If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:53

Религия: Класически теизъм, част 5 (добротата и справедливостта на Бог)

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Елмар Кремер и съм професор емеритус по философия в университета в Торонто. Това е петото видео от поредицата за класическия теизъм. В последните две видеа обясних как разликата между класическия теизъм и теистичния персонализъм води до различни разбирания за могъществото и знанието на Бог. В това видео искам да продължа този ред на мисли, като покажа как класическите теисти и теистичните персоналисти разбират различно добротата и справедливостта на Бог. За теистичните персоналисти добротата на Бог е просто максимум на добротата на хората. Точно както някои неща се движат по-бързо от други и скоростта на светлината е най-голямата скорост, която съществува, така също някои човешки същества са по-добри хора от други, а Бог е най-добрият човек, който съществува. Тъй като максималното добро на едно човешко същество е морална доброта, теистичните персоналисти заключват, че добротата на Бог е тази на морално перфектен човек. И като морално добро човешко същество, Бог е оправдан от съгласието между действията си и това, което е морално правилно. Класическите теисти имат много различна гледна точка за добротата на Бог и за справедливостта му. Те отричат, че добротата на Бог е морална доброта, понеже моралната доброта е нещо, постигнато от същество, което е възможно да не е перфектно. Но Бог, според класическите теисти, е добър понеже е пълнотата на битието. Класическите теисти също отричат, че Бог е справедлив понеже действията му са съгласувани с това, което е морално правилно. Вместо това мислят, че Бог е справедлив, понеже сътворението му е в съгласие със знанието му за добротата му, идея, която след малко ще обясня. За да разберем тази позиция е важно да отбележим, че не всяка доброта е морална доброта. Има по-широк и по-дълбок смисъл на "добро", в който да бъдеш добър е желателно – не да си привлекателен по преходен, повърхностен начин, но да си крайна цел, която изпълва и усъвършенства нещата, когато те я притежават. Примери за такива блага в човешкия живот са приятелството, знанието и възприятието за красота. За създания това, което е добро в този широк смисъл, е винаги установяването на това, което създанието има потенциала да бъде. Както споменах преди малко, класическите теисти твърдят, че Бог е добър, понеже е пълнотата на битието. Следователно, той е перфектен и добър, просто понеже съществува. Но класическите теисти твърдят, че Бог е, освен това, целта на всички създадени неща. Първо, всяко създадено нещо е пълноценно, ако и само ако слави Бога. Второ, всяко създадено интелигентно същество е пълноценно, ако и само ако притежава Бог в познаването и обичането му. Понеже Бог е пълнотата на битието, той може да задоволи желанието на всяко интелигентно същество. Въпреки че класическите теисти отричат, че добротата на Бог е морална доброта, те осъзнават, че Бог е справедлив. Но в тяхната гледна точка Бог е справедлив, не понеже действията му са съгласувани с моралните стандарти за справедливост, а Бог е справедлив, понеже волята му е неговата любов към собствената му доброта. Аквински сбито изразява това противоречие. "Каквото Бог върши според волята си, той върши справедливо: както ние вършим справедливо това, което вършим според закона." Но докато законът идва при нас от някаква по-висша сила, Бог е закон сам по себе си. Това не означава, че волята на Бог е произволна. Обратно, създателната воля на Бог е в съгласие със знанието му за собствената му доброта. Затова Бог е справедлив: не може да е другояче. Обясних как класическите теисти възприемат добротата и справедливостта на Бог, но как е изразена справедливостта на Бог в създадения свят? Класическите теисти биха казали, че справедливостта на Бог е представена в перфектния ред на света. Светът е перфектно подреден, понеже е съставен свят, в който съществуването на всяка част и каквото се случи с него, допринася за съ-съществуването на разнообразни създания, всяко от които имитира добротата на Бог по свой собствен начин. Самото огромно разнообразие на създания прави света добър свят, понеже разнообразието по-добре отразява добротата на Бог и въздава по-голяма слава на Бог, отколкото всяко отделно създание може да направи само по себе си. Изразът на божествена справедливост в един перфектно подреден свят изисква допълнението, че всички интелигентни създания имат шанс за щастие и че никога не получават по-малка награда или по-голямо наказание, отколкото заслужават. Наистина, според Аквински, справедливостта на Бог винаги е допълнена от милосърдие, така че всички интелигентни създания винаги получават повече добро и по-малко наказание, отколкото заслужават. Съвсем очевидно е, че светът не е подреден по този начин, но като пише за справедливостта на Бог спрямо интелигентните създания Аквински приема, че има живот след смъртта.