If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:18

Расова философия: Расова онтология 3-а (Социоисторически теории за расата)

Видео транскрипция

Дали расата е нещо, което можем да обясним спрямо социални и исторически характеристики на света ни? Аз съм Дейвид Мигел Грей и това е трета част от поредицата ни за расовата онтология, ръководство за озадачените. В първата част обсъдихме три общи проблема, които може да дават гледна точка за трудността на расата. В част 2 от тази поредица разгледах определени теории, можем да наречем натуралистки теории на расата. В част 3 ще разгледаме различен вид теория, която поставя социалните и историческите характеристики в центъра на концепцията за раса. Поради сложността на тази тема, част 3 ще има два раздела. В първия раздел ще обсъдя какво означава да мислим за нещата в света като социално създадени категории. Във втория раздел ще разгледаме характеристики, общи за социоисторическите теории на расата, както и някои примери за социоисторически характеристики. Социалните характеристики са тези, които зависят от човешките действия и решения, за разлика от физическите свойства, които не са зависими от такива действия и решения. В последното видео дадох пример със Сфинкса в Гиза, за да поясня разграничението между физически и социални свойства – да е направен от варовик е естествено свойство на статуята. Варовикът не е нещо, което е резултат от човешките действия или решения, дори ако сме го класифицирали като варовик. Но фактът, че предметът е статуя, не е естествено свойство. Фактът, че варовикът е във формата на Сфинкс е резултат от човешки действия и решения. За да опростим нещата, нека вземем варовика, който е предимно калциев карбонат, и да наречем това естествен вид. Нека наречем статуите социален вид. Преди да продължа, искам да направя следните две уточнения. Първо, някой може да мисли, че тъй като отбелязваме и сме класифицирали всичко, което срещнем, всичко е резултат от човешките действия и решения. Вярно е, че ако не съществувахме, нямаше да класифицираме неща. Но проблемът за нас е дали разграниченията, които правим, когато класифицираме неща, са присъщи на природата или са резултат от човешката история и социални институции. Например може да попитаме дали ако човешкото категоризиране никога не се бе случвало, щеше ли да има пак електрони и слонове, или гравитация и злато. Противопостави този въпрос на – ако човешката категоризация никога не се бе случвала, щеше ли да има чаши, игри на карти или глобуси и преспапиета. Мисля, че отговорът на първия въпрос е да, а отговорът на втория въпрос е не. Самият факт, че категоризираме хората в раси, не решава проблема дали расите са естествени или социални, или не са. Второто уточнения, което искам да направя, е, че един отделен обект може да не бъде класифициран просто като естествен вид или просто като социален вид. Както в примера със Сфинкса, можем да кажем, че обектът попада в естествения вид – варовик, както и в социалния вид – статуя. Като имаме това, някой, който мисли, че расите са социално-исторически конструкции, може да мисли, че един конкретен човек попада в биологичен вид като хомо сапиенс, докато попада в социален вид, който е расова категория, като бял или източно-азиатец. Защитници на натуралистичните теории на расата вероятно биха твърдели, че и категориите хомо сапиенс, и расовите категории са естествени видове. Сега, когато разграничих естествените видове и социалните видове, искам да въведа два типа социални видове. Някои социални видове са резултат от това, че правим неща – статуи, стадиони, лекари, дипломати, бокс, балет – всичко това са неща, които създаваме, и наричаме тези неща артефакти. Артефактите се характеризират предимно спрямо това, което правят, вместо от това от какво са направени. Например, предимно характеризираме една чаша за кафе спрямо това, че може да съдържа течност, а не спрямо това от какво е направена. В допълнение към току-що споменатите, артефактите могат да бъдат разбрани доста широко – политически и легални институции, пари и държавно-санкционирана дискриминация по пол и раса са резултат от това, че създаваме неща. Други социални видове идват от категоризирането на неща, които за разлика от артефактите, вече се срещат в природата. В допълнение, тези социални видове категоризират неща спрямо естествените разлики, докато самите категории са социални. Това може да е малко объркващо, така че нека ти дам няколко примера. Първо, ето един пример от метеорологията – тропически депресии, тропически бури и урагани, всички те са характеризирани като климатични явления с ниско налягане с гръмотевични бури, които водят до преместване на въздушни маси. Скоростта на вятъра е естествено свойство на такива климатични явления и може да варира. Можем да характеризираме тези скорости на вятъра като под 39 мили в час, между 39 и 73 мили в час, 74 мили в час и повече. Няма нищо специално за тези определени скорости. Просто ги избираме, за да отбележим разликата. Това са природни явления, разграничавани според естествените си свойства и класифицирани спрямо интересите ни. Наричаме ги естествено-базирани неща. Нека противопоставим този социален вид с такъв, който проследява едно естествено разграничение. Например благородният метал злато може да бъде характеризиран като имащ атомен номер 79. Атомите на платината имат 78 протона, живакът има 80. За разлика от тропическите депресии, тропическите бури и ураганите, разликата между броя протони не е произволна и е различие, което можем да открием в природата, независимо от човешките ни действия и решения. Но се надявам, че показах, че в категорията социални видове артефакти като чайниците е доста лесно да се определят като социален вид, докато неща като тропическите бури и депресии може в началото да изглеждат като естествени видове, но са групирани по такъв начин, че съвкупността от естествените им свойства е произволно избрана, което ги прави социални видове. Тази идея не е просто буря в чаша вода. Много е важно да разберем поне една версия на социоисторическата теория за расата, такава, съставена основно или изцяло от естествени свойства, които са били произволно групирани в едно в светлината на човешките интереси и действия. Важен въпрос, за който да помислим, е могат ли различните раси, да кажем, белите, южно-азиатците и източно-азиатците да бъдат различни естествени видове, като живак, злато и платина. Или, алтернативно, може ли расите да са повече като тропическите бури, тропическите депресии и ураганите, тоест, дефинирани спрямо естествени свойства, които са разделени от изкуствени граници, основани на човешките интереси и решения. Може да има няколко други типа социални видове, освен тези, които споменах, но мисля, че това начално разграничение е достатъчно, за да продължим с различните свойства, които социалните видове имат. Първо, вероятно забеляза, че много социални видове на социалните свойства са свързани с човешките интереси. Това означава, че когато създаваме социални видове, те често биват създадени с определено предназначение. Правим статуи, понеже те са красиви или за да почитаме боговете, или за да изразим себе си. Класифицираме неща като благородни метали, понеже можем да инвестираме в тях или да ги използваме за търговия. В случая с артефактите, те са създадени да служат на определена функция или интерес. Една чаша за кафе не може да бъде направена от всеки материал, но не е нужно да е направена от някой определен материал, за да е това нещо, което е. Подобно, като даваме на определени хора свойства, като медицинско образование, правим хората лекари и ги използваме да ни помогнат, когато се разболеем. Но понякога нещата естествено имат свойства, които можем да използваме за други цели. Вземи за пример река Мисисипи. Реката има много естествени свойства – в нея тече вода, има корито, което се променя с течение на времето, в началото е служела за политическа граница между Айова, Мисури, Арканзас и Луизиана на западния бряг и Илинойс, Кентъки, Тенеси и Мисисипи на източния бряг. Фактът, че има естествени свойства, които могат да бъдат използвани като начин политически да разделим някои от щатите на САЩ, това е използване на естествено свойство за социални цели. Ако използваш камък като преспапие, също използваш естествените свойства за социални цели. Добре, едно последно разграничение. Можеш да направиш разграничение между социалните видове, които са ясно разграничени и тези, които не са. Да започнем с институционално санкционирани социални свойства. Някои социални свойства са резултат от консенсус между управляващите. Да си лекар или да си натурализиран гражданин зависи от определени събития – да вземеш изпит или да се закълнеш като гражданин. Съответно, да си доктор или да си натурализиран гражданин също е резултат от институциите, които създават тези категории и правят тези събития възможни. Подобно, правилата на спортовете и пътните правила не са отворени за дебати, въпреки че техните съответни ръководства могат да решат да променят правилата. Нека сега противопоставим тези социални видове, които са резултат от формализирани институции и практики с три вида социални видове, около които може да има спорове. Първо, дали приемаме нещо за модерно, или не, не е резултат от държавно санкционирани институции или дори широкоразпространено съгласие сред модното общество. Докато понякога се шегуваме, че модната полиция може да каже какво не е модерно, може да има разумен дебат за това дали нещо е модерно, или не. Същото важи за други социални свойства като да си странен, мъдър, талантлив или измъчен. Второ, има социални видове и социални свойства, които произлизат по случайност от социалните практики, без значение дали са резултат от формализирани институции, или не. Ускореното глобално затопляне може да е един пример. Трето, социалните видове и свойства могат да бъдат също резултат от скрити или поне не толкова лесно разпознаваеми социални практики. Те може да включват виждане на несъответствията в присъдите за притежание на крек, вместо кокаин като растистко, устойчивостта на законите тип Джим Кроу в Америка и социалните основи на различията в заплатите между половете. Нека обобщим. Първо въведохме разграничението между естествени видове, като злато или варовик, и социалните видове като статуи и лекари. Второ, въведохме разграничение между социални видове, които може да са артефакти, и тези, които могат да са естествено базирани видове, докато може да има други социални видове, които не сме покрили. Трето, знаем, че много социални видове са използвани за някаква цел или функция. Четвърто, отбелязахме, че докато има широк консенсус за някои социални видове и практики, други са много по-оспорвани. Накрая, отбелязахме, че в случаи, в които спорим какви социални видове има или трябва да разкрием социални свойства, видове и практики, трябва да се извърши важна изследователска работа от хора, които работят в релевантните социални области, като социолози, историци, учени и философи. Това повдига два проблема за първото видео – проблемът за областта и експертизата и проблемът за уважението. Ако се окаже, че расите са социоисторически видове понеже имат социоисторически свойства, тогава част от сферата на расовите науки ще трябва да попадне в области извън природните науки. Но ако това е така, все още трябва да открием какъв вид социални видове са расите.