If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:22

Религия: Класически теизъм, част 1 (две концепции за Бог)

Видео транскрипция

Здравей! Казвам се Елмар Кремър. Аз съм професор емеритус по философия в университета на Торонто. Днес ще говоря за различни философски идеи за природата на Бог. Философите, които говорят за Бог, обикновено фокусират работата си върху бога от юдаизма, християнството или исляма. Но не всички философи мислят за този Бог по същия начин. Техните подходи могат да бъдат разделени на два широки типа: класически теизъм и теистичен персонализъм. Класическият теизъм набляга на това, че Бог е този, от който зависи всичко друго и самият който не зависи от нищо. Хората взимат това, за да предложат, че Бог е напълно различен от всички други неща, толкова различен, че постоянно е нужно да пречистваме езика си и мислите си за Бог. Можем да кажем, например, че Бог е мъдър. Но свети Тома Аквински ни предупреждава, че терминът "мъдър" не се прилага по един и същи начин към Бог и към човека. Когато кажем, че Бог е мъдър, увеличаваме значението на думата "мъдър", подобно на начина, по който увеличаваме значението на думата "права", ако кажем "една точка е права с дължина от нула". Теистичните персоналисти, в пълен контраст, твърдят, че Бог е човек, който се различава от създадените хора само по степен, не по вид. Мъдростта на Бог, например, е много по-голяма от мъдростта на един създаден човек, но двете могат да бъдат поставени в един и същ мащаб. Мъдростта на тийнейджър, мъдростта на Сократ и мъдростта на Бог са свързани по начина, по който са свързани скоростта на кола, скоростта на самолет и скоростта на светлината. Скоростта на светлината е най-голямата скорост, но е скорост в същия смисъл на термина, в който и скоростта на кола или самолет. Класическите теисти и теистичните персоналисти също се различават по начина, по който мислят за Сътворението. Класическите теисти казват, че тъй като всичко, различно от Бог, зависи от Бог, а той не зависи от никой, от това следва, че той сътворява и поддържа света ex nihilo (от нищо). Идеята, че Бог сътворява света и всичко ex nihilo (от нищо) е подвеждаща, понеже да създадеш нещо, в обичайния смисъл на думата, означава да промениш това, което вече съществува, както когато правиш маса като съединяваш парчета дърво или включваш крушките като натискаш ключ. Но Бог не действа причинно- следствено по този начин и тоест Бог и създанията не са причини в един и същи смисъл на думата. Теистичните персоналисти не виждат толкова огромна разлика между първопричината от Бог и първопричината от създанието. Ричард Суинбърн, например, казва, че е "лесно да си представим какво е да си Бог, сътворяващ неща ex nihilo". Сътворяване ex nihilo, мисли Суинбърн, е желанието на Бог нещата да съществуват и – пазете се! – те съществуват. И това, казва Суинбърн, е много подобно на това един човек да поиска ръката му да има шести пръст и – пазете се! – тази ръка има шести пръст. Класическите теисти, разбира се, биха казали, че аналогията не хвърля светлина върху идеята за създаване ex nihilo. Да направиш така, че ръката на човек да има шести пръст, ще е пример за действане върху нещо, върху ръката, и, следователно, няма да е пример за сътворяване ex nihilo. И във всеки случай, ако човек каже "Нека има шести пръст на ръката ми!" и – пази се! – се появява шести пръст, това едва ли би било очевиден пример за сътворение. Тъкмо обратно, логичната реакция би била да попитаме откъде е дошъл пръстът. В следващата част ще ти дам един аргумент в полза на класическия теизъм.