If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:51

Видео транскрипция

Името ми е Дженифър Нейгъл. Преподавам философия в университета в Торонто и днес искам да поговоря за три начина, по които философите са опитали да решат проблема със скептицизма. Методът на Декарт. Методът на Ръсел и методът на Мур. Методът на Декарт идва от "Размишления" на Рене Декарт, публикувани през 1641 г. Спомни си от последното видео, че Декарт усложнява проблема за скептицизма със сценарий, който включва теб и зъл гений, който е решен да ти изпраща всякакви подвеждащи впечатления. След като повдига максимално съмнение, Декарт пита дали има нещо, което може да знаеш със сигурност. Ами собственото ти съществуване? Изглежда сякаш злият гении не би могъл да те заблуди за това. За да те заблуди за каквото и да е, трябва да съществуваш. Стига да мислиш за нещо, със сигурност можеш да знаеш, че съществуваш като мислещо същество. Не е лесно да приложим това едно познание към по-голямо решение на проблема със скептицизма, но Декарт забелязва, че има още едно нещо, което е на негово разположение като мислещо същество. Без значение дали бива заблуден, или не, той е наясно с огромното разнообразие от идеи в ума му. Въпреки че в този момент той все още не е сигурен дали тези идеи представляват нещо реално. Той наблюдава, че някои идеи представляват по-големи и по-малки неща и най-великата му идея от всички е идеята му за безкрайно и перфектно същество Това е удивителна идея. Всъщност е толкова удивителна, че Декарт мисли, че не може да дойде от неперфектно същество. Единственият възможен източник на такава велика идея е един безкраен и перфектен Бог, така че, следователно, Бог съществува. Декарт казва, че ако Вселената е управлявана от велик и всемогъщ Бог, не можем да бъдем вкарани в капана на безкраен сън на нереалност или оставени в лапите на зъл демон, който ни заблуждава през цялото време. Когато помислим внимателно, твърди Декарт, ще видим, че глобалната лоша ситуация на скептиците не е възможна, зъл демон не може да съществува в свят с Бог и можем да докажем това. Бог очевидно играе много важна роля в Декартовия отговор на скептицизма и от самото начало критиците се тревожат за декартовия начин да опита да докаже съществуването на Бог, по-точно, че не е очевидно, че е на безопасна почва, когато разсъждава за източниците на идеите си, ако е на такава почва, трябва да вземем много насериозно идеята, че може да има зъл гений, изкривяващ представите му за истина. Но без значение дали харесваш Декартовата стратегия, или не, може да се чудиш дали смислените отговори на скептицизма трябва да предприемат много амбициозната стъпка да покажат, че лошата ситуация на скептиците е напълно невъзможна. Различна стратегия би била да позволим този лош случай да е възможен, но после да твърдим, че все пак имаме много добри причини да мислим, че всъщност не е реален. Това е стратегията на Бертранд Ръсел. За разлика от Декарт, Ръсел мисли, че никога не може да имаш необоримо логическо доказателство, че нещо е реално, освен себе си и преживяванията си, и, в частност, че е логически възможно целият ти живот да е сън. Но Ръсел твърди, че нямаме добра причина да приемем хипотезата, че сънуваме, и две добри причини, поне две добри причини да приемем хипотезата, че преживяванията ни идват от обикновените физически обекти, са следните Първо, Ръсел казва, че гледната точка на здравия разум е много по-проста. Тя е най-доброто обяснение за обичайните модели в преживяванията ни. Второ, здравият разум е нашата начална точка, съществуването на външния свят е едно от инстинктивните ни вярвания, на което, в крайна сметка, се базира цялото ни познание. Според Ръсел, можем да отхвърлим едно инстинктивно вярване, само когато открием, че не съответства на други инстинктивни вярвания, но вярването ни във външния свят не е такова. Ако вярваме в един реален външен свят, можем да намерим напълно съответстваща научна история за това как се случват сетивните преживявания и дори как обикновено възникват сънищата ни. Ръсел мисли, че аргументът на скептицизма е достатъчно мощен, че трябва да изпитваме лек елемент на съмнение във всяка преценка, която правим за външния свят, но също мисли, че логичните ни преценки все пак са достатъчно силни, че да се броят за познание, дори с тази сянка на съмнение. Скептицизмът е отдалечена хипотетична възможност, която не ни възпира да получим познание чрез обикновено сетивно възприятие или по-систематично чрез наука. Някои критици на отговора на Ръсел към скептицизма са се чудели дали той има право да каже, че съществуването на външния свят е най-простото обяснение на преживяванията ни Все пак има нещо просто в това да кажем, че всичките ни преживявания идват от един зъл гении, вместо от милиони външни обекти. Други критици са се чудели дали е смислено да говорим за притежаване на познание, докато все още имаме сянка на съмнение в картинката, дори ако Ръсел твърди, че е просто и логично да вярваме в здравия разум, не е напълно ясно, че той ни дава достатъчно в защита на идеята, че тези логични вярвания трябва да се броят за познание. Ако търсиш отговор на скептицизма, който премахва съмнението, може да предпочиташ подхода на Мур. Дж. Е. Мур не мисли, че трябва да доказваш, че Бог съществува, за да знаеш, че има външен свят, и дори не мисли, че трябва да мислиш за начините, по които външният свят предоставя добро обяснение за преживяването ти. Ако искаш да докажеш, че външният свят е реален, просто погледни ръцете си или краката си, или други предмети около себе си. Ето една ръка, ето друга ръка. Ръцете ни са външни обекти, следователно, външните обекти са реални. Ако скептикът предположи, че всъщност не знаеш дали ръцете ти са там пред теб, Мур казва, че трябва да отговориш като го обвиниш, че е смехотворен, и трябва да отхвърлиш исканията му за доказателство. Понякога можеш да знаеш неща като факта, че имаш ръце, без да трябва да ги доказваш. Също, можеш просто да знаеш, че не сънуваш точно в момента, дори ако не можеш да го докажеш. Нещо странно за Мур е, че той казва, че можеш да докажеш, че външният свят е реален, докато също казва, че по принцип не можеш да докажеш, че ръцете ти са реални. Но забележи, твърдението за външния свят е някак обобщено, теоретичното твърдение, което философите правят, и твърдението за ръцете ти е много основен факт за обикновени неща. Фактът, че има ръка пред теб точно сега, е толкова основен. Трудно е да помислим за нещо по-основно. Можеш да го изтъкнеш като причина да вярваш. Ако скептикът опита да подкопае ежедневното ни познание със засукани фолософски аргументи, трябва да се съмняваш в тези аргументи, а не в здравия си разум. Мур всъщност се съгласява със скептика, че ако беше в лошата ситуация, ако сънуваше, тогава нямаше да знаеш, че има ръка пред теб, но той изтъква, че това е голямо "АКО". Мур мисли, че познанието от здравия разум ще е в опасност, само ако наистина беше в лошата ситуация, в която скептикът не е доказал, че си. Обратната страна е, че ако наистина знаеш, че има ръка пред теб, тогава знаеш, че не си в лошия случай. Резултатът от битката между Мур и скептиците зависи от началната ти точка. Ако започнеш от позицията на здравия разум, Мур изглежда доста добре, но дори ако ти харесва стратегията за инатене в лицето на скептицизма и придържане към здравия разум, може да се чудиш защо скептицизмът е изглеждал привлекателен и може да се чудиш дали скептикът прави някаква грешка, която можем да открием, или дали скептицизмът може да е самоотричащ се. Следващото видео в тази поредица изследва тези въпроси, като разглежда три по-съвременни опита да се реши проблема на скептицизма.