If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:12

Видео транскрипция

Казвам се Елизабет Камп. Преподавам философия в университет Рютгер и днес искам да говоря за разказвателните теории за личната идентичност. Личната идентичност е един от първите и най-фундаментални въпроси на философията. Кой съм аз? Какво ме прави мен? Тези въпроси са вълнуващи и имат връзка с практически теми, които всеки от нас трябва да реши за себе си. Но когато философите отговорят, отговорите им често ни се струват разочароващо абстрактни. Те обикновено подхождат към личната идентичност като по-специален случай на по-обща тема в метафизиката, като питат "какви са условията за запазване и унищожаване на това същество?". И те обикновено отговарят на въпроса, като използват стандартния метод на странни мисловни експерименти. Да си представим жена, Алета. Тя е родена в Алпасо, и да кажем, че работи във фармацевтична компания, обича пикантни храни и кик-бокс. Сега да се запитаме, ако тялото ѝ бъде унищожено и в същото време бъде създадена нейна молекула-по-молекула реплика на Марс, пак ли ще е тя, не просто някой със същото описание, а ТЯ. Представи си, че всички нейни спомени и желания бъдат заменени с тези на английската кралица. Коя ще е ТЯ? Ами ако двете полукълба на мозъка ѝ бъдат трансплантирани в черепите на два трупа? Коя ще е ТЯ? Това са интересни въпроси. Но на водещите гледни точки върху личната идентичност, че аз съм моето тяло и че съм нишка от припокриващите психологични състояния им е трудно да измислят последователни обяснения на всички тези случаи. Но по-притеснително, те дори не отговарят на въпросите, които карат много от нас да се интересуваме от Аз-а. Характеристиките, които те предлагат за това, което прави мен "мен", са същите, които правят Алета "Алета", и които правят теб "теб". Те, следователно, обясняват защо всеки от нас е индивидуален, в смисъла на числово отличителен, защото се намираме в различно време и място в пространството и имаме различни други свойства, но същото важи за билярдните топки или, поне, за зайците. Те дори не започват да обясняват ЗАЩО разликите между нас са интересни и важни. Тук идва разказвателната гледна точка за личната идентичност. Тя започва от идеята, че сме фундаментално търсещи смисъла създания, "хомо наранс", както казва Джон Найлс, "разказвачи", а не хомо сапиенс, или "знаещи". При разказвателната гледна точка кой съм аз е дадено от историята, която разказвам за себе си, или може би да се пазя срещу необуздано самозаблуждаване от историята, която особено честна, рефлективна версия на мен би разказала. Помисли за нещата, които казваме един на друг на първите срещи и на партита, и в мемоарите си. Откъде идваме, какво ни се е случило досега, накъде отиваме. Когато се запитам: "Кой съм аз?" питам как да оформя историята на живота си, така че да се свърже в значимо, добре оформено цяло. Понеже разказвателната гледна точка третира "Аз-а" като конструиран от множество запомнени детайли и планове, той обяснява чувството ни, че някои действия и характеристики са дълбока част от нас, докато други са инциденти: да кажем, че любовта на Алета към науката е централна за нейната идентичност, докато работата за фармацевтичната фирма е просто начин да си плаща наема. Това също обяснява интуицията ни, че това, което прави един "Аз", е активен, продължаващ процес. Вероятно като тийнейджър или в колежа Алета може да е описвала себе си като "от Барио", но по-късно може да реши, че просто се е случило да се роди там, че това не я определя и няма голямо значение. Накрая, понеже се фокусира върху особеностите на ОТДЕЛНИТЕ "Аз" и техните специфични места в дадени моменти в цялостното пътешествие на живота, разказвателната гледна точка обяснява интимната, интуитивна връзка между откриването кои сме и какво трябва да направим. Най-доброто действие за Алета е това, което най-пълно актуализира особеното "Аз", в което тя се превръща. Може би това означава да се върне в училище. Може би означава да създаде неправителствена организация. Може би означава спестяване, за да купи къща. Само тя може да реши и различните решения могат да я поведат по доста различни пътища, създавайки по-късни "Аз-ове" с несъвместими интереси и ценности. Като отчитаме колко обяснително богата е, не трябва да е учудващо, че разказвателната гледна точка е била приета от широка гама философи, психолози, антрополози, историци и литературни критици. Но има проблем. Гледната точка обяснява идентичността и значимостта на ЖИВОТИТЕ, а НЕ идентичността и значимостта на АЗ-а. Какъв е проблемът? Най-основната характеристика на един разказ, както ни казва Аристотел, е, че има начало, среда и край. Разказвателната структура е телеологична. Събитията в разказа са вплетени в едно и получават значимостта си поради връзката си с края на историята, поради помощта си за този край, в задържането на кулминацията ѝ и т.н. Но понеже разказвателната гледна точка ДЕФИНИРА "Аз" спрямо разказа, който е вплетен в него, тя съдържа значимостта и стойността, която "Аз-ът" съдържа до края на историята. Един проблем е, че много животи, може би дори повечето, приключват в нещастни времена, или твърде рано, или провлачвайки се след като основната работа е свършена. Интуитивно не искаме да кажем, че тези разказвателно непривлекателни краища правят "Аз-а", който е живял тези животи, по-малко стойностен в ретроспекция. Още повече, някой като Алета може да има богат, силен, морално стойностен Аз, дори ако няма някаква грандиозна житейска история да разкаже. Тя може винаги да е знаела, че ще бъде учен. Може да е влязла в близки приятелства и да има готини хобита, да е помогнала на доста хора и да е имала дълбоко вроден усет за духовен мир. Всички тези са качества, които правят добър "Аз", но може да не дават специфичната времева структура "Начало, Среда, Край", която прави една история добра. Моделът на самоизградения човек, водещ живота си в дирене, за да намери и актуализира най-истинното си същество, е завладяващ. Но също е особено западняшки и романтичен. Не трябва да служи като стандарт за определянето и преценяването на човечеството като цяло. При тези проблеми естественият въпрос е дали има някаква друга алтернатива, която може да обясни значимостта и строежа на определените "Аз-ове", по начин, по който стандартните философски гледни точки за личната идентичност не го правят. Мисля, че тук изниква различна литературна тропа: Аз-ът като герой. Подобно на разказвателната гледна точка, гледната точка за героя твърди, че когато създаваме собствените си Аз-ове и интерпретираме тези на другите, търсим повече от група качества. Опитваме да направим връзка от поведения, навици, задължения и спомени в едно в смислено цяло, "смислена текстура на съществуването", както казва Айрис Мърдок. Постигането на такава смисленост на героя може да е дълбоко, продължително предизвикателство. Ницше го нарича "страхотно и рядко изкуство". И разказването на истории е един чест инструмент, който използваме, за да направим това. Но тези истории обикновено засягат кратки истории В животите ни, а не животите ни като цяло. Още повече, някои хора са достатъчно щастливи да имат смислени "Аз-ове" от началото или да ги еволюират бавно, без много саморефлексия. Историите помагат, но не са необходими за Аз-а. Привлекателността или на историите, или на героите може да ни накара да се тревожим дали Аз-овете, които създаваме чрез интерпретация, са наистина реални. Ами ако сме просто групи свойства, различаващи се една от друга по безкрайно тривиални начини, но без дълбоките модели, които трябва да направят Аз-а значим? Ами ако конструкцията е просто фикция? В някакъв смисъл, мисля, че това е правилно. Причината стандартните гледни точки за личната идентичност да не обясняват какво прави Алета "нея" или мен "мен" е понеже няма дълбока, метафизична разлика между нас, освен че сме числово различни и имаме много различни свойства, много от тях напълно тривиални Но така не можем да живеем животите си. Ние СМЕ търсещи смисъл създания и правим важни избори, създаваме дълбоки връзки с други хора, преследваме дългосрочни цели и всичко това изисква да помислим за това какво интересува нас самите, дори ако няма значение за вселената като цяло, когато сме изследвани хладнокръвно и обективно отвън.