If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:44

Видео транскрипция

Казвам се Дженифър Нейгъл, преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говорим за интуицията. Ще говорим какво позволява една преценка да се брои за интуитивна и също ще говорим за ролята на интуицията във философията. Много философи през вековете са разпознали интуицията като начин да получим знание, заедно с други начини като възприятията, свидетелстване и изрично разсъждаване. Английският философ Джон Лок ни дава доста стандартен начин да очертаем границата на интуицията, така че от там ще започнем. Лок противопоставя интуицията на сетивното ни възприятие, от една страна, и на демонстрацията, от друга. Той забелязва, че сетивното възприятие е винаги за определени неща – виждаш тази пица пред себе си сега, може би виждаш, че е кръгла, но не сме ограничени за правене на преценки за определени неща. Когато преценим, че никои кръгли неща не са квадратни, не мислим просто за тази определена пица, а за по-обща и абстрактна истина. Според Лок, преценката, че кръговете са различни от квадратите е интуитивна и, поне в този случай, при който Лок мисли, че разпознаваме характеристиките на идеите си, интуицията е напълно добър източник на знание. Чрез интуицията знаем, че нито едно кръгло нещо не е квадрат. Лок също разграничава интуицията от демонстрацията. Интуицията може директно да ни каже, че един кръг не е триъгълник, но когато навлезем в по-сложни въпроси, трябва да използваме демонстрация или изрично разсъждаване. Например, можем да открием, че вътрешните ъгли на един триъгълник дават за сбор два прави ъгъла, но трябва да преминем през поредица от стъпки, за да придобием това знание, и това е демонстрация. Демонстрацията изисква съзнателни етапи. Интуицията е незабавна. Но Лок забелязва, че интуицията и демонстрацията са свързани. Всяка отделна стъпка във веригата на демонстративното разсъждение е, или поне трябва да е, интуитивна Съвременните мислители все още чертаят подобно разграничение, като използват различни описания. Психолозите правят разграничение между имплицитно и експлицитно мислене, евристично и систематично, автоматично и контролирано. Твърди се, че тези различни наименования обозначават общо разделение и, в дух на неутралност, двете страни сега често биват наричани мислене вид 1 и вид 2. Често ще видиш вид 1 да се отбелязва като интуитивно, а видът 2 – като рефлективно. Ключовата разлика между двете страни, според водещи психолози като Кейт Станович и Джонатан Евънс, е точно разликата, която Джон Лок забелязал. Тя е дали трябва да преминеш през поредица от съзнателни стъпки – ако поискам да умножиш 5 по 11, отговорът 55 вероятно незабавно ти идва наум без усилие, тоест това е интуитивно за теб. Но ако поискам да разделиш 5 на 11, трябва да преминеш през поредицата стъпки на дългото деление и това вече не е интуиция, а разсъждение. Но забележи, че когато правиш дългото деление, то е разделено на поредица от действия с едноцифрени числа, всяко от които е интуитивно. Интуицията изглежда ни казва много неща и понякога, когато правиш интуитивна преценка, можеш да се върнеш и да я провериш логически. Дори ако интуитивно преценяш, че 5 по 11 е равно на 55, можеш да се насилиш да помислиш логически, да преминеш през цифрите една по една. Така интуицията е незабавна преценка не в смисъла, че е много бърза, въпреки че може да е, а в смисъла, че не е опосредствана от поредица мисловни стъпки, както е разсъждението. Както разсъждението, интуицията е начин да преценяваме неща, които са абстрактни или немодални, не представени в някоя определена сетивна модалност. Зрението може да ти каже нещо за цветовете на определени неща, слухът може да ти каже нещо за звуците, интуицията може да ти каже нещо за по-абстрактни неща, като геометрия, числа и вида неща, които са важни във философията, като, например, причинно-следствената връзка, справедливостта и знанието. Интуитивно изглежда погрешно да нараним невинен човек просто за забавление. Философите често проверяват идеи срещу интуицията. В диалога на Платон "Теетет" Сократ го питат дали знанието е същото нещо като истинска преценка и той описва сценарий, който интуитивно илюстрира разликата. В сценария един адвокат трябва да защитава клиент, който е осъден за тежко престъпление. Клиентът всъщност е невинен, но няма свидетели. При положение, че няма солидни доказателства, които да представи, адвокатът знае, че най-добрата стратегия е не да казва на съда какво е станало, а да използва красив език, за да накара съда да харесва клиента му. Адвокатът е очарователен и съдиите започва правилно да вярват, че клиентът му е невинен. Сократ пита дали тези членове на съда наистина знаят, че подсъдимият не е извършил престъплението. Ако интуицията ти е като тази на Платон, ще имаш усещането, че те не знаят, въпреки че това, в което вярват, е вярно. Философите използват такива интуитивни сценарии като доказателство за общи твърдения като твърдението, че знанието е нещо повече от просто истинно убеждение. Забележи, че може да са нужни усилия или последователно мислене, за да си представим сценария, но когато зададеш ключовия въпрос дали членовете на съда имат знание, отговорът просто идва при теб и може да не е очевидно защо имаш усещането, което имаш. Интересен въпрос е откъде идва този вид отговор. Забележи, че това видео дотук е определило интуицията отрицателно – тя не е сетивно възприятие и не изисква съзнателни стъпки на разсъждаване. Философите имат много различни положителни теории за това как работи интуицията. Платон мислел, че сме ръководени от паметта си за формите. Лок смятал, че отговаряме на характеристики на идеите си. Някои философи от 20-ти век, като Джон Остин, твърдят, че сме ръководени от схващането за обикновения език, наследявайки исторически заучени разграничения, които са преминали теста на времето. А други философи смятат, че имаме по-недиректно схващане за природата на неща като знание и моралност. Някои мислят, че интуицията е генерирана по различни начини в различни области. Може би някои неща стават интуитивни след като сме ги заучавали. Умножението може да влиза в тази категория. Но в някои области изглежда имаме интуиция за нови проблеми. Вероятно разпознаваме общи модели и вероятно инстинктите ни за моралността работят различно от инстинктите ни за причинно-следствената връзка или знанието. Някои философи – наречени са експериментални философи – мислят, че е важно да проведем формални проучвания за интуицията на хората, вместо просто да споделяме впечатленията си от дивана. Философи с много различни положителни теории за интуицията могат да се съгласят, че интуицията често е добър начин да направим преценки, докато осъзнават, че понякога може да ни провали и да ни поведе в друга посока, или понеже самата интуиция не е перфектна, или понеже правим преценка, която изглежда интуитивна, но не е. Нещо може интуитивно да изглежда правилно, а при разсъждаване можем да осъзнаем, че грешим. По някои въпроси различни хора могат да имат различни интуиции и понякога можеш да откриеш, че твоята собствена интуиция е в противоречие с нечия друга. Разбира се, философският прогрес често започва, когато ти е трудно да изградиш систематична и последователна теория, която да обхваща ключови интуитивни идеи. Пред нас има много различни отворени пътища, когато интуициите ни са в конфликт. Можем да открием възможни предразсъдъци и да отхвърлим някои интуиции като естествени когнитивни илюзии. Можем да защитим контраинтуитивна теория на основата на нейните теоретични добродетели, като простотата ѝ. Може да успеем да се тренираме да имаме различни интуиции в някои случаи. Намирането на конфликт в интуициите ни не е задължително причина да сме скептични за интуицията. Също имаме конфликт в обикновените си сетивни възприятия. Например изпитваме илюзии на възприятията и правим грешки при наблюдаването, но има достатъчно общи неща и последователност в това, което възприемаме със сетивата си, че отношение на доверие към сетивното ни възприятие да изглежда добре обосновано. И можем да работим, за да поправим грешките си и да обясним как са възникнали. Интересен въпрос е дали нещо паралелно е възможно във философията. Когато се опитваме да създаваме и защитаваме една разумна теория за знанието, моралността или някоя друга философски интересна идея, тогава се опитваме да се справим с нещо много трудно, което е било в процес на работа с векове. Дотук интуицията ни изглежда предостави ценни напътствия в тази дейност, или поне е много трудно да видим как философията е можела да възникне, ако не сме обръщали внимание на интуицията си. Остава да видим докъде може да ни доведе интуицията.