If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Философия с отворен достъп

Етика: Проблемът за злото

Сали обсъжда един класически аргумент за това, че Бог не съществува, наречен 'Проблемът за злото'. Междувременно тя разграничава различни начини, по които хората вярват, че Бог съществува, и обсъжда кое му е лошото на това да имаш противоречиви вярвания.

Говорител: д-р Сали Хасленгър, професор по философия и  изследвания на жените и половете, МИТ.
Създадено от Гаурав Вазирани.

Видео транскрипция

Казвам се Сали Хасленгър и съм професор по философия в МИТ. Днес ще обсъдим един аргумент в полза на атеизма, в полза на вярването, че Бог не съществува. Да започнем с някои определения. "Теизъм" е "вярването, че Бог съществува". Тоест "атеизъм" е "вярването, че Бог не съществува". Рационалният теизъм е един вид теизъм. Той е вярването, че има доказателствени причини да вярваме, че Бог съществува. Арационалният теизъм е вярването в Бог без доказателства. Има много хора, които са арационални теисти, понеже вярват в Бог въз основа на вярата. Често се смята, че вярата е вярването в нещо, без значение от факта, че нямаш доказателство за него, и хората много често вярват в неща без доказателство. Постоянно вярваме в неща въз основа на пожелателното мислене. Вярваме в нещо, просто защото можем или ни е удобно да вярваме в него. Вярването в него ни прави щастливи. Всякакви такива неща. Но тук говорим за доказателство, където "доказателство" е "някаква информация, която придава достоверност на твърдението в смисъла, че е по-вероятно да бъде вярно, ако имаш доказателството". Арационалният теизъм, както казах, е често срещана позиция, но няма да говорим много за него днес. Ирационалният теизъм е вярването в Бог въпреки доказателствените причини, които подкрепят атеизма. Забележи, че това е доста различно от арационалния теизъм. Вярването в Бог без доказателство, както споменах, може да е просто въз основа на липса на доказателство. Но ирационалният теизъм е когато вярваш в Бог, когато подкрепяш теизма, но има ясни подкрепящи причини за противоположната гледна точка, тоест, за атеизма. Това е проблемно и ще разгледаме защо е проблемно. Нека преминем към още няколко определения, за да ни е ясно за какво говорим. "Противоречие", какво е това? Противоречие е, когато имаш група вярвания, които заедно вероятно не са верни. Една група вярвания е противоречива, ако и само ако не е възможно всички те да са верни. Ето един пример. "Днес е понеделник. Не сме понеделник днес." Тези не могат да са верни заедно. Правим едно предположение: основно, че говорим за тук и сега. Не говорим за нещо от другата страна на календара. "Днес е понеделник" и "Днес не е понеделник" - това е противоречие. Не може и двете да са верни. Тоест ако вярваш и в двете от тях, тогава вярваш в противоречие. Не е задължително едно противоречие да включва само две твърдения. Може да включва три твърдения. Като "всички птици могат да летят", "пингвините са птици", "пингвините могат да летят". Всички от тях не могат да са верни, нали така? Ако поддържаш твърдението си за летенето, ако поддържаш твърдението си за птиците, тогава не можеш да поддържаш всички тези заедно и да имаш само верни вярвания. Едно от тях трябва да е погрешно. Сега може да кажеш: "Може би не е истина, че всички птици могат да летят", или "Може би не е истина, че всички пингвини са птици", или може би можеш да измислиш някаква модификация на това какво е да летиш, така че пингвините да могат да летят. Те са много добри под вода, например. Ако ги гледаш под вода, изглеждат сякаш летят. Но това не е наистина летене. Така че не можеш да поддържаш едновременно всички тези вярвания. Трябва да откриеш кое ще оставиш. Подобно, "днес е понеделник" и "не е истина, че днес е понеделник" – трябва да се откажеш от едното. Добре, защо трябва да се откажеш от едното? Някои хора казват: "Чакай, вярваме в противоречия през цялото време. Просто не е очевидно, че са противоречия". Е, това е вярно. Вероятно имаме противоречиви вярвания, но не е добре да имаме противоречиви вярвания. Искаме да се отървем от противоречивите си вярвания. Има няколко причини защо. Първо, много е добре да имаме верни убеждения. Не искаш да се разхождаш с погрешни убеждения, понеже това те вкарва в неприятности. Ако вярвам, че тук няма стена и вървя срещу стената, тогава това не е добре. Погрешните вярвания могат да те вкарат в неприятности. Те могат да те доведат до проблемни обстоятелства, в които вероятно е най-добре да не си. Поддържането на вярвания, които са погрешни, е проблемно и ако поддържаш противоречиви вярвания, знаеш, че едно от тях трябва да е погрешно, а това е лошо. Друго нещо е съгласуваното действие. Ако имаш противоречиви действия е трудно да действаш последователно. Да разгледаме този пример. "Днес е понеделник и не е вярно, че днес е понеделник". Да предположим, че имаш час за зъболекар в понеделник. Какво правиш? Отиваш ли, или не? И вярваш, че е понеделник, и вярваш, че не е понеделник. Какво ще направиш тогава? Трудно е да действаш последователно и разумно, да изпълниш задълженията си и така нататък. Тъй като едно от вярванията, които поддържаш, трябва да е погрешно и не можеш да действаш въз основа на две противоречиви вярвания, не можеш да действаш последователно. Говорехме за това дали Бог съществува и за доказателства за и против съществуването на Бог. Има много различни концепции за Бог или богове. Не опитвам да преценя коя е правилната или най-добрата концепция за Бог. Но има определено стандартно определение на запад, че Бог е напълно перфектно същество, същество, което има тези три характеристики: Бог е всезнаещ, всемогъщ и изначално добър. Тоест това същество е перфектно, всезнаещо, всемогъщо и изначално добро. Ще наречем тази комбинация характеристики ООО, понеже те са доста добри О-О-О характеристики. Нека продължим и да разгледаме един аргумент, който твърди, че атеизмът е рационалната гледна точка, тази, в която имаш най-много доказателства да вярваш. Ето първата предоставка: Ако Бог съществува, той, тя или то ще е ООО. Използвам "той, тя или то", понеже, разбира се, не знам дали има Бог и, ако има, дали е той, тя или то, или поне за целите на дискусията няма да приемаме нищо такова. Добре, това е първата предпоставка. Второ: Ако ООО Бог съществува, няма да има зло. Защо е това? Ако един Бог беше всезнаещ, тогава този Бог щеше да знае кога ще се случи злото (или че се е случило), щеше да има силата да направи така, че да не се случва, и е изначално добър, така че също ще има мотивацията да направи така, че да не се случи. Тоест тази комбинация от всезнание, всемогъщество и изначална доброта предполага, че ако един бог наистина беше ООО, нямаше да има зло. За целта на аргумента ще приемем, че Бог съществува. И, следователно, правим заключението, че няма зло. Тоест, ако Бог съществува, той, тя или то ще е ООО. Ако ООО Бог съществува, няма да има зло. Бог съществува, тоест няма зло. Проблемът е, че има зло. Или поне изглежда, че има зло. Това може да е един от въпросите, който възниква, когато обмисляме възражения на аргумента. Определено изглежда, че има зло: линчуване, тероризъм, смъртта на невинни бебета. Така че за момента ще кажем, че има зло. Но, виж: "няма зло", "има зло" – това е противоречие. И затова трябва да отхвърлим една от тези предпоставки. Тази, че Бог е ООО е трудна за отхвърляне, понеже точно така определихме какво е Бог. Тази изглежда лесна. И след като сме приели, че Бог съществува и приемаме, че има зло в света, което е трудно за отричане, получаваме противоречие. Тоест ще трябва да отхвърлим нещо. И нещото, което е най-вероятно да е погрешно, според този аргумент, е номер 3, че Бог съществува. Тоест заключаваме, че Бог не съществува. Този аргумент е малко съкратен, както всеки аргумент. Той разчита на още две предположения. Първо, едно изначално добро същество винаги елиминира злото, доколкото може. И, второ, че няма ограничения на това какво може да направи едно всемогъщо същество. Но тези просто изглежда са част от определението на всезнаещия, всемогъщия и изначално добрия Бог. Това е вярно по определение. Ето един начин да разсъждаваме за това. Ако приемем определен вид Бог, ООО Бог, и наистина приемем сериозно перфектността на този Бог (който е всезнаещ, всемогъщ, изначално добър), тогава след като приемем такъв вид Бог и че съществува някакво зло в света, тогава получаваме противоречие. Теистът е поставен в следната позиция: или теистът трябва да каже, че в света няма зло, или теистът трябва да се откаже от една от тези характеристики на своя Бог. Това са двете ти възможности. Никоя от тях не изглежда много привлекателна. И сега сме в позиция да кажем: "Ако не искаш да направиш това, тогава си ирационален теист", да кажем, че има убедително доказателство, че Бог не съществува, Бог от този ООО вид не съществува и, все пак, ти вярваш. Тоест, вярваш в противоречие. Вярваш, че има зло и че няма зло. Вярваш, че има такъв вид Бог и че няма такъв вид Бог. Преди видяхме, че вярването в противоречия е лошо нещо и трябва да го избягваш, когато можеш. И това е аргументът, че не трябва да си теист, понеже ирационалният теизъм не е приемлив вид теизъм.