If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:48

Расова Философия: Расова онтология 3-б (Социоисторически теории за расата)

Видео транскрипция

Дали расата е нещо, което можем да обясним спрямо социалните и историческите свойства на света ни? Аз съм Дейвид Мигел Грей и това е вторият раздел на част трета от поредицата ни Расова онтология, ръководство за озадачените. В първия раздел на част три осбъдих какво означава да мислим за нещата в света като социални видове или естествени видове. Също изложих някои общи свойства на социално конструираните категории. Във втория раздел, част 3b, ще разгледаме някои характеристики, общи за социоисторическите теории за расата, както и някои примери за социоисторически свойства. Като имаме новото си и по-добро разбиране на социалните свойства и социалните видове, сега сме в отлична позиция да се върнем обратно към началния си въпрос. Дали расата е нещо, което можем да обясним спрямо социални и исторически свойства на света ни? Ако расите не са изцяло създадени от природата, това означава, че расите са, отчасти или изцяло, продукти на човешките действия или процеси за взимане на решения. Можем да проучим това и да открием неща за расите, но тези проучвания са социални и исторически проучвания, доста различни от проучванията в природните науки. За да може една социоисторическа теория за расата да е правилна, трябва да покажеш, че расите съществуват, и също така, че поне едно свойство, което влиза в образуването на правилната концепция за расата трябва да е социално. Припомни си нашето сравнение от предишното видео между естествено базирани неща, като тропическите бури и депресии, и една потенциална теория за расите. Това показа, че дори ако расите са определени изцяло с естествени свойства, ако начинът, по който групираме расовите свойства, е произволен или не е определен от естествени разлики, това групиране е социално свойство и, следователно, прави расите социални видове. Като казахме това, повечето от тези, които приемат социоисторическите теории за расите мислят, че расите имат други социоисторически свойства. Трябва да отбележим, че мисленето за расите като за дефинирани като социални, а не като естествени неща, води до важна разлика между тези два вида теории. За социоисторическите теории на расата това, което се брои за расови свойства, няма да е универсална характеристика на расата, както би било за натуралистките теории за расата. Вместо това расовите свойства ще бъдат локализирани в обществата, в които тези свойства са конструирани Да го кажем по друг начин, тъй като концепцията за расата възниква между група хора, като имаме хората, налични в тази общност, и целите и интересите на тази общност, расовите концепции може да варират в различни общности или в една и съща общност в различно време. Ако расовите свойства са местни, ако живееш в страна, в която се използва една расова концепция, и отидеш в друга страна, която използва различна расова концепция, това ново общество може да приеме, че ти си от различна раса. Тоест ако расовите свойства са определени локално, една идея в полза на една социоисторическа теория на расата би била ако можем да намерим социални свойства, които са налични в една расова концепция на едно място, но не на друго. Друга идея в полза на социоисторическата теория би била, ако можехме да покажем, че определени свойства са или добавени, или премахнати от концепцията ни за раса. Ако расите са естествени видове, такива промени ще са трудни или изобщо няма да ги има. Едно такова свойство, което може да е познато на тези, които учат история на САЩ, е теорията за смесеното потомство. Смесеното потомство е идеята, че ако някой е от смесена раса или социоикономически произход, тогава потомството е определено от това, което се смята да е по-нисша класа или подчинена раса. Например в САЩ тази практика е била узаконена в законите на няколко щата, като Тенеси и Вирджиния. Тези закони били екстремни – закони за потомството, твърдящи, че ако човек имал родител или прародител от черната раса, той се смятал за черен. Произволността на избирането на една раса за определяне на расата на потомството говори за социалната природа на смесеното потомство. Както някои социални свойства обикновено служат на определена цел, може да попитаме на каква цел служи смесеното потомство. Историкът Дейвид Холинджър ни казва, че: "Принципът на смесеното потомство произлиза от интереса на собствениците на роби – децата, които са родени от робини от техните собственици или от други бели мъже, биха отраснали като роби, увеличавайки по този начин собствеността на мъжете и запазвайки идеята, че мъжете робовладетели и други бели мъже в областта са верни на жените си." Идеята, че имало ясен интерес, обслужван от смесеното наследство, събира все повече подкрепа за идеята, че расите са, поне отчести, социални свойства. Допълнително, фактът, че различните местоположения не винаги приемат теориите за смесеното потомство, дори в САЩ не винаги те са приети, подсилва социоисторическата теория за расата. Забележи, макар да приемаме връзките родител-дете като естествени свойства, решенията да третираме някои от тези връзки като определящи за расата на човек, означава да използваме това естествено свойство за социална цел. Това е характеристика на разбирането за расата, която натуралистките теории за расата имат трудности да обяснят. От това, което видяхме, социоисторическите теории за расата трябва да са местни и също видяхме как местните практики могат да оформят свойствата, които даваме на расата. Но може да се запитаме как би изглеждала една пълна социоисторическа теория за расата. Един от най-ранните примери, към които философите се обръщат, е идеята за расата на У. Е. Б. Дюбоа от неговата реч от 1897 г. "Запазването на расата". Той твърди, че "расата е широко семейство човешки същества с обща кръв и език, което винаги има обща история, традиции и импулси, които и волно, и неволно се опитват да постигнат определени по-ясни или по-неясни идеали за живота". Изглежда за идеята на Дюбоа за расата централна роля имат историята, традициите и преследването на общи идеали за живот. Като прави това предложение, Дюбоа радикално променил идеите ни как да изучаваме расата, предлагайки нова област на проучване, както и добри инструменти, от които човек може да има нужда, за да проучва расите. Работата на У. Е. Б. Дюбоа върху расовата теория е оформила и довела до няколко социални и исторически теории за расата. Виж описанието по-долу за някои предложени четива. Някои последни въпроси, за които да помислим, за социоисторическите теории на расата, са дали расите имат елементи на артефакти, естествено базирани видове, и двете, или нещо напълно различно. Също така, дали социоисторическите теории за расата са по-добри или по-лоши от натуралистките теории за расата за разбиране на това какво са расите. В част 4 ще обсъдим радикално различна група теории, които твърдят, че расите, както в момента мислим за тях, не съществуват.