If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:11

Расова философия: Расова онтология 2 (Натуралистки теории за расата)

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Дейвид Мигел Грей и съм асистент по философия в университет Колгейт. Дали расата е нещо, което напълно можем да обясним спрямо природния свят около нас? Това е втората част от четирите части на поредицата Расова онтология: ръководство за озадачените. В първата част обсъдихме три общи проблема, които затрудняват всяко определяне какво е расата. Това бяха проблемът на областта, проблемът за експертизата и уважението и проблемът за несъответствието. За част две от тази поредица искам да разгледам определена група теории, които можем да наречем натуралистки теории за расата. Терминът натурализъм се използва по много начини, но можем да разглеждаме натурализма като гледната точка, че свойствата в определена област на проучване са физически свойства. Има много области на проучване, в които може да вярваме в нефизическите свойства. Може да вярваш в числата, които са вид абстрактни обекти, те не се намират в пространството или времето. Или може да мислиш, че моралните свойства като грешността да бутнеш някой пред кола, е нефизическо свойство. Ако разгледаме всички физически неща, включени в бутането на някой пред кола, например, колата, човекът, действието на бутане, може да мислиш, че погрешността не е между тези физически части. Ако човек е натуралист за моралните характеристики, може да твърди, че моралните характеристики са сред физическите части. Като оставим настрана трудния дебат за моралния натурализъм, можеш да кажеш, че да си натуралист за расата означава да кажеш, че расовите характеристики са просто физически свойства. Ако се чудиш какво, освен физически свойства могат да са расовите свойства, една възможна алтернатива е, че расовите свойства са социални свойства. Социалните свойства са тези, които зависят от човешките действия и решения, докато свойствата, които смятаме за физически, се смятат за независими от човешките действия и решения. Вземи за пример един обект като великия Сфинкс в Гиза. Свойството, че е направена от варовик, е естествено свойство на статуята. Варовикът не е нещо, което е резултат от човешките действия или решения. Но фактът, че този обект е статуя, не е естествено свойство. Някой е решил да оформи варовика в сфинкс. Каква е ползата да разглеждаме расите като съставени от естествени (природни) характеристики? Това означава, че расите съществуват независимо от човешките действия и процесите на взимане на решения. Расите са нещо в света, което природните учени могат да проучат и открият. Противоположната гледна точка би била, че расите са създадени от хора, което ще е темата на третото видео. Сега имаме идея и какво означава да мислим за расите спрямо естествени характеристики, както и с какво могат да бъдат контрастирани расите. Това ни кара да се запитаме кои са естествените характеристики. За натуралистите има много различни идеи за това какво може да е расата. Преди 20-ти век, когато расата изглежда била изучавана предимно от природните историци, следните характеристики били свързани с расовия натурализъм – първо, расите имали или природна същност или някакъв набор наблюдавани естествени характеристики, които са общи за всички или за повечето членове на тази раса. Второ, тези естествени характеристики се унаследяват. Трето, тези естествени характеристики поставят расите в йерархична система, при която те могат да бъдат диференцирани. спрямо физически характеристики, поведение, интелект и морални характеристики. Няма да прекарвам време върху тези по-стари гледни точки, тъй като в момента не се поддържат поради научни причини. Днес те изскачат рядко сред тези, които имат ограничено и/или мотивирано разбиране за биологичните свойства. Ако искаш да прочетеш повече за това, силно препоръчвам Майкъл Юдел, Дороти Робъртс, Роб Дорсел и Сарах Тишкоф – "Изваждане на расата от генетиката". Нед Блок – "Как унаследяемостта ни подвежда за расата". И Алан Темплетън – "Биологични раси при хората". Това ни води до нещо, което някои философи като Джош Глазгоу нарекли "новата биология на расата". За разлика от старата биология на расата, новата биология твърди, че расите имат естествени свойства, които са общи за повечето членове на тази раса. Тези природни характеристики не ни дават причина да мислим, че каквито и да е интелектуални, морални или поведенчески характеристики могат да бъдат придадени на расите поради споделените естествени характеристики. Докато може да има много възможни теории за това кои естествени характеристики могат да бъдат използвани за дефиниране на расата, един подход е да разглеждаме расите като частично определени или причинени от репродуктивно изолирани размножаващи се популации. Какво означава това? Една популация е група представители на един и същи вид, които живеят на едно и също място. Това, което прави популацията размножаваща се популация, е, че членовете на тази група могат да се възпроизведат сексуално. Но има някои неща, които могат да направят размножаващата се популация репродуктивно изолирана. Например размножаващата се популация да е географски отделена от други размножаващи се популации от собствения ѝ вид. Например можеш да си представиш група хора, отделена от другите, понеже живеят на остров или са отделени от планини, или пустини. В този случай географските характеристики на нашия свят биха оформили естествените ни характеристики. Друг начин, по който една размножаваща се популация може да бъде репродуктивно изолирана, е, дори ако са заедно с друга популация и могат да се размножават взаимно, части от тази популация не се размножават заедно с други части, например, ако има културни табута за субгрупи от богати или ниски хора да се размножават със субгрупи от бедни или високи хора. Тези субгрупи (подгрупи) могат да бъдат репродуктивно изолирани, дори ако живеят на едно и също място. В този случай социални елементи на света ни биха оформили естествените ни характеристики. Това са репродуктивно изолираните размножаващи се популации, но как те могат да бъдат използвани да се дефинират расите. Един начин е, че често можем да дефинираме расата спрямо потомствени връзки. Например, ако някой е част от определена раса, да я наречем раса Х, можем да обясним условията за този човек да е от тази раса, ако и двамата родители на човека са от раса Х, тогава човекът също е от раса Х. Може да видиш няколко проблема тук. Първо, какво се случва, когато единият родител е от раса Х, а другият родител е от раса Y. В този случай може да трябва да кажем, че поколението е или нова раса, да кажем, раса Z, или няма раса, тъй като е продукт на неизолирани размножаващи се популации. Второ, дори ако и двамата родители са членове на раса Х, какво ги прави членове на тази раса. Отговорът е, че техните родители също са от раса Х, но така стигаме до безкраен регрес. Отговорът на въпроса какво прави някого член на дадена раса не е даден, а се измества назад с едно поколение всеки път, когато въпросът бъде зададен. Трябва ни обяснение, което спира безкрайния регрес. Тук обикновено се дава един от два отговора. Една опция е да кажем, че предтечата на един човек е член на раса Х, понеже споделя прости фенотипни и наблюдаеми характеристики, специфични за други членове на репродуктивно изолираната размножаваща се популация на дадения човек. Втората опция е да кажеш, че предтечата на човек е член на раса Х, понеже споделя подобен генотип, или генетични характеристики, специфични за други членове на репродуктивно изолираната размножаваща се популация на дадения човек. Знаем, че голяма част от генетичния ни състав не играе директна роля в наблюдаваните ни черти, генните сходства не биха задължително означавали, че тези раси имат фенотипни подобности. Това, което скицирах, което използва потомствените връзки между репродуктивно изолирани размножаващи се популации и или генни, или фенотипни свойства, е един начин да разработим натуралистка теория за расата. Засега ще оставя на теб да помислиш как такава гледна точка може да се справи с проблемите, които очертах в първото видео, проблемът за областта, проблемът за експертизата и уважението и проблемът за несъответствието. Трябва да отбележа, че за да обхвана разнообразието от натуралистки теории, не уточних различните дейности, по които тези теории могат да бъдат развити, за да отговорят на различни притеснения. За три мнения, които използват натуралистките идеи, скицирани тук, виж творбите на Филип Кичър "Раса, етнос, биология и култура", на Робин Андреасен "Значението на раса: народни концепции и новата биология на расата" и на Куейшан Спенсър "Радикално решение на проблема с расата". За противопоставяне на натуралистките идеи, виж творбата на Джош Глазгоу "За новата биология на расата". В част 3 ще обсъдим социалните теории за расата.