If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:33

Видео транскрипция

[intro music] Здравей, казвам се Дейвид Мигел Грей. Преподавам философия в университет Колгейт и днес искам да говоря за расата. В частност, искам да говоря за въпроса "Какво представляват расите, ако съществуват?". За много хора това изглежда като смешен за задаване въпрос, понеже просто изглежда очевидно, че расите съществуват. Днес няма да говоря за отговорите, които философите, учените и социалните теоретици са дали на въпроса. Това ще е темата на следващите три видеа. Вместо това ще говоря защо е толкова трудно да открием как да подходим към този въпрос. В частност, ще се фокусирам върху три тясно свързани предизвикателства пред развиването на теория за расата: проблемът за областта, проблемът за експертизата и уважението, и, трето, проблемът за несъответствието или, както е по-широко познат, аргументът за несъответствието. Проблемът за областта се улавя най-добре от въпроса "Ако има раси, какво представляват те?". Например може да мислим, че расите са природни категории и за да може някой да е член на раса, означава да притежава група естествени характеристики, някои от които са споделени с други членове на същата раса. Естествените (природните) характеристики са характеристики, които съществуват в света, независимо от начина, по който ги категоризираме. Например да имаш свойството "да си шапка" не е естествено свойство, докато свойството "да си направен от вълна" е. Да кажем, че, ако това е правилният начин да мислим за расите, тогава правилната област, от която да изучаваме расите, би била природната област. Това бил често срещан подход към расите през 19-ти и 20-ти век. Днес някои философи гледат на расата като обяснима с под-множество естествени свойства, които наричаме биологични свойства. Но около края на 20-ти век започнахме да виждаме развитието на аргументи, които предположили, че расата не е природен феномен, а социоисторически такъв. От това следва, че важните расови характеристики, свързани с расата, не са природни, а социоисторически. Например в речта на У. Е. Б. Дюбоа през 1897 г. "Запазването на расите", той ни казва, че докато расите са отвъд научни определения, те са ясно определени в очите на историците и социолозите. Това може да е малко трудно за разбиране, така че нека ти дам пример. В САЩ имаме доста лекари. Когато са на работа, те обикновено са лесни за разпознаване. Те често носят бели престилки имат стетоскоп около врата, работят в болници и университети и често говорят по начин, който предполага високо ниво на медицинска експертиза. За да си практикуващ лекар в САЩ, трябва да завършиш акредитиран медицински университет, да завършиш програма за специализация и да получиш лиценз да практикуваш в определен щат или юрисдикция. Но фактът, че лекарите имат характеристиките да имат медицински образования и лицензи зависи от съществуването на институции, които могат да бъдат обяснени исторически и социално. И докато лекарите и всички други хора споделят естествени свойства, като да имат мозък, свойствата, които правят един човек лекар, са социални свойства. Поради това можем да мислим за лекарите като за социоисторически конструкции. Има голяма разлика между това да те смятат, че си от определена раса и да те смятат за лекар. Идеята е, че расовите свойства са до голяма степен определени от историята ни и социалните ни институции. От речта на У. Е. Б. Дюбоа идеята, че расата попада в областта на социологията и историята нараства по популярност и мисля, че безопасно мога да кажа, че това е доминиращата гледна точка между академиците или поне между социолозите и историците. Друга възможност е, че расовите характеристики не са просто естествени характеристики или социоисторически характеристики, а комбинация от тези двете. Ако това е случаят, тогава, за да разберем какво са расите, проучването може да навлиза и в природната, и в социоисторическата област. Това, което можем да разберем от тази дискусия, е, че разбирането какво са расите изглежда наистина трудно, понеже все още има значителен дебат за това коя е правилната област за проучване. Това е проблемът за областта. Свързан проблем е проблемът за експертизата и уважението. Идеята е приблизително следната. Езикът изглежда работи по такъв начин, че има много специални термини, които можем значимо да използваме, без да знаем много информация. Например мога да кажа, че приятелят ми Хулио има туберкулоза, без да мога да ти кажа какво е туберкулоза. Знам, че не е добре да имаш туберкулоза и че това е медицинско състояние. Но това не разграничава туберкулозата от много други състояния, които са медицински и също лоши. Тоест ако не мога да разгранича туберкулозата от други лоши медицински състояния, поради какво мога да кажа, че говоря значимо за туберкулозата, а не, да кажем, рака. За да отговори на този въпрос, теорията за семантичното уважение твърди, че мога да говоря значимо за туберкулозата, понеже има експерти в общността ми, по-точно, лекари и изследователи, които знаят какво е туберкулоза и как да я различат от други лоши медицински състояния. Както философът Хилари Пътнам веднъж казва "Трябва да мислиш за езика по-малко като за единичен инструмент и повече като ръководене на сложен парен кораб, при който много от нас имат различни и кооперативни роли, които да изпълнят". Сега, когато имаме разбиране за ролята на семантичното уважение и експертиза в ролята на фиксиране на значението на медицински термини, можем да попитаме: дали расовите термини работят по същия начин като медицинските термини като туберкулоза? Изглежда трудно за много от нас да говорят значимо за расата, така че може би просто можем да уважаваме расовите експерти, по начина, по който уважавам лекарите в примера с туберкулозата. Това изглежда като добър пример, така че какъв е проблемът? За начало, експертите обикновено заемат определена област и, както вече видяхме, не е ясно в коя област трябва да са експертите ни. Дали трябва да се консултираме с биолог, историк, социолог или философ? В допълнение, дори в тези области има съвсем малко съгласие за това как да характеризираме расите. Вземи природната област. Дали расите са видът неща, в който всички членове споделят някакъв вид подлежащи есенциални свойства? Трябва ли расите да бъдат основно определени спрямо роднинството или географското местоположение? Или вероятно расите могат да бъдат определяни по отношение на групи, които имат по-висока честота на некодираща ДНК. Въпреки че работим в една единствена област, пак има силно несъгласие за това какво са расите в тази област. Накратко, не е ясно, че има обединена група експерти, чиято експертиза да уважим, дори ако можем да решим проблема за областта. Тоест изглежда нямаме решение за проблема с експертизата и уважението. Накрая, има проблем на несъответствието. Или, както е бил наречен от философа Рон Малън, аргументът за несъответствието. Ето го проблемът. Расата е област, която трябва да проучим, което обикновено включва някои хора, специализиращи в расови проблеми, и при такива проучвания специалистите понякога измислят силно специализирани определения за това какво е расата и какво расовите термини означават в света. Ако специалистите, или експертите, ни кажат, че расите са биологично изолирани населения от хора, тогава може да се окаже, че някои от нещата, които сме смятали за раси, всъщност не са раси, докато други неща, които сме смятали, че не са раси, всъщност са. Както философът Антъни Апиа предполага, амишите може да изпълнят това определение за раса, въпреки че по принцип не мислим за "амиш" като за раса. Притеснението тук е, че това, което експертите ни кажат, че означават расовите термини, може да се отклонява значително от това, което обикновено смятаме, че означават расовите термини. И, ако това се случи, теориите на експертите ни за това какво е расата може да не съвпадат с обикновената ни идея за раса и всички важни обяснителни дейности, които обикновените идеи за расата играят в нашето ежедневие. Проблемът за областта, проблемът за експертизата и уважението и проблемът за несъответствието са три проблема, с които всяка теория за расата ще трябва да се справи. В следващите видеа за расовата онтология ще говоря за някои от основните позиции за расата и техните предимства и недостатъци.