If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:46

Видео транскрипция

Името ми е Дженифър Нейгъл. Преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да говорим за проблема за скептицизма. Какво знаем със сигурност? Помисли за факта, че точно сега гледаш видео на компютъра си. Дали това е нещо, което "знаеш"? Преди да кажеш да, помисли над следния въпрос: мислиш ли, че е възможно някой да сънува, че гледа видео онлайн, когато всъщност спи в леглото си, а компютърът му е изключен? Можеш ли да докажеш, че сега си в будно състояние, а не спиш? Ако не, знаеш ли, че гледаш истинско видео, вместо да сънуваш такова? Ако започваш да се съмняваш, че имаш познание, усещаш привлекателността на скептицизма. Думата скептицизъм идва от Древна Гърция, дом не на една, а на две велики скептични традиции – академичният скептицизъм и пиронизма. Академичните скептици твърдят, че сетивните впечатления, които често са приемани за основа за познанието ни за света, всъщност не ти позволяват да знаеш нищо. Имаш ли чувството, че гласът, който чуваш сега, е гласът на същия човек, който озвучи първото видео от тази поредица? Може да имам идентична близначка. Може да помниш погрешно, да сънуваш или да грешиш по някакъв друг начин. Понеже впечатленията могат да бъдат подвеждащи, не можеш да знаеш, че същият човек озвучава и двете видеа. Академиците използвали такива аргументи, за да подкрепят генералното си заключение – че познанието за света е невъзможно за хората. Пиронистите отишли една стъпка по-далеч. Мисията им била да продължават да проучват и да се съмняват във всичко, без да достигат никакви заключения. Където академичните скептици твърдели, че познанието било невъзможно, пиронистите дори не давали преценка за тази идея, оставяли всички въпроси отворени. Някои скептични аргументи са известни от античността и са били използвани и в източната, и в западната философия. Най-известният е аргументът за сънуването. Ако това, което изпитваш сега, е просто сън, тогава не е ясно, че знаеш каквото и да било за обстановката си или дори за себе си. Древнокитайският философ Джианг Джу казал, че сънувал сън, в който бил пеперуда, и след това се притеснявал, че не знаел дали бил човек, сънуващ, че е пеперуда, или е пеперуда, която сънува, че е човек. Може да мислиш, че има някои факти, които можеш да знаеш, без значение дали сънуваш, или не. Философът от 17-ти век Рене Декарт предложил, че дори ако сънуваш, пак трябва да можеш да знаеш, че един квадрат има четири страни или че 2 + 3 = 5. Но Декарт открил начин да породи скептицизъм и за тези факти. Той забелязал, че изглежда естествено да правим тези прости математически преценки, но изтъкнал, че можем да се запитаме дали това, което смятаме за естествено, наистина трябва да е вярно. Откъде идва това естествено нещо? Декарт също разработил силен скептичен сценарий, създаден да те накара да се съмняваш в абсолютно всичко, включително разбирането ти на абстрактни факти. Представи си, че има един зъл гений с изключителна мощ и ум, посветен на задачата да те заблуждава. Злият гений контролира всичките ти сетивни възприятия и всичките ти инстинкти за математиката, геометрията и т.н. Прави погрешните неща да ти изглеждат верни. Предизвикателството на скептицизма, твърди Декарт, е предизвикателството да докажеш, че точно сега не си в ръцете на такъв демон. В следващото видео ще разгледаме отговора на самия Декарт на това предизвикателство. Междувременно, от времето на Декарт са възникнали много други силни скептични аргументи. Философът от 18-ти век Дейвид Хюм имал някои особено добри, които са покрити в подробности в две отделни видеа на Философия с отворен достъп. Като преминем до днешни дни, имаме нова версия на аргумента на Декарт за злия гений. Представи си мозък, поддържан жив в буркан и свързан към суперкомпютър, който доставя сетивни сигнали, за да симулира преживяването на логична реалност. Компютърът също улавя изходящите двигателни сигнали на мозъка и настройва съответно входящите си данни. Когато умът изпрати двигателни сигнали да вдигнеш ръка и да докоснеш нещо, компютърът доставя координирани зрителни и допирни входящи данни за виждането на тази ръка и усещането какво докосва. Ако компютърната програма е достатъчно добра и нека приемем, че е – мозъкът в буркан изпитва напълно реалистичен виртуален свят. Той може да има преживяване за ходене до плажа в слънчев ден, срещане с приятели, засядане в задръстване или стоене сам у дома и гледане на филми на философски теми. Има ли нещо от настоящия ти опит, което можеш да изтъкнеш, за да докажеш, че не си мозък в буркан? Няма да помогне да се ощипеш. Локалното усещане на болка е точно видът сетивен сигнал, който суперкомпютърът лесно може да предостави на мозъка в буркан. Типичните скептици не опитват да докажат, че наистина си мозък в буркан, а вместо това твърдят, че е достатъчно лошо, че просто може да си такъв, но не можеш да кажеш дали си. Дори ако си в обикновен физически свят, гледаш видео и наистина гледаш ръката си пред себе си – наричаме това добрият случай – е проблем, че преживяването ти е точно както преживяването на мозъка в буркан. Той не знае, че неговата ръка е пред него; той е просто мозък. Той дори няма ръце. Наричаме това лошият случай. Тоест дори ако си в добрия случай и преживяването ти наистина идва от гледане на ръката ти, просто имаш късмет, че не си в лошия случай. Не можеш да докажеш, че не си и неспособността ти да изключиш лошия случай означава, че всъщност не знаеш, че ръката ти е наистина там пред теб. Аргументът за сънуването, злият гений и сценарият с мозъка в буркан са познати като "глобални скептични сценарии". Те повдигат съмнение за всичко, което обикновено приемаш, че знаеш. Но скептицизмът не е нужно да е глобален. Можеш да повдигнеш скептични тревоги за някакъв определен диапазон на знание. Например може да се тревожиш за познанието си за миналото. Ами ако цялата Вселена е започнала да съществува само преди пет минути, пълна с фосили, антично изглеждащи мебели и собствените ти спомени? Ако е така, тя би изглеждала точно както сега. Но много от убежденията ти, като убеждението ти за това какво прави миналото лято например, биха били погрешни. В по-ограничен, местен скептицизъм, можем да повдигнем скептични тревоги за познанието на единични факти, просто като помислим за някакъв възможен начин, по който нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Вземи предвид Алис, която върви по улицата и се чуди колко е часът. Тя поглежда часовника и вижда, че стрелките показват 4:30. Предположи, че това е вярно и че часовникът работи добре. Обикновено бихме казали "Сега Алис знае, че е 4:30". Но ако изтъкнем нещо, което може да се е объркало – понякога часовниците са счупени – и Алис не е гледала достатъчно дълго, че да е сигурна, че стрелките са се движили, тогава става по-трудно да приемем, че Алис наистина знае колко е часът. Ако нейният бърз поглед не е достатъчен да различи работещ часовник от счупен часовник, тогава Алис наистина ли знае колко е часът? Просто като мислим за възможността за грешка, може да ни изглежда, че е много трудно да придобием познание. Винаги ли трябва да проверяваме дали часовникът работи, за да знаем колко е часът? Учудващо лесно е да създадем съмнения за човешкото познание, дори за познание за вида неща, които обикновено приемаме, че лесно можем да узнаем, като дали има ръка пред лицето ти точно сега. Скептицизмът, дали е глобален, или локален, е древен и сложен проблем. Философите са предложили различни решения на този проблем. Следващите две видеа описват някои от основните начини да отговорим на предизвикателствата на скептицизма и да защитим идеята, че познанието е възможно за хората.