Ум: Дуализъм Ум-Тяло

Казвам се Алекс Бърн. Преподавам философия в МИТ и днес ще обясня един аргумент за така наречения дуализъм ум-тяло, възгледът, че не сме физически или материални неща. И ако не сме физически или материални неща, естествената алтернатива е, че сме някакъв вид мисловни неща. Нематериални умове или души, както се казва понякога. Оттук и терминът "дуализъм ум-тяло". Според тази гледна точка Вселената съдържа два доста различни вида неща: физически тела като камъни и планети, и мозъци, от една страна, и нефизически умове, от друга страна. Защо тази гледна точка е важна? Е, физическите неща обикновено не съществуват вечно. Ако счупя часовника си на малки парченца или го хвърля в пещ, това е краят на този красив продукт на швейцарското инженерство. Този часовник вече не съществува. Подобно, ако тялото ти бъде изядено от червеи или изгорено в крематориум, това е краят на този красив продукт на биологичното инженерство. Тялото ти вече не съществува. Тоест ако си физическо нещо, сложна купчина клетки, тогава евентуалното разрушение на тялото ти означава, че няма надежда за безсмъртие. Тоест ако вярваш в перспективата за живот след смъртта, много зависи от аргумента за дуализма ум-тяло. Философът от седемнадесети век Рене Декарт е най-известният поддръжник на дуализма ум-тяло и затова този възглед понякога се нарича декартов дуализъм. Може би си спомняш декартовите координати от гимназиалната геометрия, Декарт е изобретил и тях. Най-известната му творба е озаглавена "Размишления върху първата философия" и е била публикувана на латински през 1641 г. И подзаглавието обещава, че творбата ще демонстрира съществуването на Бог и безсмъртието на душата. Не можем да направим много за няколко минути, така че ще трябва да оставим демонстрацията за съществуването на Бог за друг епизод на Философия с отворен достъп. Аргументът, който ще представя, не е точно аргументът на Декарт, както го откриваме в "Размишленията". Това е вариация на аргумента на Декарт, дадена от съвременния философ Сол Крипке в класическата му книга "Именуване и Необходимост", която е публикувана през 1980 г. И, още повече, това е опростена версия на аргумента на Крипки. Но дори с опростенията мисля, че можем да видим, че тя определено води до аргумент, който заслужава да бъде взет насериозно. Сега към аргумента. Да дадем име на физическото ти тяло. Да го наречем Бърт. Всеки, дуалист или не, ще се съгласи, че ти и Бърт сте тясно свързани. Ако някой стъпи върху пръста на Бърт, ти усещаш болка. Ако решиш да вземеш аспирин, това ще доведе до придвижването на Бърт към шкафа с лекарствата. Но това не означава, че ти си Бърт. И, според дуалистите, ти не си. Тук има две неща: ти и Бърт. И аргументът на дуалистите опитва да установи, че ти не си Бърт. По-точно, ти не си идентичен на Бърт. Ти не си същото нещо като Бърт. Добре, това е заключението. За да се подготвим за предпоставките на аргумента, ни е нужно едно разграничение между истини, които може да са били погрешни, и истини, които не може да са били погрешни. Например, ето една истина: Аз съм философ. Тази истина може да е била погрешна. Можеше да съм водопроводчик, например. Водопроводчик може да ми е изглеждало по-задоволителна и сигурна кариера от философията и можеше да съм учил за сертификат за водопроводчик, вместо да уча за докторат по философия. Ето друг пример. Вярно е, че е имало динозаври. Но това можеше да е погрешно. Еволюцията можеше да не успее да създаде динозаври или животът можеше изобщо да не еволюира. Следователно, някои истини можеше да са погрешни. Но някои истини не биха могли да бъдат погрешни. Те трябва да са истински, независимо от всичко. Например, ето една логическа истина: или е имало динозаври, или е нямало динозаври. Това е вярно, но не е вярно просто по случайност. Не е възможно да е иначе. Както и да се бе завъртял света, тази логическа истина би била вярна. Ето друг пример, който е свързан с нашите цели. Представи си, че президентът на САЩ, да кажем, седи срещу нас. Посочвам го и казвам "Той е Барак Обама". Това е вярно. Но можеше ли да е погрешно? Как би могло? Как би могъл същият този мъж да не е Барак Обама? Имаме само едно нещо тук: този мъж, също познат като "Барак Обама". Когато кажа "Той е Барак Обама", изтъквам едно и също нещо два пъти. Това е все едно да кажа "Той", сочейки към Обама, е "него", сочейки отново към Обама. Едно нещо не може да не е идентично на себе си. Тоест той, тук соча към Обама, не може да не е идентичен на Обама. Когато кажа, че "Той е Обама", това, което казвам, е не просто вярно, но и трябва да е вярно. Това е една от тези истини като логическата истина, която току-що споменах. Не може да е погрешна. Ако се съмняваш в това, вероятно мислиш за някаква различна, но свързана, истина, която би могла да е погрешна. Например също е вярно, че той – соча към Обама – се нарича Барак Обама. Но това е истина, която би могла да е погрешна. Той можеше да има някакво различно име, да кажем, Фред Блогс. Но истината, че той е Барак Обама, не е същата като истината, че той се нарича Барак Обама. Първата истина не е за езика, въпреки че, разбира се, е заявена с езика, както истините като цяло. Тя е само за човека Барак Обама. Втората истина е за езика, поне отчасти. По-точно, за името Барак Обама. И, разбира се, това са доста различни неща. Барак Обама е президентът, но името му не е било издигнато като кандидатура. Добре, сега сме готови за аргумента. Да се върнем към теб и Бърт, тялото ти. Представи си, че те посоча и кажа "Ти си Бърт". Предположи, че това е вярно. Тогава, тъй като това е точно като примера с Обама, една от тези истини не би могла да е погрешна. С други думи, ако е вярно, че ти си Бърт, трябва да е вярно, че ти си Бърт, ти си Бърт, независимо от всичко. Това ни дава първата предпоставка на нашия аргумент за дуализма. Ако е вярно, че ти си Бърт, тогава не би могло да е погрешно, че ти си Бърт. Но чакай. Възможно ли е да не съществуваш без Бърт да съществува? Например представи си, че нямаш тяло или можеш да си представиш, че имаш друго тяло, Бърта, а не Бърт. Представянето на тези ситуации изобщо не е като да си представиш или да се опиташ да си представиш ситуация, в която има кръгла квадратна маса. Тази ситуация изглежда очевидно невъзможна, а не ситуация, която би могла да е вярна. Не е възможно да има кръгла квадратна маса. Но не изглежда изобщо невъзможно да има ситуация, в която съществуваш, без Бърт да съществува, вероятно понеже са ти премахнали тялото, вероятно понеже тялото ти е Бърта, а не Бърт. Това не е реалната ситуация, но изглежда като възможна ситуация. Можеше да съществуваш, без Бърт да съществува. Но ако можеше да съществуваш, без Бърт да съществува, тогава би било погрешно, че ти си Бърт. Ситуация, в която ти съществуваш, а Бърт не, е ситуация, в която ти не си Бърт. Това ни дава втората предпоставка: "би могло да е погрешно, че ти си Бърт". Сега, забележи, че втората предпоставка е отричането на изречението след думата "тогава" в първата предпоставка. Нашите две предпоставки имат следната абстрактна структура: "Ако Р, тогава Q; и не Q". И предпоставки с тази структура логически водят до извода, според закона за заключение чрез отрицание, наречен modus tollens, "не Р". И нашите две наглед правдоподобни предпоставки водят до извода, "Не е вярно, че ти си Бърт". С други думи, ти не си Бърт, което е дуалистичното заключение.