Етика: Хедонизъм и машината за преживявания

Здравей, аз съм Ричард Роланд. Аз съм лектор по философия в университета Оксфорд. Искам да говоря за хедонизма и за машината за преживявания Хедонизмът е гледна точка за това какви неща са добри за нас. Според хедонизма единственото нещо, което е добро за нас, е удоволствието, а единственото нещо, което е лошо за нас, е болката. Една добра причина да приемем хедонизма е, че ако правенето на нещо не ти носи удоволствие или не ти позволява да избегнеш болка, тогава не изглежда, че това нещо е добро за нас. Предположи, че направиш обещание към приятел, но спазването на това обещание няма да ти даде никакво удоволствие. Всъщност ще ти причини болка. В този случай, въпреки че може да е морално добре да спазиш обещанието си и понеже е морално добре да спазиш обещанието си, може да има някаква добра причина да спазиш обещанието си, не изглежда да е добре за теб да спазиш това обещание. Най-сериозният проблем, пред който хедонизмът се изправя, идва от един мисловен експеримент. Този мисловен експеримент е на Робърт Нозик. Представи си, че има машина и можеш да влезеш в тази машина и да изпиташ каквото си искаш. И след като си в машината няма да знаеш, че си в машината и само преживяваш това, което искаш да изпиташ. Вместо това ще вярваш, че правиш каквото искаш. И можеш да влезеш в машината на преживяванията и да изпиташ преживяването да си страхотен актьор или актриса, който играе в удивителни пиеси и печели много награди за чудесните си представления. Можеш да изпиташ преживяването да си автор и да пишеш следващия велик роман. Или преживяването да си атлет от световна класа. Сега, това, което е много важно, е че преживяванията ти в машината и реалното извършване на тези неща ще са неразличими. Ако наистина направиш тези неща, ще ги изпиташ, точно както ще ги изпиташ в машината. И ще получиш същото количество удоволствие от преживяването на тези неща в машината, колкото ако реално направиш тези неща. Въпросът е дали е по-добре да правим тези неща извън машината, или е също толкова добре да имаме само преживяванията за извършване на тези неща. Тоест, по-добре ли е наистина да сме фантастични актьори или актриси, да играем много удивителни роли и да печелим много награди, или е също толкова добре да имаме само преживяването да сме фантастични актьори или актриси? Също толкова добре ли е да имаме преживяването да сме атлети от световна класа, или е по-добре за нас наистина да сме атлети от световна класа? Също толкова добре ли е да имаме само преживяването в машината да имаме дете, да имаме семейство, или е по-добре за нас наистина да имаме дете и наистина да имаме семейство? Ако хедонизмът е прав, тогава е еднакво добре за нас да имаме само преживяването да имаме дете и семейство, колкото е наистина да имаме дете и да имаме семейство. Но това ни изглежда погрешно. На нас ни се струва, че е по-добре за нас наистина да имаме дете, да имаме семейство или, да кажем, наистина да сме актьор или актриса и наистина да сме атлети от световна класа, отколкото да имаме само преживяването в машината. Можем да поставим това в по-формален аргумент срещу хедонизма. Според хедонизма не е по-добре за нас да имаме семейство или да сме удивителни атлети, отколкото да имаме илюзията, че имаме семейство, или да имаме илюзията, че сме удивителни атлети. Но е по-добре за нас да направим тези неща, отколкото просто да имаме илюзията, че правим тези неща, и, следователно, хедонизмът е погрешен.