If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Етика: Морален статус

Джеф обсъжда природата на моралния статус. Какво е необходимо, за да може някой да е субект на морална загриженост? Трябва ли да е човек? Да е рационален? Съзнателен? Жив? И как отговорът на този въпрос влияе на това как трябва да действаме в ежедневието си?

Говорител: д-р Джеф Себо, научен сътрудник, Факултет по биоетика, Национален институт за здравето.
Създадено от Гаурав Вазирани.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Казвам се Джеф Себо и преподавам зоология и природни науки в университета на Ню Йорк. Днес ще говоря за моралния статус. С други думи, ще говоря за това към кого имаме морални задължения и защо. Нека започна с бърз пример, за да ти покажа какво имам предвид. Представи си, че нахлуеш в стаята ми и откъснеш главата на плюшеното ми мече. Повечето хора биха решили, че действаш неправилно. Но защо? Кой те е обидил? Не е било мечето ми, нали? Мечето ми е просто плюшена играчка. Вместо това повечето хора биха казали, че ти действаш погрешно, понеже нараняваш мен, като някой, който го е грижа за мечето му. Въпросът е какво определя границата между мен и мечето ми? Какво прави така, че да имаш морални задължения спрямо мен, но не и спрямо мечето ми? Това е въпросът за моралния статус. Исторически повечето философи са мислели, че разликата между мен и мечето ми е, че аз съм човешко същество, а мечето ми не е. С други думи, повечето философи са мислели, че всички хора и само хората имат морален статус. Но защо? Какво ни прави толкова специални? Много хора, като Рене Декарт, отговорили на този въпрос, като казали, че ние имаме рационалност или език, или самосъзнание, или някаква друга много сложна когнитивна способност. Това ни прави специални и това ни дава морален статус. Но наскоро много хора започнаха да поставят под съмнение идеята, че всички хора и само хората имат тези способности. Например Питър Сингър твърди, че без значение каква способност изберем, винаги можем да намерим някакво животно, като шимпанзе, което има тази способност повече от някакво човешко същество, като, да кажем, бебе или тежко инвалидизирано човешко същество. Всъщност се оказва, че единствената характеристика, която имат всички човеци и само човеците е членството във вида Homo sapiens. Но ако кажем, че всички хора и само хората имат морален статус поради тази причина, как се различаваме от расистите или сексистите, или всеки друг, който дискриминира останалите само въз основа на членството в определена биологична категория. Поради тази причина Ричард Райдър, Питър Сингър, Том Реган и много други философи твърдели, че видовизмът е погрешен по същата причина, по която расизмът и сексизмът са погрешни. Всички те са вид предразсъдъци в полза на една група пред друга, само на основата на членство в определена биологична категория. Дейл Джеймисън изтъква следното: за да видим защо видовизмът е погрешен, представи си алтернативна история, в която неандерталците са оцелели като отделен, репродуктивно изолиран вид. В този свят човешките същества и неандерталците живеят заедно и работят заедно, и играят заедно, и са едни и същи във всяко отношение, освен че са различни видове. Представи си, че в този свят откриеш, че съквартирантът ти или най-добрият ти приятел е неандерталец, вместо човешко същество. Ще означава ли това, че губиш всички морални задължения към този човек? Ще бъде ли морално позволено да го използваш за храна или облекло, или проучване, или каквато друга цел се сетиш? Интуитивният отговор е "не". Пак ще имаш морални задължения към съквартиранта си или най-добрият си приятел. И това показва, че членството във вида Homo sapiens не е само по себе си нещото, което ни дава морален статус. Тогава какво е? Какво ни дава морален статус? Една възможност е да кажем, че рационалността или езика, или самосъзнанието ни дават морален статус. Но тази гледна точка ще означава, че много човешки същества, като бебетата и тежко инвалидизираните хора, нямат морален статус, понеже нямат тези способности, и тази гледна точка изглежда дълбоко неправдоподобна на много хора. Поради тази причина много философи твърдели, че трябва да увеличим кръга на морална загриженост като кажем, че съзнанието, или, с други думи, капацитетът за съзнателни преживявания като удоволствие и болка, е това, което ни дава морален статус. Тази гледна точка би довела до заключението, че мнозинството от хората и много животни имат морален статус. И много хора смятат тази гледна точка за правдоподобна, понеже казват, че трябва да имаш съзнание, за да може за теб да има значение какво става в живота ти. Питър Сингър използва примера с ритане на камък и ритане на мишка. Той казва, че камъкът не е съзнателен и камъкът няма да страда, ако го риташ надолу по улицата. Тоест нямаш моралното задължение да не риташ камъка. От друга страна, мишката е съзнателна. Мишката ще страда, ако я ритнеш, така че имаш морално задължение да не риташ мишката. Други философи мислят, че трябва да разширим кръга морална загриженост още повече, като кажем, че животът сам по себе си е това, което ни дава морален статус. Тази гледна точка ще означава, че всички живи организми имат морален статус. Това включва човешки същества, животни, растения, дори може би видове или екосистеми, ако решим, че тези неща са живи. И много хора мислят, че тази гледна точка е правдоподобна, понеже казват, че предпочитанието ни към съзнателността не е по-различно от предпочитанието ни за човешките същества или, да кажем, белите хора, или мъжете. Всичко това са форми на предразсъдъци за една група над друга, основани единствено върху членството в определена биологична категория. Както казва Кенет Гуудпастър: "Съзнанието, или капацитетът да имаме съзнателни преживявания, е само един инструмент, който еволюцията ни е дала, за да оцелеем и да се възпроизведем. Така че защо трябва морално да привилегироваме тези, които оцеляват и се възпроизвеждат като изпитват удоволствия и болки над всички други организми, които оцеляват и се възпроизвеждат по други начини". Очевидно, теорията за моралния статус, която приемем, ще има огромно влияние върху начина ни на живот. Например ако решим, че животните или растенията имат морален статус, тогава ще се окаже, че много от нещата, които правим в ежедневието си, са дълбоко морално проблемни, включително, но не само, факта, че в момента убиваме над 60 милиарда животни на година само за храна. В този момент може да ти се иска да кажеш, че може би всички хора и само хората имат морален статус, понеже животът ни би бил много по-лесен, ако това беше вярно, но помни, че преди 100 години или 200 години може да е било много изкушаващо белите мъже да кажат, че може би всички и само белите мъже имат морален статус, понеже така техните животи биха били много по-лесни. И това ни показва, че коя теория за моралния статус ще приемем, трябва да зависи от това коя теория за моралния статус изглежда най-правдоподобна, а не коя теория за моралния статус е най-удобна за нас. Може накрая да решим, че моралността е много по-изискваща, отколкото сме се надявали. Но както казваше професорът ми по етика в колежа, Ричард Галвин, никога никой не е казал, че това е лесно. Какво мислиш? Коя теория за моралния статус ти изглежда най-правдоподобна? Мислиш ли, че всички хора и само хората имат морален статус и можем да ритаме животните, ако искаме? Мислиш ли, че всички съзнателни животни имат морален статус, така че поне можем да ритаме растения, ако искаме? Или мислиш, че всички живи организми имат морален статус, така че можеш да риташ камъни, но нищо друго. Накрая, и най-важно, как ще трябва да промениш ежедневното си поведение въз основа на теорията за моралния статус, която избереш?