If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:45

Видео транскрипция

Здравей, аз съм доктор Тимъти Йентър, асистент по философия в университета на Мисисипи. Ще говоря за космологическия аргумент, който ще разделим на две части. Космологическият аргумент е аргумент за съществуването на Господ и, както повечето аргументи за съществуването на Бог, получава името си от началната си точка. Космологическият аргумент започва от съществуването на космоса, който е сбор от всичко, което съществува. Основната идея в сърцето на различните варианти на космологическия аргумент е, че съществуването на нещо, този камък, тази летяща птица, тази Вселена, изисква обяснение. Това често се формулира по следния начин: съществуването на този предмет, или цялата Вселена, изисква да има причина и тази причина трябва да е Бог. Забележи, че това е аргумент от две части. Първата част е да установи, че трябва да има причина. Втората част е да обясни каква е тази причина. В тези видеа ще се фокусирам върху първата част, но в края ще спомена нещо за това какво бихме могли да знаем за причината за създаването на Вселената от тези аргументи. Космологическият аргумент има два варианта. Всъщност има много варианти, но ще говоря за две от тях. Първият ще нарека "аргумент за първопричината". Това също понякога се нарича "аргумент на Калам". Вторият е модалният аргумент. Ще обясня какво означават тези термини. Все още не е нужно да знаеш какви са. Аргументът за първопричината е, че всичко, което започва да съществува, трябва да има първопричина. Вселената е започнала да съществува. Следователно, Вселената трябва да има първопричина. Две предпоставки и заключение. Много прост, директен аргумент, но аргумент с потенциално огромно значение. Ще започнем, като изследваме втората предпоставка. Има два вида аргументи, които опитват да покажат, че втората предпоставка е вярна: философски аргументи и научни аргументи. Философските аргументи опитват да изключат възможността, че Вселената съществува, но няма начало. Нека първо да помислим за това. Вероятно гледаш това на компютър. Откъде е дошъл компютърът ти? Вероятно е бил сглобен във фабрика от различни метални и пластмасови части, които, на свой ред, са създадени или преработени във фабрики от материали, налични на Земята. Тези елементи в Земята били образувани чрез различни естествени процеси през дълги периоди от време. На всяка стъпка от този процес е имало някаква комбинация от материя и енергия. И при всяка от тези стъпки можем да говорим откъде е дошла тази материя и тази енергия, като опишем някакво предишно състояние на света, което е съдържало материя и енергия. И можем да обясним това като се върнем обратно до по-ранен етап и така нататък. При всяка стъпка има причина, която обяснява защо нещата са такива, каквито са. На теория този вид обяснение може да продължи вечно. Но може ли? Има ли логика да говорим за безкрайна поредица първопричини? Изглежда работим с безкрайни поредици постоянно. Например, има безкрайна поредица цели числа, тоест, 1, 2, 3, 4 и така нататък. И имаме приемлива представа какво означава това по някакъв смътен начин. Но логично ли е да кажем, че има безкрайна поредица, която е преминала досега? Това ще е все едно някой да брои целите числа по едно в секунда. Ако някой каже "едно" на първата секунда и "две" на следващата, и така нататък, щеше ли да е преминал през безкраен брой секунди досега? Това е трудно. Много мастило е било изписано върху темата дали има реални, или само въображаеми парадокси, които включват безкрайна поредица. Някои твърдят, че няма проблем да има безкрайна поредица, която вече да е преминала. Например, да споменем една. Представи си супер брояч. Супер брояч е някой, който брои ето така: На първата секунда казва "едно". На следващата половин секунда казва "две". На следващата четвърт секунда казва "три". На следващата осмина секунда казва "четири". Като супер брои по този начин, човекът може да преброи безкраен брой пъти преди да измине следващата секунда. Стига поне да са изминали две секунди във Вселената – а всички можем да се съгласим, че са – тогава е преминала една безкрайна поредица. Някои философи спорят, че това е грешният вид безкрайна поредица. Нещо, за което да помислим, е дали причините могат да работят по този начин на "супер броене". Но ще оставим това настрани, понеже има друг начин да защитим втората предпоставка на тази версия на космологическия аргумент. Второто нещо, което подкрепя твърдението, че Вселената е имала начало, е, че това са показали най-добрите ни научни постижения. "Големият взрив" не е ли просто твърдение, че Вселената е имала начало от доста особен, интересен вид? Обмислихме възражения за втората предпоставка. Ами възраженията на първата предпоставка? Едно важно възражение на първата предпоставка е, че принципът е добър, но е добър принцип във Вселената. Не е принцип, който може да бъде приложен към Вселената като цяло. Това възражение може да бъде формулирано по няколко начина. Една специфична версия на този отговор е, че Големият взрив не е начало, както обикновено мислим за началата. Не е начало на нещо във времето, а началото на самото време. Така че обичайните правила не са приложими. Втори начин да формулираме това възражение е като кажем, че тук има композиционна грешка. Логическата композиционна грешка ни казва, че понеже частите на един предмет имат дадено свойство, цялото също трябва да го притежава. Това е логическа грешка, понеже, въпреки че звучи привлекателно, това не е надежден аргумент. Вземи за пример следния аргумент. Всички атоми в тялото ти са невидими за невъоръженото око. Тялото ти е просто тези атоми. Следователно, тялото ти е невидимо за невъоръженото око. Но това заключение очевидно е погрешно, въпреки че и двете предпоставки са верни. Дали същата грешка се случва със случая, при който приемаме, че Вселената има първопричина, понеже има начало, по същия начин, по който нещата във Вселената трябва да имат първопричина, понеже имат начало? Има ли някаква грешка при това преминаване от частта към цялото? Вероятно за да отговорим на този въпрос ще се обърнем към това дали можем да установим, че принципът, заявен в първата предпоставка, е верен само в нашата Вселена, или е метафизичен принцип, който е приложим към самата Вселена. Ще обсъдим този проблем повече, докато разглеждаме другата версия на космологическия аргумент в следващото видео.