If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Философия с отворен достъп > Раздел 2

Урок 4: Теория на познанието

Теория на познанието: Анализиране на познанието 3 (каузална и рилайабилистка теории)

Дали познанието е въпрос на каузално (причинно-следствено) свързване със света по правилния начин? В това видео на Философия с отворен достъп Дженифър Нейгъл (университет на Торонто) изследва каузалната теория за познанието, предложена от Алвин Голдман през 1967 г., след което обсъжда проблемите с каузалната теория, които накарали Голдман да формулира своята влиятелна теория за "надеждността" за познанието.

Говорител: д-р Дженифър Нейгъл, доцент, Университет на Торонто.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Казвам се Дженифър Нейгъл. Преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говоря за анализирането на познанието. В това видео ще разгледаме каузалната теория и рилайабилистката теория. Каузалната теория на познанието била предложена през 1967 г. от философ на име Алвин Голдман. Голдман бил убеден от Гетие, че анализът на познанието като обосновано истинно убеждение няма да върши работа поне за тези конкретни факти, които знаем чрез преживяване на света. Голдман всъщност харесвал ОИУ анализът на познанието, получено чрез чиста логика в абстрактни области като дедуктивна геометрия или аритметика. Ще оставим тези области настрана в това видео и ще се фокусираме върху факти, известни чрез преживяване на света, като факта, че Нийл Армстронг бил първият човек, стъпил на Луната, или факта, че сега гледаш видео. Каузалната теория на Голдман цели да обясни как знаем факти от този вид и защо субектите на случаите Гетие нямат познание. Накратко, каузалната теория казва, че знаенето на един факт е въпрос на наличието на убеждение, което е причинено от самия факт. Ако помислиш какво става в случаите Гетие, при които някой има обосновано истинно убеждение без познание, ще забележиш, че има липса на причинно-следствена връзка между убеждението на субектите и това, което става в света. Вземи предвид пътешественика в пустинята, който вярва, че има вода в долината пред него, понеже халюцинира. Дори ако наистина има вода в долината пред него, този факт не играе роля в създаването на неговото убеждение. Неговото убеждение възниква от вътрешно разстройство, от което той страда. Сравни това със случай, в който наистина виждаш вода с нормално възприятие. Фактът, че има вода, играе ключова роля в създаването на убеждението ти. Водата кара светлинните лъчи да се отразят в очите ти, поради което имаш визуално преживяване, което те кара да създадеш убеждението, че пред теб има вода. Официалното формулиране от Голдман на този каузален анализ на познанието е следният. S знае че Р, ако и само ако фактът P е каузално (причинно-следствено) свързан по подходящ начин с убеждението на S в Р. Подходящите причинно-следствени връзки включват сетивно възприятие, свидетелства и изводи. Например може да знаеш, че Нийл Армстронг е стъпил на Луната, дори ако не наблюдаваш лично това, стига да има правилна причинно- следствена поредица между факта и възникването на твоето убеждение. Ако това, че той е стъпил на Луната, е довело до определено телевизионно излъчване и това излъчване е накарало други да знаят, че Армстронг е стъпил на Луната, и те са написали книгите, които четеш и те карат да вярваш, че Армстронг е стъпил на Луната, тогава убеждението ти има подходяща причинно-следствена връзка с факта и се брои като познание. Каузалната теория на Голдман е интересно различна от класическия анализ на познанието като обосновано истинно убеждение. Голдман запазва условията за убеждение и за истинност, но добавя своето условие за причинно-следствена връзка, като изоставя условието за обосновка. Според теорията на Голдман за разбиране на познанието не ти трябва обосновка, за да може нещо да се брои като познание. Голдман наблюдава, че за много случайни факти, които казваме, че знаем, не можем да си спомним как сме ги узнали. Сега може да не знаеш кой ти е казал, че Нийл Армстронг е стъпил на Луната, или къде го прочете или научи. Ако някой те предизвика да дадеш доказателство, може да не можеш да кажеш много, но пак се брои, че знаеш този факт, казва Голдман. Стига убеждението ти да е било причинено по правилния начин, като причинно-следствената поредица се връща назад до самия факт. Някои философи оспорили идеята за наличие на познание без обосновка. Ще разгледаме тези въпроси в следващото видео за интернализъм и екстернализъм. Други философи са се питали какво точно се брои като подходяща причинно-следствена връзка. И са създали някои учудващи случаи, при които фактите са създали верни убеждения по доста странни "пътища". Случаи, в които не е ясно какво трябва да каже каузалната теория. Но една от основните трудности пред каузалната теория за познанието на Голдман е проблем, открит от самия Голдман, проблем, който го накарал да изостави оригиналната каузална теория в полза на по-неуловима теория, позната като рилайабилизъм. Ето историята, която Голдман ни разказва, за да илюстрира проблема. Хенри шофира из провинцията с малкия си син и му разказва за нещата, които виждат по пътя. "Виж кравата. Виж тези коне. Виж там. Това е хамбар." И наистина Хенри гледа хамбар, когато прави последната си забележка. Обикновено бихме казали, че Хенри знае, че вижда хамбар. Но има неочаквана развръзка в историята. Хенри не знае това, но шофира през окръг с фалшиви хамбари, където поради някаква причина местните са решили да издигнат много фасади хамбари, на постройки, които изглеждат като хамбари, когато ги видиш от магистралата, но са просто фасади, а изобщо не са хамбари. Докато си шофира и гледа нещата край пътя, 99% от нещата, които са изглеждали като хамбари на Хенри, изобщо не са хамбари и той просто е късметлия, че хамбарът, покрай който преминава сега, е истински хамбар. Голдман предполага, че с всички тези фалшификати не изглежда сякаш Хенри наистина знае, че гледа хамбар. Забележи, че няма нищо погрешно с причинно-следствената поредица, която създава вярването на Хенри, че пред него в момента има хамбар. Има реален хамбар, което кара Хенри да вярва в това по нормален осезателен начин. Според Голдман проблемът тук е, че Хенри създава убеждението си по начин, който е ненадежден,. като се вземе предвид настоящата обстановка. Дори ако обикновено можеш да кажеш, че нещо е хамбар, като го погледнеш от разстояние, в окръга на фалшивите хамбари този начин на преценяване вероятно ще създаде погрешно убеждение. Основната идея на надеждността е, че някой има познание, ако и само ако има истинско убеждение, създадено от надежден процес на оформяне на убеждението. Има много начини да изложим тази основна идея. Но сред поддръжниците ѝ е широко разпространено вярването, че този процес на оформяне на убеждението не е нужно да е перфектен, за да създаде познание. Можеш да получиш познание чрез зрителната си система, дори ако тази система може да бъде заблудена от чисто хипотетичен луд учен. Стига да е вероятно тази система да предостави истината в настоящата ти среда, можеш да получиш познание чрез нея. Има няколко добре познати възражения към рилайабилизма. Един от тях е проблемът на неопределеността. Всеки път, когато създадеш едно убеждение, използваш някакъв механизъм за създаване на убеждение и трябва да го идентифицираме, за да определим дали убеждението ти е надеждно, или не. Но може да е сложно да определим правилния механизъм. Забележи, в частност, че може да има значение дали избираме общ, или много специфичен механизъм. Ако кажем, че участващият механизъм в случая на Хенри е неговият капацитет за зрително разпознаване на хамбари, както е приложен в окръга на фалшивите хамбари, тогава този механизъм е ненадежден, съвпадайки с мнението ни, че Хенри няма познание. Но ако отстъпим назад и идентифицираме механизма като зрително възприятие, това остава доста надеждно. Дори в този окръг Хенри не губи цялото си зрително познание. От друга страна, ако задълбаем малко по-надълбоко и идентифицираме механизма за образуване на убеждения на Хенри като зрително разпознаване на хамбар, насочено към точно този хамбар в момента, в който той гледа към реален хамбар, тогава, отново, имаме надежден механизъм, 100% надежден. Всъщност не е тривиално да открием как да идентифицираме участващите механизми, когато решаваме дали някой има познание, и остава спорно дали поддръжниците на тази теория имат начин да направят това. Това е проблемът за неопределеността. Друго възражение, повдигнато срещу рилайабилизма, е лотарийният проблем. Представи си, че имаш билет в справедлива лотария, за която са продадени милион билети и която току-що е била проведена, но победителят още не е бил обявен. Можеш ли вече да знаеш, че билетът ти е изгубил? Ако песимистът Пиер е убеден, че е загубил просто въз основа на шансовете да е загубил, има 99,9999% вероятност той да е прав. Това е доста висока надеждност. Но може да ти изглежда, че дори ако Пиер е изгубил, той не може да знае това, докато не чуе кои са печелившите числа. Това може да е проблем за поне някои подвидове на теорията. Последно, логическите връзки, мотивиращи рилайабилизма, са донякъде противоречиви. Алвин Голдман имал усещането, че Хенри не знае, че гледа хамбар, но не всеки мисли така за този пример. Ако смяташ, че Хенри всъщност има познание в случая, не си само ти. Видни философи като Рут Миликан са на твоя страна. Не е ясно защо хората имат различни гледни точки за тези случаи. Може да имаме различни начини да си представим какво мисли Хенри, докато шофира; вероятно си го представяме да използва повече или по-малко определени механизми за формиране на убеждения. Вероятно Миликан си представя Хенри като много фокусиран върху точно този хамбар и надежден, докато Голдман си го представя като участващ в проучване на всички крайпътни забележителности в този окръг и ненадежден. Може да е полезно да мислим за сценариите по различни начини или да мислим за други сценарии. Може да откриеш нови проблеми за рилайабилизма или нови начини да го защитиш или подобриш. Следващото видео в тази поредица разглежда теории за проследяване на познанието, които са близки братовчеди на рилайабилистката теория.