Религия: Класически теизъм, част 4 (всезнанието на Бог)

Здравей, казвам се Елмар Кремер. Аз съм професор емеритус по философия в университета на Торонто. Това е част четири от поредицата ни за класическия теизъм. В последното видео обясних как разликата между класическия теизъм и теистичния персонализъм води до разногласие за всемогъществото на Бог. Днес искам да покажа как също води до разногласие за всезнанието на Бог. И класическите теисти, и теистичните персоналисти казват, че Бог е всезнаещ. Но те не са единодушни за значението на едно такова твърдение. За теистичните персоналисти "Бог е всезнаещ" означава, че ако някое твърдение "Р" е вярно, тогава Бог знае това Р. Това поражда много сложни проблеми, понеже някои твърдения могат да бъдат познавани само от създание, чието знание се случва в същия времеви период, който твърденията описват. Например може да знаеш, че в момента седя, само ако знаенето ти възниква в същия момент, в който седя. Но ако знанието на Бог за случващото се е такова, тогава изглежда, че той има променящо се знание за променящ се свят. Този вид проблем е накарал някои теистични персоналисти да открекат, че Бог е неизменен. Класическите теисти казват, че такова обяснение е, в най-добрия случай, подвеждащо. Знанието на Бог, за разлика от знанието на хората, не включва създаване на твърдения, нито външно – чрез комбиниране на думи, нито вътрешно – чрез комбиниране на концепции. Защото Бог не е съставен и, следователно, знанието му също не е съставно. Но знанието с твърдения изисква комбинация на части, като подлог и предлог, и също включва разсъждение, преминаването от предпоставките до заключението. Никое от тези не може да е налично в знанието на Бог, чиито съществуване и знание не са съставни. Следователно, класическите теисти предпочитат да се придържат към формулата, че Бог е всезнаещ, понеже знае всичко, което може да се знае за самия себе си и за всички други неща. Класическите теисти също изтъкват, че тъй като Бог е всезнаещ, той познава себе си и това знание за самия себе си е перфектно и пълно. Следователно знанието му за самия него включва знанието му за това, което създава. Според думите на Аквински: "Бог задължително знае неща, различни от себе си, защото е ясно, че той разбира себе си перфектно". Тоест знанието на Бог за неща, различни от него, е различно от знанието на хората за други неща – ние знаем неща, които ни въздействат, по същество, като ги наблюдаваме. Но Бог знае всичко, различно от себе си, като знае собственото си съзидателно действие. С други думи, знаем други неща, когато те ни въздействат, докато Бог знае други неща като ги създава. Заключението съвпада добре с позицията на класическите теисти, че Бог е неизменен и, следователно, създадените неща не могат да му въздействат. Теистичните персоналисти възразяват, че поне в случая със свободните действия на интелигентните създания Бог знае какво правят създанията, като получава информация от тях. Те твърдят, че знанието на Бог за такива действия е като нашето наблюдателно действие, което започва с въздействие от страна на нещата, които наблюдаваме. На това възражение класическите теисти отговарят, че да опишем знанието на Бог като наблюдателно означава да предположим, че той е просто друго същество във Вселената, а не суверенния създател на цялата Вселена. Но Бог не е просто друго същество във Вселената. Вместо това той създава и поддържа цялата Вселена през историята ѝ чрез единичен прост съзидателен акт. Следователно, знанието му за нашите действия и за тези на други създания включва знанието за съществуването ни и действията ни, както свободни, така и несвободни.