If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:10

Религия: Класически теизъм, част 3 (всемогъществото на Бог)

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Елмар Кремер. Аз съм професор емеритус по философия в университета на Торонто. Това видео е част три от поредицата за класическия теизъм. Класическите теисти и теистичните персоналисти са съгласни, че Бог има съзидателна мощ и че той може да създаде всичко, което е възможно. Те също са съгласни, че Бог сътворява чрез желание. Например, той създава светлина, като пожелава "Нека има светлина". Но те не са съгласни за други аспекти на съзидателната сила на Бог. Теистичните персоналисти смятат, че Бог в началото е създал Вселената с един акт на волята си и създал различни неща в историята на Вселената чрез други действия на волята си. Класическите теисти твърдят, че това обяснение за волята на Бог е несъвместимо с това той да е суверенен създател на цялата Вселена. В тяхната гледна точка Бог е просто същество, в което няма съставни части, и, като следствие, съзидателността на Бог е едно просто, вечно действие, чрез което той създава и поддържа цялата Вселена през нейното съществуване. Ако Бог създава всичко, освен себе си, чрез единично, просто действие на волята си, както твърдят класическите теисти, неговата съзидателност е съвършено различна от съзидателността на всяко създание. Защото когато едно създадено нещо действа съзидателно, то действа върху дадени материали, както когато грънчар създава съд от глина, или върху дадена ситуация, както когато ти или аз осветим тъмна стая като натиснем ключ. Но тъй като всичко извън самия Бог е резултатът от съзидателното му действие, то не може да е действие върху даден материал или дадена ситуация. Бог създава цялата Вселена ex nihilo (от нищо). Класическите теисти твърдят, че тази разлика е толкова дълбока, че думата "създава" не се прилага в същия смисъл към Бог и към обикновените обекти. Тук те, разбира се, са в несъгласие с теистичните персоналисти, които твърдят, че Бог и създанията са съзидателни в един и същи смисъл на думата. Теистичните персоналисти признават, че Бог е по-могъщ от всяко създание, по-могъщ дори от президента на САЩ, който понякога бива наричан най-могъщият човек на Земята. Но според тяхната гледна точка разликата между Бог и президента, или всяко друго създадено същество, е въпрос на степенуване. За теистичните персоналисти Бог е по-могъщ например от президента, точно както президентът е по-могъщ например от кмета на Ню Йорк. За разлика от тях, класическите теисти смятат, че могъществото на Бог дори не принадлежи към същата скала като могъществото на президента и кмета. Следователно, класическите теисти отричат, че думата "създава" е вярна за едно създание и за Бог, ако е използвана унивокално, тоест, в един и същи смисъл. Нито твърдят, че думата "създава" се прилага към създанията и към Бог само еквивокално, тоест, в различен и несвързан смисъл, както думата "химикал", когато е използвана за инструмент за писане и за химическо вещество. Вместо това, думата "създава" се прилага към едно създание и към Бог аналогично, тоест, в различен, но все пак свързан смисъл. Добър пример за аналогично използване на дума е използването на думата "здравословно" в твърдението, че човек е в добро здравословно състояние и в твърдението, че тренировките са здравословни. Друг пример е използването на думата "семейство" за група, съставена от родители и техните деца, и използването ѝ да опишем, да кажем, служителите на една компания. Когато думата е използвана аналогично, често е възможно да определим единият смисъл като основен, а другият – като аналогично допълнително значение на думата. В дадения по-горе пример думата "здравословно" в основния ѝ смисъл обозначава свойство на човешките същества, не свойство на тренировките. И думата "семейство" в основния си смисъл обозначава група, съставена от родители и техните деца. Подобно, според класическите теисти думата "създава" в основния си смисъл е свойство на създанията, а само в аналогично допълнителния си смисъл е вярна за Бог. Като резултат, класическите теисти твърдят, че разбираме съзидателността на Бог не толкова перфектно, колкото разбираме съзидателността на обикновените създания като теб и мен. Теистичните персоналисти понякога приемат това за дефект в класическия теизъм. Но ако Бог наистина създал цялата Вселена ex nihilo (от нищо) и е нейн суверенен владетел през съществуването ѝ, както се смята в юдаизма, християнството и исляма, тогава не трябва да е учудващо, че съзидателността на Бог може да бъде описана само от аналогично допълнение на езика, който използваме да опишем създадените неща и тяхната съзидателност. Класическите теисти смятат, че теистичните персоналисти грешат, когато казват, че съзидателността на Бог се различава от съзидателността на създанията само по степен, а не и по вид. Защото ако това беше така, Бог би бил само друго същество в света, а не негов създател и суверенен владетел. За повече обсъждане на ограниченията на човешкото разбиране на Бог и неговата съзидателност, може да разгледаш скорошната ми книга: "Анализ на съществуването: Подходът на Бари Милър към Бог", публикувана миналата година от Bloomsbury.