If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:32

Видео транскрипция

Казвам се Дженифър Нейгъл. Преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да поговоря за няколко нови начина, по които съвременните философи се справят с проблема за скептицизма. Това видео покрива три различни предложени решения на проблема за скептицизма. Първите две са семантични, или основани на значението, подходи, а третото е стратегия, която ще наречем защитен подход. Първата семантична теория, която ще разгледаме, идва от книгата на Хилари Пътнам "Разум, истина и история". Една от целите на Пътнам в книгата е да покаже, че скептицизмът в крайна сметка се саморазрушава. Думите, които скептикът използва, не могат да имат значението, но на скептика му е нужно да го имат. За да те накара да мислиш, че не знаеш нищо за външния свят, скептикът трябва да използва значим език, за да опише сценарий, който може да се окаже твоята реалност. Пътнам твърди, че ако разгледаме по-отблизо какво прави думите ни значими, ще видим, че скептикът може да направи този страшен сценарий значим само в ситуация, в който този сценарий не може да е това, което наистина ти се случва. За да обясним семантичното отношение на Пътнам към скептицизма, трябва да започнем с преглед на общата му семантична теория. Пътнам е поддръжник на позиция, позната като семантичен екстернализъм, описан в повече подробности във видеото на Философия с отворен достъп за значение и език. Според семантичните екстерналисти това, което дава значение на думите ти, не са вътрешните ти идеи или психологични състояния, а връзката ти с неща в околната ти среда. Например, за да използваш думата "вода" значимо, не е нужно да имаш точна научна теория какво всъщност е това вещество. Дори хора с много различни представи могат да говорят за едно и също нещо, когато използват тази дума. Представи си изречението "Искам да пия вода", казано от малко дете, средновековен селянин и професор по химия. Всички те могат значимо да използват думата "вода", понеже са имали правилния вид контакт със самото вещество, а не понеже всички те споделят едни и същи идеи за природата му. За семантичните екстерналисти дори вторичен контакт може да направи нещо значимо за теб. Може да не изкатериш връх Еверест, но ако видиш снимки и чуеш истории от хора, които са били в контакт с планината, тогава изразът "връх Еверест" може да има значение за теб. Нека помислим за хипотезата на скептиците "мозък в буркан". За момент приемаме, че сме в обикновения физически свят на здравия ни разум. Думата "мозък" е значима, понеже сме виждали мозъци в буркани в музей по анатомия, в телевизионни документални филми за мозъчна хирургия. Думата "буркан" е значима, понеже сме си имали работа с буркани, например буркани с маслини в супермаркета. Можем значимо да си представим какво ще е един мозък като тези от музея да се озове в един буркан като тези от супермаркета. Сега си представи всичко от нова перспектива. Помисли как изглеждат нещата от перспективата на бедния Браян, който сега и винаги е бил "мозък в буркан", чиито сетивни преживявания са били генерирани електронно от неговия суперкомпютър. Когато Браян използва думата "буркан", какво има предвид той? Пътнам мисли, че ако Браян никога не е бил в контакт с нищо друго от компютърно генерирана електронна симулация, неговата дума "буркан" просто се отнася за някакъв модел в симулацията. или в компютърната програма, генерираща тези модели. Браян никога не е работил с физически буркан, нито е говорил с някой, който е виждал буркан. Той просто използва тази дума, за да отговори на определени компютърно генерирани усещания, това е реалността на неговата околна среда и мястото, откъдето думите му получават значението си. Подобно, думата "мозък" за Браян не означава физически орган с реални кръвоносни съдове и тъкани. Той никога не се е натъквал на такъв в симулацията си. Когато той използва думата "мозък", той се натъква на елементи в компютърно генерираната си виртуална реалност, този музей по анатомия, който си спомня, че е посещавал, е просто модел сетивни усещания, генерирани електронно от компютъра, към който той е свързан. Браян няма достъп до физически мозъци или буркани. Приклещен във виртуалната си реалност, той може само да изпита и използва думи, за да избере елементи от тази реалност. Според Пътнам, Браян няма семантичните ресурси да опише или разбере ситуацията, в която е. Реалните мозъци и буркани са една стъпка над реалността, която Браян изживява. Междувременно в света на здравия разум можем да схванем изречението "някой може да е мозък в буркан" по начина, по който скептикът иска, ако имахме правилния вид контакт с физически мозъци и буркани. Но ако сме имали този вид контакт с мозъци и буркани, тогава не сме просто заседнали във виртуална реалност, намираме се в света на здравия разум и скептикът не трябва да ни плаши. Критиците са повдигнали много въпроси за предложеното от Пътнам семантично решение на скептицизма. Не всеки приема неговия семантичен екстернализъм и дори тези, които го приемат, изтъкват, че има поне един начин, по който скептикът може лесно да създаде значими съмнения. Пътнам се фокусира върху ситуацията на "мозък в буркан", който никога не се е запознал с външния свят, но какво ще стане, ако ти познаваше външния свят до полунощ миналата вечер, когато те отвлече зъл учен и сега преживяванията ти са компютърно генерирана илюзия? Точно сега думите ти "мозък" и "буркан" пак имат обикновеното си значение от реалния свят, свързано с миналия ти опит в реални музеи по анатомия и супермаркети. Тоест, логично е да се тревожиш, че си наскоро инсталиран мозък в буркан, чиито преживявания сега са измамни. Дори ако семантичният екстернализъм е правилната теория за значението, скептикът пак може да ни накара да се тревожим за това какво знаем. Има по-нова версия на семантичния подход, която приема по-жизнерадостен път. Вместо да опита да покаже, че заплахите на скептиците не могат да са значимо верни, Дейвид Чалмърс твърди, че заплахите на скептиците всъщност не са много застрашителни. Чалмърс наблюдава, че скептиците използват глобални скептични сценарии като хипотезата "мозък в буркан", за да те накарат да се боиш, че повечето от ежедневните ти убеждения са погрешни. Но Чалмърс мисли, че повечето от ежедневните ти убеждения са верни, дори ако си "мозък в буркан". Да, Браян живее във виртуална реалност, но той има много истински убеждения за тази реалност. Убежденията на Браян за нещата, в крайна сметка, са компютърни по природа, но това е въпрос за подлежащата метафизика на света на Браян, не въпрос за ежедневното ниво на убежденията му. Ако си убеден, че гледаш ръката си, докосваща компютърна клавиатура, тогава това убеждение може да е еднакво вярно, без значение дали си в света на здравия разум и гледаш обикновена физическа ръка, или си в сценария "мозък в буркан" и гледаш изображение, генерирано от супер компютъра. В сценария "мозък в буркан" думата ти "ръка" означава нещо, което хората извън буркана биха нарекли виртуална ръка или симулирана ръка, но това е единственият вид ръка, който познаваш, и това имаш предвид под думата "ръка". Когато кажеш "ръката ми е на клавиатурата", казваш нещо вярно за своята реалност. Да откриеш, че реалността е голяма компютърна симулация е малко като да открием, че теорията за струните е вярна. Може би реалността е по-странна, отколкото в началото сме смятали, че е, но такива открития не подкопават ежедневното ни познание. Пак можем да знаем, че имаме ръце и че има маслини на разпродажба в супермаркета, без значение дали тези ръце и супермаркети са изградени от частици, вибриращи едноизмерни нишки, или инструкции в компютърна програма. От тази гледна точка скептичните сценарии не заплашват повечето от знанията, които ни интересуват. Има много други начини да опитаме да подходим към заплахата на скептицизма. Последният, който ще разгледаме, е защитният подход. Този подход започва с осъзнаване, че скептикът е много сложен опонент. Обикновено, когато опитаме да убедим хората в нещо, опитваме да създадем аргумент, започващ от предпоставките, които те ще приемат. Ако убеденият скептик ще повдигне съмнения за всички възможни предпоставки, тогава ще е трудно да го атакуваме. Вместо да опитват да убедят скептика, че греши, поддръжниците на защитния подход започват от гледната точка на здравия разум и опитват да обяснят защо скептицизмът изобщо е изглеждал привлекателен. Вероятно има нещо погрешно в някои от естествените логически разсъждения, които са направили скептицизма да изглежда привлекателен, и ако можем да обясним какво е погрешно,. можем да издържим на привлекателността на скептицизма. Тимъти Уилямсън твърди, че скептицизмът може да изглежда привлекатален, понеже е закотвен в като цяло полезна способност – способността ни да отложим преценката си и да проверим мисленето си във всеки даден момент, това е като когнитивна имунна система. Това може да увеличи увереността ни в нещата, които сме открили, докато ни помага да избегнем несъответствия и грешки. Скептицизмът, в тази гледна точка, е като автоимунно заболяване, което е нещо добро, налично в прекалена степен и в крайна сметка саморазрушаващо се. Ако отложим преценката си за твърде много идеи наведнъж, тогава няма да имаме ресурсите, които ни трябват, за да преценим какво си струва да твърдим. Поддръжниците на защитния подход опитват да идентифицират факторите, които са направили скептицизма да изглежда привлекателен. Един възможен фактор е, че скептикът някак ни кара да направим някакъв вид грешка за това какво е познанието. Може би скептикът ни предизвиква да предоставим решителен аргумент за нещо, в което вярваме, и някаква психологическа странност ни кара да мислим, че не можем да знаем нещо, освен ако не можем да предоставим категоричен аргумент за него. Но ако категоричните аргументи не са необходими за познанието, тогава скептикът ни подвежда. Тоест един начин да се защитим от скептицизма е да получим по-добра картинка на това какво наистина е познанието само по себе си. Следващите няколко видеа в тази поредица ще разгледат отблизо положителните обяснения за природата на познанието.