Религия: Класически теизъм, част 2 (в защита на класическия теизъм)

Здравей! Казвам се Елмар Кремър и съм професор емеритус по философия в университета в Торонто. В последното видео въведох философския подход към природата на Бог, познат като "класически теизъм", и го противопоставих на главната модерна алтернатива, позната като "теистичен персонализъм". В това видео искам да премина към един аргумент в полза на класическия теизъм. Той започва с предпоставката, че Бог е първото същество, в смисъла, че всички други неща зависят от Бог, а Бог не зависи от нищо. От там следва, че (твърдение едно) Бог сътворява целия свят от зависими неща ex nihilo (от нищо). Също следва, че Бог е прост, тоест, не е съставен по някакъв начин. Твърдение 2 следва, понеже, според думите на Аквински, "всяко съставно нещо е следващо от съставните си части и зависимо от тях". От първите две твърдения следва, че (твърдение 3) има само един съзидателен акт в Бог и чрез него той създава ex nihilo всичко, което съществува освен него. Следователно, Бог и създание не са причини в един и същи смисъл на думата. Но Бог създава като човек, тоест, създава интелигентно и доброволно. От тук следва, че Бог и създание не са хора в един и същи смисъл на думата. Твърдение 5 е достатъчно, за да покаже, че теистичният персонализъм е погрешен. Но все още не установява по-общото твърдение, че никакъв положителен описателен израз не е верен за Бог и създанията в един и същи смисъл. Да установим това по-общо твърдение не е лесна задача. Но според Аквински, ако едно положително описание е вярно за едно създание, свойството или съвършенството, което то обозначава, съществува в създанието отделно от други свойства, докато твърдение 2 изяснява, че всички съвършенства съществуват в Бог по обединен начин. Например, когато приложим терминът "мъдър" към човек, казва Аквински, обозначаваме някакво съвършенство, отделно от същността на човека и мощта му, и от съществуването му, и от всички подобни неща. Докато мъдростта на Бог не е разграничена от същността или мощта, или съществуването му. Следователно изразът "е мъдър" или всяко друго положително описание не може да е вярно за Бог и едно създание в един и същи смисъл. От този аргумент стигаме до твърдение 6, че никой положителен описателен израз не е верен за Бог и едно създание по точно същия начин. Нека след това помисля за някои възражения срещу класическия теизъм. Първото може да бъде обобщено в слоган: "Богът на класическите теисти не е Богът от Библията". Второто възражение е, че класическият теизъм прави Бог толкова мистериозен, че не можем да мислим за него по свързан начин. Ако един от двата аргумента е солиден, тогава, очевидно, класическият теизъм не е приемлив начин да мислим за Бог от юдаизма, християнството и исляма. При повдигането на първото възражение теистичните персоналисти не отричат, че твърденията за Бог в Библията са метафорични. Класическите теисти са съгласни, че много от твърденията за Бог в Библията са метафорични. Те също са съгласни, че някои не са метафорични, включително твърдението, че Бог обича света. Но те твърдят, че не-метафоричните твърдения трябва да бъдат разглеждани в светлината на разликата между Бог и създадените неща. Тази гледна точка е породена от значението на думата "обича". Обичта обогатява и изпълва човешките същества. За това сме създадени. Но любовта не обогатява или изпълва Бог. Защото Бог, както казва класическият теист Робърт Соколовски, може да съществува в ненамалена доброта и величие, дори ако светът не е съществувал. В тази гледна точка любовта на Бог не е обогатяване на Бог, а поток от добротата на Бог, нещо различно от любовта във всяко създадено същество. Като преминем към второто възражение, класическите теисти са съгласни, че Бог е мистериозен и не може да бъде разбран. Но това, че Бог е мистериозен, не означава, че не можем да мислим за него по смислен начин. Вместо това означава, че разбирането ни никога няма да бъде равно на това какво е Бог. Много философи, включително Декарт, са мислели, че човешката свобода също е мистериозна по този начин. Аквински и Декарт сравняват неспособността ни да разберем Бог концептуално с неспособността да прегърнем планина. Можеш да докоснеш планина, но не можеш да увиеш ръце около нея. Остава възможно, според класическия теизъм, Бог да трябва да разкрие истини за себе си, които човешките същества никога не биха могли да открият чрез собствените си естествени мисловни способности. Християнските класически теисти вярват, че всички откровения могат да бъдат намерени в Библията, ако тя бъде правилно интерпретирана. Но, да цитираме отново Соколовски, те също вярват, че "най-фундаменталното интелектуално изискване за разбиране на Библията е тя да бъде четена в светлината на християнското разграничение между Бог и света."