If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:01

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Нина Щрьоминджър. Работя в университет Йейл в училището по мениджмънт и факултета по когнитивни науки. Аз съм Шон Никълс, професор по философия в университета в Аризона. Представи си, че е близкото бъдеще и катастрофираш. Част от мозъка ти е увредена при катастрофата и лекарите трябва да я заменят с микрочип. Но микрочипът е неизправен и не възстановява напълно всяка част на ума ти. Един начин, по който може да е неизправен, е, че може вече да не можеш да идентифицираш предметите. Това се нарича зрителна агнозия. Друга неизправност на микрочипа е, че премахва всичките ти желания и интереси: музиката, която харесваш, хобитата ти, целите ти за бъдещето. Микрочипът също може да доведе до амнезия за всичките ти преживявания преди катастрофата. Накрая, микрочипът може да те накара да загубиш моралния си компас, способността ти да различаваш правилно и грешно. Поради коя от тези промени на ума ти идентичността ти ще е най-променена? Философията е предоставила много предположения за отговора на този въпрос. Някои философи, като Бърнард Уилямс, са предположили, че биологичната продължителност, наличието на същия организъм, е най-важната част от идентичността. Според този възглед аспектът от сценария, който ще промени идентичността ти най-много, е добавянето на микрочипа към мозъка ти, понеже това променя характеристиките на организма ти. В този случай главното не са промените в психологичната функция, а промените в биологията. Алтернативна идея е, че съвкупността от психологически черти, като черти на характера и предпочитания, са основата на личността. В частност, умствените характеристики, които най-много ни позволяват да различим един човек от друг изглежда са вероятни кандидати да са критична част от личната идентичност. Ако този възглед е правилен, тогава загубата на отличителните желания и памет трябва да причини най-голяма промяна на идентичността. Традиционно се смята, че паметта играе особено важна роля в личната идентичност. Джон Лок илюстрира тази идея с мисловен експеримент за принц и обущар. Представи си, че умът на един принц, съдържащ всички минали преживявания на принца навлезе в, и замени, спомените и преживяванията на обущаря. Новият човек принцът ли е, или обущарят? Лок мисли, че отговорът е много очевиден: разбира се, че е принцът! Просто сега принцът обитава тялото на обущаря. Най-скоро е било предложено, че моралността е най-важната част на идентичността. Културният фолклор предоставя непряко доказателство в полза на тази идея. Например в западните религиозни традиции душите са приемани не само за същество, което ни дава уникалната ни идентичност, но и като източник на съвестта ни и моралните ни действия. Но възгледът, че моралността е ключ към идентичността традиционно не е бил обект на сериозно внимание във философските кръгове. Въпреки централната позиция, която този въпрос е заемал във философските дебати, едва наскоро философите са започнали да събират данни, за да покажат какво хората възприемат за лична идентичност. Лок бил убеден, че спомените са най-важната част на идентичността, но това съвпада ли с начина, по който хората разглеждат идентичността? За да открием, Шон и аз направихме проучване, при което дадохме на субектите мисловния експеримент с микрочипа. Хората в това проучване предимно посочваха загубата на моралния компас като водеща до най-голямата промяна в нечия идентичност. Премахването на спомените и желанията също води до значителна промяна в идентичността, казват субектите, но не до толкова значителна, колкото тази поради загубата на морални качества. Основни психологически процеси, като разпознаването на предметите, не са особено важни за постоянството на личността. И физическите промени, като инсталирането на микрочип, който перфектно запазва умствената функция, води в най-малка степен до възприемане на промяна на идентичността. Когато хората преценяват какво определя дадена личност, те поставят централна важност върху моралния капацитет и това е противоположно на най-добре познатата ни теория за личната идентичност, критерия на Лок за паметта, според който си същия човек, само в случай, че помниш, че имаш преживяванията на някакъв минал човек. В други проучвания открихме, че това, което хората смятат за най-важно за идентичността, не е отличителността, а моралните черти. И моралните черти, които хората имат, могат да са обикновени и все пак по-важни за идентичността от черти, които са по-отличителни. Например много хора са мили, но загубата на тази обикновена черта се приема за много по-голямо увреждане на идентичността на човек от загубата на някакво силно необичайно предпочитание, като за диня, инжектирана с телешки бульон. Това проучване също показва силата на емпиричните данни да хвърлят светлина върху вековни философски проблеми. Докато данните не могат да ни предоставят категоричен отговор на метафизичния въпрос какво трябва да е идентичността, те могат да ни покажат как мислим за идентичността в ежедневието си.