If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:45

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Джеф Пин и преподавам философия в университета на Северен Илинойс. В това видео ще говоря за контекстуализма в епистемологията. По-рано в поредицата Дженифър Нейгъл обясни проблема за скептицизма. Ето обобщение за един вид аргумент за радикалния скептицизъм, изведен от известен цитат на Рене Декарт. Знаеш ли дали сега си в будно състояние? Това изглежда като доста лесно нещо, което да знаем. Вероятно няма да се поколебаеш да кажеш да. Отговорът всъщност е толкова очевиден, че е странно дори да зададем въпроса. Във всеки даден момент от обикновения буден живот повечето хора ще са доста уверени, че, определено знаят, че са будни. Ако можеш изобщо да знаеш нещо за себе си и за света около себе си, изглежда можеш да знаеш това. Но сега обмисли възможността в момента да сънуваш. Ако имаш ярък сън, на теб ще ти изглежда точно както ако си в будно състояние и гледаш, и слушаш видео за епистемологията, но всъщност ще спиш в леглото си. Запитай се дали знаеш, че не това се случва сега. Много хора откриват, че им се иска да кажат, че всъщност не могат наистина да знаят, все пак как можеш да определиш това? Ярките сънища могат да бъдат неразличими от будното състояние, а ако сънуваш, не си в будно състояние. Тоест ако не знаеш дали сънуваш сега, как можеш да знаеш дали си в будно състояние сега? Изглежда имаме много прост и мощен аргумент, който е противоположен на това, което може би каза в началото – че не знаеш дали си в будно състояние сега, и, ако не знаеш дали си в будно състояние, изглежда невероятно да знаеш каквото и да било за света около себе си. Философите са направили много опити да отговорят на този вид аргумент въз основа преценката на здравия ни разум, че можем, поне в повечето случаи, да кажем дали сме будни. Тези аргументи са философски интересни и някои са доста сложни, но никой от тях не събира широка подкрепа. Оказва се, че е много трудно да докажеш, че нямаш ярък сън. Контекстуализмът предоставя различен начин да отговорим на този вид аргумент за скептицизма. Той започва с наблюдението, че много от думите, които използваме в ежедневието си, се отнасят до различни неща в различен контекст. Вземи за пример думата "сега". Ако кажеш "сега е слънчево" по обяд, когато няма нито един облак в небето, твърдението ти е вярно. Ако кажеш "не е слънчево сега" в полунощ, когато небето е тъмно, това твърдение също е вярно. Но как могат и двете твърдения да са верни – едното казва, че е слънчево, другото казва, че не е слънчево? Отговорът е очевиден – думата "сега" се отнася до различни моменти във всяко твърдение. Когато бъде произнесена, думата "сега" се отнася до времето, в което е произнесена. Това е понеже думата "сега" е чувствителна към контекста. Ами ако думата "знам" е същата? Точно това твърдят контекстуалистите. Те казват, че думата "знам" зависи от контекста, в който я казваш. В определен контекст ще е вярно да кажеш, че знаеш нещо, докато в друг контекст ще е вярно да кажеш, че не знаеш същото нещо. Това е така, защото според контекстуалистите думата "знам" има различно значение във всеки контекст. Различни контекстуалисти имат различни идеи как работи това. Гейл Стайн, ранен и влиятелен контекстуалист, смятал, че когато кажеш, че някой знае нещо, казваш, че той може да изключи неговите алтернативи. Например предположи, че гледаш филм с приятелката си. Тя не е чула звук от теб от известно време и пита дали си буден. В този контекст единствената алтернатива на това да си буден, е да си заспал на дивана. Приятелката ти не се тревожи дали имаш ярък сън, неразличим от будно състояние. Но нещата са доста различни, когато говориш със скептик. В този контекст възможността да имаш ярък сън е алтернатива на това да си буден. Всъщност тази странна възможност е основният фокус на разговора. Според Стайн фактът, че не можеш да изключиш възможността да имаш ярък сън, подкопава твърдението ти, че знаеш, че си буден, но само в контекст, в който тази възможност е вероятна. В контекста на скептицизма трябва да кажеш, че не знаеш дали си в будно състояние, понеже възможността за съня е вероятна. И не можеш да я изключиш. Но ето го важният момент – в обикновен контекст, когато възможността за съня не е вероятна, пак можеш да твърдиш, че знаеш, че си в будно състояние. Скептикът може да направи тази възможност вероятна, като я спомене и те накара да говориш за нея, но това не означава, че тя е вероятна в обикновен контекст, когато просто говориш с обикновени хора, а не спориш с вбесяващ философ-скептик. Контекстуалистите не опитват да докажат, че скептиците грешат. Всъщност контекстуалистите са съгласни, че в определен контекст е правилно да кажем, че не знаем дали сме будни, но това не е поради някакъв задълбочен факт за какво можем или не можем да знаем, а просто защото така работи думата "знам". Когато дадем контрол над разговора на богатото въображение на скептика, неговият аргумент е успешен, но не е нужно да правим това и обикновено не го правим. Скептикът третира една необичайна характеристика на разговорния контекст, която самият той създава, все едно е общ факт за самото знание. Но след като видим как работи думата "знам", виждаме, че скептикът не представлява заплаха за обикновените ни твърдения, че знаем нещо. За да се изразяваме точно, контекстуализмът е твърдение за езика и в частност за думата "знам", а не за самото знание. Тоест контекстуалистите поддържат своята гледна точка не като правят епистемологични твърдения, а, основно, като правят внимателни наблюдения на използването ни на думата "знам" в обикновения живот. Стюарт Коен, например, разглежда следния случая. Предположи, че летиш от Лос Анджелис до Ню Йорк. Като гледаш маршрута си, виждаш, че полетът ти спира в Чикаго. В много обичайни ситуации на летището това ще е достатъчно да направи удобно твърдението, че знаеш, че полетът ти спира в Чикаго. Все пак така пише на билета ти. Но сега предположи, че някой има спешна среща в Чикаго и е много важно да стигне до там. Ако не се приземи в Чикаго, работата ѝ е заложена на карта. Тя вижда билета ти, но знае, че понякога билетите не са верни. Например разписанието на полета може да се е променило в последната минута. Като знаем колко е важно за нея да стигне до Чикаго, ще е доста естествено тя да каже, че всъщност не знае, че полетът спира там. За да може тя, от нейната перспектива и практически обстоятелства, да знае, ще трябва да се консултира със служителя на гишето. Контекстуалистите третират факта, че обикновено използваме думата "знам" различно в различен контекст, като силно доказателство, че думата "знам" всъщност означава различни неща в различен контекст. Някои епистемолози казват, че тъй като контекстуализмът е твърдение за езика, той няма отношение към дебата за скептицизма. Той е дебат за какво можем да знаем, а не за това как работи думата "знам". Но ако контекстуалистите са прави, няма общ еднозначен въпрос за това какво можем или не можем да знаем, а има само въпрос за това дали можем точно да опишем себе си като "знаещи" в различен разговорен контекст. Това наблюдение руши голяма част от аргумента на скептиците, както казва Кейт де Роуз, водещ контекстуалист. След като започна да имам по-ясен поглед над това какво е нужно, за да знаем, според абсолютните стандарти на скептицизма, намирам нещастието, причинено от неуспеха ми да изпълня тези стандарти, за минимално в сравнение с нещастието, създадено от осъзнаването, че не съм всемогъщ. Знанието според обикновените ни стандарти спрямо обикновените алтернативи е достатъчно за обикновени цели. Скептикът е прав, че не знаем, по собствените му супер надути стандарти, но според контекстуалистите да базираме случая със скептицизма на това наблюдение означава да паднем жертви на трик на езика.