Етика: Консеквенциализъм

Здравей, казвам се Джулия Драйвър и преподавам във факултета по философия във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Днес ще те запозная с теорията за консеквенциализма. Консеквенциализмът е вид нормативна етическа теория. Такива теории предоставят критерии за морална оценка и може да препоръчат правила или процедури за решения, които хората да следват, за да действат морално. Консеквенциализмът, в най-общата си форма, твърди, че моралното качество на едно действие е напълно определено от неговите последици. Има вариации на тази тема. Например може да оценяваме черти на характера, вместо действия, или може да оценяваме действията спрямо последиците от приемането на множество правила, които предписват тези действия. Но общата нишка е, че моралното качество е функция на последствията и нищо друго. Традиционно, консеквенциалистките теории за морална оценка имат две части. Първата част включва какво е добро, а втората част включва как да подходим към доброто, което подчертава придаването на деонтични свойства към действието, като свойството "правилно". Например най-познатата версия на консеквенциализма е хедонистичният утилитаризъм, който твърди, че правилното действие е действието, което максимизира удоволствието; действието, което има най-добри цялостни последствия що се отнася до създаване на удоволствие. Тук теорията за доброто е хедонизъм, което е гледната точка, че удоволствието е едно присъщо добро и подходът към удоволствието е да го максимизираме, или да произведем колкото е възможно повече от него. Предположи, че един лекар, Марта, има доза от лекарство, която е достатъчна да спаси само един човек, Стив. За да спаси Стив, тя ще трябва да използва цялата доза от лекарството. Но има други петима души, които имат нужда от много по-малки дози, за да бъдат спасени. Вместо това тя може да раздели лекарството на пет по-малки дози и да спаси тях, вместо Стив. Утилитарианецът ще приеме за правилно действието с най-добри последствия и, следователно, Марта трябва да използва лекарството, за да спаси петима, вместо само един. Ръководната идея е, че идеята на моралността е да направим света по-добро място. Консеквенциализмът е противоположен на теориите за морална оценка, които или твърдят, че последствията не са важни при оценяване на моралното качество на действията на човек, или че последствията са само отчасти важни и че други съображения имат участие при определянето на моралното качество. Много малко хора вярват, че последствията са изцяло без значение. Но има много морални теоретици, които вярват, че консеквенциализмът е погрешен, понеже смалява моралното качество на едно действие до добротата на последствията му. Например имам морална причина да спазя обещание, дори ако обещанието не насърчава доброто. Причината е просто че съм дала обещанието. Ако наруша едно обещание, то ще направя нещо погрешно, дори ако последствията от нарушаването на обещанието са малко по-добри от последствията от спазването на това обещание. Максимизиращите видове консеквенциализъм се приемат за твърде изискващи. Ако правилното действие е това, което, от дадените ми възможности, създава най-много добро, и ако неуспех да създам най-много добро е погрешно, тогава много от обикновените ни действия са погрешни. Например, ако си купувам поничка всяка сутрин за закуска, вместо да си правя препечени филийки вкъщи, тогава пръскам пари за понички, които мога да харча, за да направя нещо друго, което, морално казано, е по-добро. Мога да спестя парите и да ги изпратя на Oxfam и да използвам парите, за да спася човешки животи. И това е вярно за много от покупките, които правят хората в богатите страни. Следователно, максимизиращите видове на консеквенциализма, като утилитаризма, изглежда са много изискващи морално. За да избегнат този проблем, някои консеквенциалисти твърдят, че не е нужно правилното действие да максимизира доброто. Вместо това правилното действие е действието, което произвежда достатъчно добро. Това се нарича "удовлетворителен консеквенциализъм". Но този подход изглежда странен, тъй като максимизирането изглежда е рационално необходимо от наблюдението, че повече добро със сигурност е по-добре от по-малко добро.