казват, че в същото това време, през 1985 г. всички уважават Джордж. Но, виж! Няма значение дали ни казват едно нещо в началото на филма и различно нещо в края на филма. Пак е непоследователен. И един начин да видим това е да си представим, че си съдебен заседател. Свидетелката сяда на свидетелското място и в началото на свидетелството си тя казва, че в интересуващото ни време си е купувала цигари в магазина. А към края на свидетелството си тя казва, че в същия този момент вместо това е била у дома и е гледала телевизия. Веднага можеш да кажеш, че не всичко в историята на свидетелката е вярно. И това е така, понеже историята ѝ е непоследователна. И не ни помага, че част от историята е разказана в началото на показанията ѝ, а другата част е била разказана в края на показанията ѝ. Историята пак е непоследователна. Мисля, че същото нещо се случва с "Обратно в бъдещето". Просто понеже ни казват едно нещо в началото на историята и различно нещо в края на историята, това не означава, че историята е последователна. Има различен начин да интерпретираме "Обратно в бъдещето", при който той е последователна история. Но просто в тази различна интерпретация той не е предимно история за пътуване във времето. А всъщност е история за пътуване между вселените. В тази интерпретация, когато Марти МакФлай се качи на Делореана, той не се връща в миналото на собствената си вселена. Той пътува до различна вселена. В тази различна вселена той среща копия на родителите си, взаимодейства с тях и после се връща в бъдещето на тази вселена и открива, че по-старите копия на родителите му са много щастливи и уважавани от всички. Но забележи, че това не е интерпретацията, предложена от филма. Понеже тази интерпретация на филма е трагедия. Помисли за бедния оригинален баща на Марти! Заседнал в нашата вселена, той не само не е уважаван от никого, но и е изоставен от сина си, Марти! Да обобщим, мисля, че когато интерпретираме "Обратно в бъдещето" като обикновена история за пътуване във времето, трябва да заключим, че макар да е чудесен филм, той е логически непоследователен. Подобно, когато интерпретираме историята на Бруно и дядо му като обикновена история за пътуване на времето, не можем последователно да кажем, че дядото е неговият дядо и че Бруно успява да го убие в момент, преди той да е имал деца. Това ни оставя с много сложен въпрос. Знаем, че Бруно няма да успее да убие дядо си. Но какво го спира? Ето някои различни варианти за отговор на този въпрос. Едно нещо, което можеш да кажеш, е, че това, което го спира, е че пътуването във времето е невъзможно, така че той не би могъл да бъде в тази позиция. Друго нещо, което можеш да кажеш, е, че вселената съдържа специална, анти-парадоксална сила и че ако Бруно е щял да успее да убие дядо си, някак тази сила би се намесила. Мисля, че няма нужда да избираме никоя от тези опции. Ако питаш мен какво спира Бруно да убие дядо си, бих казал, че не знам, понеже не довършваш историята. Но вероятно това, което го спира, е нещо доста обикновено. В някои начини за развиване на тази история ще се окаже, че Бруно е насочил снайпера, но изгубил кураж в последната минута. В други начини на разказване на историята той е бил разсеян от нещо. Може би е имало лаещо куче отзад. В други начини да разкажем историята той стреля, но пропуска. Знаем, че има някои непоследователни истории за пътуване във времето. Но това не означава, че всяка история за пътуване във времето е непоследователна. Има напълно последователни начини да разкажем историята за Бруно и дядо му. И в някои от тях има напълно обикновени причини, които обясняват защо Бруно не е успял. Може да е понеже пътуването във времето е технологически невъзможно. Тоест може би то ще остане завинаги извън възможностите ни. Но това не означава, че самото пътуване във времето е логически непоследователно. Всъщност мисля, че концепцията за пътуване във времето е напълно последователна.