If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:55

Видео транскрипция

Здравей, аз съм доктор Тимъти Йентър, асистент по философия в университета на Мисисипи. Ще говоря за космологичния аргумент. Разгледахме един вариант на космологичния аргумент, който имаше следния вид: 1: Това, което започва да съществува, трябва да има първопричина. 2: Вселената е започнала да съществува. 3: Следователно, Вселената трябва да има първопричина. Като обмислихме първата предпоставка, се запитахме "Защо това може да е вярно?". Дали това е метафизичен принцип, тоест, принцип, който задължително е приложим и не е зависим от определените закони на нашата Вселена. Ето една причина да мислим, че първата предпоставка е метафизичен принцип: това е просто определен случай на по-фундаментален принцип. Този по-фундаментален принцип е, че не можеш да получиш нещо от нищо. Понякога това се формулира с латинския израз "ex nihilo nihil fit", което означава "от нищото нищо не идва". Това изглежда толкова основен принцип на разсъждаване, че много хора са твърдели, че е метафизичен принцип. Просто трябва да е верен. Този основен принцип може да служи като основа за втория вид космологически аргумент, модалната версия. "Модална" е просто техническа дума за "всичко, включващо това, което е възможно или необходимо". Някои неща са необходими. Други неща не са необходими, но съществуват. Те съществуват, но не е нужно да съществуват. Тези неща, които не е нужно да съществуват, но може да съществуват, се наричат "контингентни неща". Можем да разделим всичко, което съществува или може да съществува, на необходими неща и контингентни неща. Като използваме тези основни идеи, можем да построим втори вариант на космологическия аргумент, който ще наречем модален вариант. Той е следният. 1: Всяко контингентно нещо, което съществува, има първопричина. 2: Никое контингентно нещо не може само да се създаде. 3: Тоест всяко контингентно нещо трябва да е причинено от нещо друго. 4: Последователността от контингентни причини и следствия сама по себе си е контингентна. 5: Последователността от контингентни причини трябва да е причинена от нещо друго. 6: Нещото, което причинява поредицата от контингентни причини, трябва да е необходимо същество. 7: Това необходимо същество е Бог. Обсъдихме причини да вярваме в първата предпоставка. Да я отречем ще е все едно да кажем, че нещо може да произлезе от нищо, което изглежда абсурдно. Какво се случва, ако отречем втората предпоставка? Ако контингентните неща могат да се създадат сами, няма ли това да означава, че нещото е съществувало преди да съществува? Ако причините се случват преди ефектите си, тогава така изглежда. Но очевидно това е лошо. Без значение колко опитваш, не можеш да се създадеш самостоятелно, понеже все още не съществуваш. От първите две предпоставки следва третата. Четвъртата е малко сложна. Защо да вярваме на това. Представи си нещо във Вселената, например плачещо бебе. То има причина, нали така? Сега си представи тази причина. Може би братчето му го е ударило по главата. И това има друга причина, а после има друга причина и така нататък. Всяко контингентно нещо или събитие във Вселената има причина. Можеш да си представиш, че всяко от тези неща върви назад, вероятно вечно. Да отстъпим назад и да разгледаме тази поредица. Тази поредица от причини контингентна ли е, или е необходима? Ако беше необходима, тогава това определено подреждане на света с всичко случващо се както в момента, всеки от тези определени елементи на Вселената трябва също да е необходим, понеже тази цяла поредица от събития е необходима. Но обикновено не мислим по този начин за Вселената. Мисля, че не е необходимо бебето да плаче. Има друг начин, по който е можело да протекат нещата, без бебето да плаче. Но ако Вселената е необходима, тогава изглежда, че всичко, което се случва във Вселената, е необходимо. Тоест през цялата история, от преди милиард години, винаги ще е било вярно, че бебето ще плаче. Това изцяло премахва контингентността. Повечето хора трудно биха се примирили с това. Връщаме се към поредицата от контингентни причини. Този кръг необходим ли е? Ако логиката по-горе е убедителна, тогава трябва да кажем: "Не, не е необходим. Контингентен е". Тук прилагаме по-ранното правило: ако нещо е контингентно, тогава трябва да е било причинено от нещо друго. Може ли това друго нещо, което е причинило цялата верига, само по себе си да е контингентно нещо? Има три опции. 1: Цялата верига е контингентна и причинена от нещо във веригата. Това е неправдоподобно, понеже обикновено не мислим, че една част може да причини цялото, от което е част. Това означава, че тя ще се причинява сама себе си, което, както вече говорихме, просто изглежда твърде абсурдно. 2: Цялата верига е контингентна и е причинена от друго контингентно нещо. Върши ли работа това? Притеснението тук е, че не сме направили прогрес. Вместо това сме започнали нещо, наречено безкраен регрес. Сега имаме контингентно нещо, създаващо тази верига от контингентни неща. Като приложим по-ранния принцип, не се ли нуждае самото това контингентно нещо от причина? И не се ли нуждае тя от причина? И тя, и тя? И отново имаме един и същи проблем, който вечно се повтаря. Третата опция е, че цялата верига е контингентна, но е причинена от нещо необходимо. Това изглежда е единствената оставаща опция. И тъй като Бог, както традиционно се описва от монотеистичните религии, е необходимо същество, изглежда намерихме модален, космологически аргумент за съществуването на Бог.