If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:01

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Елмър Кремър. Аз съм професор емеритус по философия в университета в Торонто. Това е шестото видео от поредицата за класическия теизъм. В последното видео изтъкнах, че според класическият теизъм Бог желае съществуването на целия свят със създадени неща и по същото желание той обича себе си. Това заключение прави природата на злото проблемна. Ако, както Августин казва, ние и всички други създания съществуваме, понеже Бог е добър, какво може да е злото? Въпросът възникнал пред Августин донякъде тъй като той преминал към християнството от манихейството, според което има два Бога – добър Бог и лош Бог. След като Августин се убедил, че има само един Бог и той е добър, въпросът какво е злото бил неизбежен и Августин разработил отговор, който е станал централна част от класическия теизъм. Отговорът на Августин е, че злото не е нещо, което съществува, а липсата на нещо, което трябва да съществува. То е липсата на, или дефект в нещо, което съществува, и това е доброто. Парадигмен случай на зло е слепотата, липсата на зрение, когато трябва да има зрение. Да кажем, че едно животно, например куче, трябва да има зрение е еквивалентно на това да кажем, че куче, което няма зрение, е дефектно. За разлика от това, липсата на зрение в един дъб не е дефект и не е вярно, че един дъб трябва да има зрение. Липсата на благо, което трябва да е налично, се нарича лишение и подходът на Августин към злото често е наричан теорията за лишението на злото. Слепотата е пример за естествено зло. За разлика от него, моралното зло е липсата на съгласие между човешкото действие с моралните принципи. Такова действие е дефектно, но все пак моралният агент и неговите или нейните действия, докато съществуват, са добри, дори ако са дефектни. Наистина, едно греховно действие може да има добри последици. Предположи, например, че Том ограби Дик. Чрез неспазването на моралните принципи, действията на Том могат да имат добрите последици да възпрат Дик от изпълнение на плана му да убие съседа си. За разлика от класическите теисти, теистичните персоналисти не предоставят обща теория за природата на злото. Те предоставят списъци с примери за разграничаване между естествени и морални злини и твърдят, че болката е образец за естественото зло, но не дават обяснение за това какво е злото. Тяхното наблягане върху болката като образец за естествено зло представлява предизвикателство към теорията на класическите теисти, че злото винаги е липсата на добро, липсата на добро, което би трябвало да е налично, понеже болката не е липса. Класическите теисти могат да отговорят, че усещането за болка не е зло в същия важен смисъл, в които слепотата и грехът са злини. Определено, лека болка, не по-силна от усещане за натиск, не е зло в този смисъл, но когато болката е интензивна и продължителна, тя създава значително зло, което е липсата на нормален съзнателен живот. Следователно, някой в хватката на интензивна и продължителна болка не може да се наслаждава на добра книга, да води разговор, да извършва полезна работа и т.н. Липсата на капацитет за нормална съзнателна дейност, а не самото усещане за болка, е реалното зло. Когато усещането за болка само по себе си бива наречено лошо или зло, това просто означава, че е отблъскващо, че животните са програмирани да го избягват, по подобен начин, по който миризма, която е отблъскваща, може да бъде наречена злостна миризма. Миризма е дадена като пример за употребата на думата "злостен" в речника на Оксфорд. Но нито миризмата на развалени яйца, нито усещането за болка са зли в същия смисъл, в който слепотата, болестите и грехът са злини. Класическите теисти твърдят, че макар някои части от създадения свят са дефектни, светът, като цяло, не е. Аквински цитира известните думи на Августин: "Тъй като Бог е най-голямото добро, той не би позволил никаква злина да има в сътворенията му." Освен ако не беше толкова всемогъщ и добър, че да създава добро дори от злините". Предположи, че стара и отслабена антилопа гну бъде хваната и изядена от лъв в Източна Африка. Липсата на добро здраве е зло за антилопата гну, но служи за доброто на лъва и, нещо повече, за доброто на цялата панорама от животински живот в Източна Африка. Тоест едно създадено нещо, което е дефектно взето само по-себе си, може да е част от една по-голяма реалност, която е добра. Но светът, по определение, е цяло, а не част от по-голямо цяло, и затова не може да е дефектен. Затова Аквински твърди, че въпреки че Бог е можел да направи по-добър свят като направи по-добри неща, нещата, които съществуват, не могат да са по-перфектно подредени, отколкото са.