If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:47

Теория на познанието: Анализиране на познанието 1 (Проблемът Гетие)

Видео транскрипция

Казвам се Дженифър Нейгъл. Преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говоря за проблема Гетие. Този проблем получава името си от философа Едмънд Гетие, който публикувал кратка и популярна статия за него през 1963 г. В своята статия Гетие атакува доминантните теории за познанието по негово време, които използвали анализ, или дефиниция, на познанието от три части. Според този анализ, човек, или субект, който се нарича "S", знае едно твърдение, да го наречем "P", ако и само ако са налице всички от следните три твърдения. "P" е вярно, "S" е убеден в това P и S има обосновка да вярва в Р. Тази рецепта от три части е позната като анализ на познанието ОИУ, или обосновано истинно убеждение, Първите две условия не са спорни. Познанието е свързано само с истини и ти трябва пълна увереност, или убеждение, за да знаеш. Ако имаш само предчувствие, това не е достатъчно. Третото условие ни е нужно, понеже познанието изисква нещо повече от истинно убеждение. Може би си спомняш песимиста Пиер от първото ни видео в тази поредица, който се събужда в стая без прозорци всеки ден и е убеден, че вън вали. Дори в ден, когато това песимистично убеждение е вярно, не изглежда правилно да кажем, че той знае, че вали. Липсва му обосновка. Природата на обосноваването е спорна. Различни ОИУ теоретици имат различни идеи за нея, но да кажем, че е свързана с наличието на добри причини за убеждението ти. Ако не искаме ОИУ анализът да почива на кръгова логика, трябва да кажем, че да имаш обосновка не е същото нещо като да знаеш. Гетие предлага една възможна разлика. Той наблюдава, че можеш, в определен смисъл да имаш обосновка да вярваш в нещо, което се оказва погрешно. Например ако имаш много подвеждащи доказателства, заради които това изглежда правилното нещо. Ако обоснованото ти убеждение се окаже вярно, тогава ОИУ теоретиците трябва да кажат, че имаш познание. Може да се чудиш дали това е вярно или, по-общо, какво трябва да бъде добавено към истинното убеждение, за да получим познание. Това е проблемът Гетие. Самият Гетие не смятал, че ОИУ анализът бил правилен и измислил няколко контра примери на него, при които някой имал истинно и обосновано убеждение, но изглежда нямал познание. Ето първия му контрапример: Смит и Джоунс кандидатстват за работа. Гетие не казва как, но те се срещнали, може би в чакалнята след интервютата си, чакайки да чуят кой получава работата. Започва да им доскучава и Джоунс преброява на глас колко монети има в джоба си. Открива, че са точно десет. Джоунс прибира десетте монети в джоба си, когато президентът на компанията влиза в стаята. Президентът поздравява Джоунс, обявявайки, че той е чудесен кандидат за позицията. Ето нещо, в което е убеден Смит, докато разочарован напуска стаята. Джоунс, който има десет монети в джоба си, ще получи работата. От това Смит заключава, че мъжът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си и това е ключовото ни твърдение "P." Точно сега може да изглежда, че Смит знае това Р, знае, че човекът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си, но има една неочаквана развръзка. Поради някаква причина в последната минута компанията наема Смит, а не Джоунс. И Смит, без самият да знае, по случайност също има десет монети в джоба си. Тоест когато Смит е убеден, че човекът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си, това, в което е убеден, е вярно, понеже Смит ще получи работата и Смит има десет монети в джоба си. И убеждението също е обосновано, понеже Смит има добри причини да мисли, че Джоунс ще получи работата и че Джоунс има десет монети в джоба си, но наистина ли Смит знае, че човекът, който ще получи работата, има десет монети в джоба си? Изглежда не. Смит греши за това кой ще получи работата и не знае колко монети има в джоба си. Ако Смит има обосновано истинно убеждение в ключовото ни твърдение, но не го знае, тогава ОИУ анализът е погрешен. Днес философите използват термина "случай Гетие" за всяка история, която илюстрира възможността за обосновано истинно убеждение без познание. Оказва се, че има много такива случаи, често по-прости от оригиналната история на Гетие. Предположи, че Смит се чуди колко е часът и поглежда часовника на стената, който ясно показва, че е 3 часа. Да погледнеш часовника е напълно логичен начин да кажеш колко е часа, така че Смит има обосновано убеждение. Но той не знае, че този часовник е счупен и стрелките му не са се премествали от дни. Но, по случайност, сега е точно 3 часът. Смит наистина ли знае колко е часът, когато гледа счупения часовник? През 1948 г. Бъртранд Ръсел използвал този случай, за да илюстрира възможността за истинно убеждение без познание. Когато го разглеждаме сега, можем да кажем нещо по-силно – това е случай на обосновано истинно убеждение без познание; това е случай Гетие. Всъщност в историята на философията има още по-стари случаи Гетие. Индийският философ от 8-ми век Дхармотара ни разказва история, в която току-що е бил накладен огън за печене на месо. Огънят все още не е произвел дим, но месото привлича рояк насекоми. Далечен наблюдател поглежда рояка насекоми и го обърква за дим, и преценява, че на това място гори огън. Дхармотара предлага твърдението, че този далечен наблюдател не знае, че там има огън, който гори. Като разгледаме тази история, можем да я използваме като контрапример за ОИУ анализа на познанието. Ако той не ни върши работа за анализиране на познанието като обосновано истинско убеждение, какво ни върши работа? Може би забеляза, че случаите Гетие, за които говорихме дотук, имат някои общи характеристики, и може да си помислиш, че можем да вземем предвид тези характеристики и да "закърпим" ОИУ анализа, за да го поправим. Но, както ще видим в следващите две видеа в тази поредица, проблемът да решим какво да добавим към истинното убеждение, за да получим познание, се оказва учудващо труден.