If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:03

Видео транскрипция

Казвам се Дженифър Нейгъл, преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говоря за епистемология "познанието първо". Епистемологията от типа "познанието първо" бележи обрат от вида епистемология, която води началото си от Едмънд Гетие през 1963 г., която сега понякога е наричана епистемология "вярването първо". Нека разгледаме това наименование. Епистемологията "вярването първо" започва с вярване и те пита какво трябва да добавиш към него, за да получиш познание. Веднага всеки забелязва, че погрешните вярвания не изглеждат като познание, така че уравнението по принцип започва като: познанието е равно на истинско вярване плюс х. От последните няколко видеа видяхме, че има много предложения за х, но е много трудно да намерим такова, което издържа критика и не допуска контрапримери. Някои кандидати за х станаха много сложни, други кандидати за х бяха по-прости, но генерираха нелогични резултати. След 30 години опити да измислят какво трябва да бъде добавено към вярването, за да получим познание, някои философи започнаха да се чудят дали епистемологията "вярването първо" не е лоша идея. През 1994 г. в статия, озаглавена "Неизбежността на проблемите Гетие", епистемоложката Линда Загзебски твърди, че никога няма да измислим добър анализ на познанието като истинско вярване плюс нещо друго, при което това нещо друго да не може да се свърже с идеята за познание, което ще направи анализа кръгов, и вече няма да гарантира истинността на вярването, което ще означава, че дясната страна на анализа е излишна. ОИВ (обосновано истинно вярване) анализът не беше излишен. Обосноваването според Гетие е нещо интересно различно от истинното вярване, понеже той мисли, че може да имаш обосновано погрешно вярване. Също знаем, че ОИВ не е кръгов анализ, той не се "промъква" в идеята за познание, понеже е възможно да имаш оправдано истинно вярване без познание. Например в класическите случаи Гетие, които бяха контрапримери за теорията ОИВ, Загзебски твърди, че Гетие резултатът може да бъде обобщен. Тя предоставя обща рецепта за създаване на контрапримери на всеки редуктивен анализ на познанието. Ето как работи той. Да кажем, че трябва да добавиш х към истинното вярване, за да получиш познание, и х може да е всеки сбор от условия като оправдание, причинно-следствени връзки и т.н. За удобство ще наречем х гаранция. За да се уверим, че анализът не беше излишен, трябва да е възможно да имаме гарантирано погрешно вярване и, всъщност, Загзебски показва, че трябва да е възможно да имаме гарантирано погрешно вярване, което е погрешно просто поради лош късмет, вместо поради някаква систематично описваема причина. Тя твърди, че ако вземеш тази основна история и после можеш да добавиш само късмет, което прави ключовото твърдение вярно. И това ще е ефективният ти контрапример на предложения анализ на познанието. Като гледаш счупен часовник, по лош късмет обикновено създаваш гарантирано погрешно вярване за часа. Но после имаш късмет и гледаш този часовник точно в правилния момент. Така съставяш контрапример на предложения редуктивен анализ. Общата рецепта за Загзебски за създаване на контрапримери била достатъчно силна, че да повдигне сериозни съмнения за целия проект за създаване на анализ на познанието. Много философи се чудели защо познанието е толкова неподатливо на анализ. Ето една идея. Понякога една концепция е неподатлива на анализ, понеже е основна, като просто число, което не може да бъде разделено на по-прости компоненти. Вероятно философите грешали, като мислели, че вярването бил факторът в познанието, към който трябвало да бъдат добавени независими съставки. Вероятно познанието е по-първично и вярването е негов "израстък". Това всъщност е стара идея, вероятно от времето на Платон. В последните години тя е възродена от оксфордския философ Тимъти Уилямсън. Всеки е съгласен, че вярването е умствено състояние. Уилямсън твърди, че знаенето е също умствено състояние само по себе си, а не просто смес от вярване плюс не-умствени фактори като причинно-следствени връзки. Уилямсън е съгласен с гледната точка на мнозинството, че знаенето води до вярване. Ако Алис знае, че вали, тя също вярва, че вали. Може да мислиш, че това трябва да означава, че вярването е просто съставка на познанието, заедно с други фактори, което би направило вярването нещо по-основно, градивен блок, който е включен в познанието, но също в други условия, като погрешно вярване. Помисли за водата – тя е по-често срещана и по-основна от портокалово мока фрапучино, в което тя фигурира като една съставка сред много. Ако нямаше вода, нямаше да има портокалово мока фрапучино. Подобно, ако никой нямаше никакви вярвания, нямаше да има познание. Този модел на "съставките" не е единственият, който да следваме. Може би връзката между вярване и познание не е като връзката между вода и портокалово мока фрапучино. Вместо това помисли за връзката между геометричната концепция за кръг и по-обширната ежедневна концепция за закръгленост. Закръглените неща са по-често срещани в реалността, но концепцията за кръг е по-основна. Тя е по-проста и разбираме закръглеността като някакво приближение до кръглата форма. Всичко, което е кръг, ще е закръглено, но не понеже кръговете са направени от закръгленост плюс други съставки, които са независими от кръглата форма.. Уилямсън възприема вярването като някакъв вид приближение на познанието, опит за знаене; опит, който по много начини не постига целта си. Познанието поставя стандарта, който вярването, в идеалния случай, трябва да достигне и вярването в твърдение Р е въпрос на третиране на това твърдение все едно го знаеш. В неговата гледна точка познанието е най-основната концепция в епистемологията. Вярването е "издънка". Когато стигнеш до познанието, стигаш до основата и можеш да спреш да копаеш. Ако на епистемолозите не им беше разрешено да правят нищо друго, освен да предлагат редуктивни анализи на познанието, тогава поддръжниците на теорията "познанието първо" би трябвало да спрат да се занимават с епистемология. За щастие, проучването на познанието не е нужно да означава раздробяване на познанието на по-основни компоненти. Можеш също да разгледаш как познанието се свързва с всичко друго и да опиташ да създадеш нови поредици доказателство, рационално действие и други интересуващи ни теми. Приемането на познанието за основно не е нужно да те спира от правене на наблюдения за общата му природа, стига да не се опитваш да го "раздробиш" на съставни части. Ето една ключова идея, която Уилямсън е защитавал: Познанието е най-общото фактивно ментално състояние. Ще обясня тези термини. Менталните състояния са състояния на едно съзнателно същество, състояния като желаене, надяване, виждане, страхуване и мислене. Тези състояния обясняват какво правим като хора. Специалното на фактивните ментални състояния е, че могат само да те свържат с факт или истина. Много ментални състояния не са фактивни – надяването или вярването, например, могат да те свържат или с истина, или с погрешен факт. Можеш да се надяваш, че са те поканили на партито, а да не са те поканили, или може да вярваш, че партито е в петък, а то да е в събота. Но, за разлика от това, това, което знаеш, трябва да е вярно. Знаенето не е единственото фактивно ментално състояние. Ето някои други примери, които Уилямсън споменава – виждане, възприемане помнене, състояние на щастие заради нещо, съжаляване за нещо – всички тези са свързани само с истина. Въпреки че може да се надяваш, че ще те поканят на партито, дори да не те поканят, можеш да си наясно, че партито е в къщата на Алис, само ако е вярно, че партито е в къщата на Алис. Това, което свързва фактивните ментални състояния, според Уилямсън, е, че всички те водят до знаене. Ако видиш, че хамбарът гори, знаеш, че хамбарът гори. Ако наистина помниш, че Алис те е поканила на партито, тогава знаеш, че Алис те е поканила на партито. Фактивните ментални състояния са различни едно от друго. Можеш да си наясно, че партито е в къщата на Алис, дори когато не можеш да видиш, че партито е в къщата на Алис, и можеш да помниш, че нещо се е случило, без да усещаш щастие, че се е случило. Според тази гледна точка, всички фактивни ментални състояния, различни от знаенето, са просто по-специфични начини да знаем. Тоест да видиш, че нещо е вярно, е начин да знаеш чрез зрение, и да помниш, че нещо е вярно, е начин да знаеш чрез памет. Състоянието на познание е най-общото фактивно ментално състояние. Епистемологията "познанието първо" е спорна. Не всеки е съгласен, че проектът за анализиране на познанието никога няма да проработи и има активни дебати за това дали важни концепции като концепцията за доказателствата могат да бъдат добре обяснени от теориите "познанието първо". Без значение дали харесваш идеята "познанието първо", или не, много въпроси остават отворени тук.