If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Етика: Симетричен аргумент срещу възприемането на смъртта като "лоша"

Почти всеки се страхува от смъртта. Но рационален ли е този страх? Трябва ли да се страхуваме от смъртта? В това видео на Философия с отворен достъп Травис Тимерман (Университет Сетън Хол) обсъжда симетричния аргумент срещу възприемането на смъртта като нещо лошо. Той обяснява защо един от най-популярните отговори на аргумента се проваля. Той също предлага свой собствен отговор, такъв, който запазва преценката, че смъртта може да е нещо лошо за човека, който умира.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Травис Тимерман и съм асистент по философия в университет Сетън Хол. Днес искам да говоря за симетричния аргумент срещу лошотата на смъртта. Почти всеки се страхува от смъртта. Може да се чудим дали този страх е рационален, дали трябва да се страхуваме от смъртта и, ако да, защо? Дали това е понеже смъртта е лошо нещо за нас? Древногръцкият философ Епикур отрекъл, че смъртта е лошо нещо за нас, и затова вярвал, че страхът от смъртта е ирационален. Следвайки стъпките му, философ на име Лукреций написал епична поема, наречена "За природата на нещата", която съдържа един епикурейски аргумент, че смъртта не е лошо нещо за нас. Това е аргумент, който все още е доста влиятелен сред философите днес. Ето я идеята на Лукреций. Повечето хора вярват, че е лошо за тях да умрат по времето, по което умират. Вместо това предпочитат да умрат много по-късно. Например повечето биха се съгласили, че е лошо за здрав, щастлив човек да умре на 60, вместо на 70, 80 или 90 години. И, все пак, Лукреций забелязал, че никой не вярва, че е лошо за него, че не е бил роден по-рано, отколкото трябва, отколкото когато е бил роден. Никой не вярва, че е лошо за него, че се е родил през 1986 г., вместо през 1976, 1966 или 1956 година. На пръв поглед тези асиметрични вярвания изглеждат ирационални. Ако моята по-ранна ненужна смърт е лоша за мен, понеже не ми позволява да живея още от добрия си живот, тогава защо по-късното ми ненужно раждане да не е лошо за мен поради същата причина? Все пак, ако 60-годишен човек беше умрял на 70, вместо на 60 години, щеше да има допълнителни 10 години добър живот. По същата логика, ако 60-годишен човек беше роден през 1947 г., вместо през 1957 г., също щеше да има допълнителни 10 години добър живот. Ако е лошо за този човек да умре на 60, вместо на 70 години, защо също така не е лошо, че се е родил през 1957 г., вместо през 1947 г.? Лукреций мислел, че трябва да третираме тези два случая симетрично. Можем да пресъздадем много проста версия на аргумента на Лукреций по следния начин. Предпоставка 1: Не е лошо за някого да пропусне да се роди по-рано. Предпоставка 2: Ако не е лошо за някого да пропусне да се роди по-рано, тогава не е лошо за някого да пропусне по-късна смърт. Заключение: Следователно не е лошо за някого да пропусне по-късна смърт. Както повечето философи, разсъждаващи върху смъртта, симетричният аргумент не ме убеждава. Но тъй като аргументът е валиден, за да отхвърлим заключението, трябва да отхвърлим поне една от предпоставките. Един от най-популярните ни отговори на симетричния аргумент отхвърля предпоставка 2 въз основа на това, че е невъзможно, в някакъв важен смисъл, да се родиш по-рано, отколкото си се родил/а, но не е невъзможно, в същия този важен смисъл, да умреш по-късно. Може да мислиш това, ако вярваш, че съществуването ти задължително зависи от наличието на физическо тяло с точния ти генетичен състав. Тялото ти и точният ти генетичен състав задължително идват от родителите ти и техните – от всеки от техните родители и така нататък, чак до оригиналния родител, създал фамилията ти. Може да не си бил/а роден/а през, да кажем, 1820 година, понеже по това време е било невъзможно да се създаде някой с точно същия генетичен състав, който имаш. Но да предположим за момент, че някак е било възможно тялото ти с точно същия генетичен състав да бъде създадено по-рано във времето. Вероятно откриваш, че са те създали в лаборатория чрез ин витро фертилизация и че двете гамети, използвани, за да те създадат, са били съхранявани в лабораторията 30 години, преди да бъдат превърнати в теб. Може пак да мислиш, че е невъзможно да си се родил/а 30 години по-рано. Защо? Ами обмисли факта, че личностите, ценностите, интересите и целите на хората са оформени от околната среда, в която са израснали. Ако бях се родил по-рано, щях да предпочитам различна музика, можеше да предпочитам филма "Зоната на здрача", вместо "Черно огледало", можеше да харесвам настолните игри повече от видео игрите. Бих имал различни приятели, семейство, цели, различна кариера и дори различни ценности. Ако зиготата, която се превръща в теб, е била създадена 30 години по-рано, тогава човекът, в който тя щеше да се развие, би станал толкова различен от човека, който ти си сега, че изобщо няма да си ти. Или, дори ако би била теб, може да не е твоята версия, която предпочиташ да съществува, дори ако тази версия на теб живее по-дълъг, по-щастлив живот. Това са разумни притеснения, но те не са достатъчни да покажат, че предпоставка 2 е погрешна. Може да не е възможно да се родиш 30 години по-рано, ако всичко във Вселената е останало същото, но би било възможно да се родиш по-рано, ако и други части на Вселената са се променили. Например ако Млечният път се бе оформил 30 години по-рано, тогава Земята би се оформила 30 години по-рано и всеки, включително и ти, щеше да бъде роден 30 години по-рано. Щеше да имаш същото физическо тяло със същите приятели, семейство, естестически вкусове, интереси, цели и т.н. Дори ако мислиш, че тези неща имат значение за идентичността ти, в определен смисъл пак е възможно да се беше родил/а по-рано. В този момент може да си казваш, че не е възможно Млечният път да се образува 30 години по-рано и това може да е вярно, но това няма да помогне на човека, който иска да отхвърли предпоставка 2 на симетричния аргумент, понеже може да не е физически възможно за някои или дори за всички хора да умрат по-късно. Но все пак физическата невъзможност за по-дълъг живот няма да спре смъртта да е нещо лошо, точно както физическата невъзможност да избегнем определени болки не означава, че тези болки не са лоши. Видът възможност, която има значение за целите на този аргумент, е възможност, която засяга различните начини, по които светът би могъл да е с различни пътища и различни физични закони. Любимото ми решение е да отхвърля предпоставка 1 на аргумента и да кажа, че е лошо за нас, че не сме се родили по-рано. Това определено е учудващо заключение, но мисля, че не е неправдоподобно, след като осъзнаем, че има добра причина да мислим за смъртта повече, отколкото за раждането си. Набързо ще спомена две от тези причини. Първо, за разлика от раждането ни, времето на смъртта ни е неизвестно, което създава несигурност не само за времето, в което ще се случи това лошо събитие, но и за това как ще повлияе на животите ни. Тази несигурност определено е логичен източник на тревожност. Това прави потенциалната лошота на смъртта изпъкваща по начин, по който потенциалната лошота на раждането не изпъква. Второ, изборите, които правя, влияят на времето, в което ще умра, но не и на времето, в което съм се родил. Можеш да вземеш мерки да отложиш смъртта си, като избягваш рисковете. Например, можеш да не пушиш, да поддържаш здравословен режим на хранене, да се упражняваш, да не удряш лъвове и т.н. Изборите, които правиш в ежедневието си, влияят на вероятността да умреш по-рано, а не по-късно. Но те не влияят на това дали ще се родиш по-рано, вместо по-късно. Това ни показва причина защо мислим за смъртта и това влияе на решенията ни повече, отколкото раждането ни. Други философи, като Джон Мартин Фишър, също са отхвърлили първата предпоставка на симетричния аргумент. Фишър твърди, че макар и раждане, по-късно от необходимото, и смърт, по-ранна от необходимото, могат да са лоши за нас, трябва да имаме различно отношение към всяко лошо събитие. Трябва да оплакваме лошите смърти, но да сме безразлични към лошите си раждания. Хората по принцип са загрижени за бъдещите наранявания и се интересуват много по-малко за миналите наранявания. Ако тези отношения са ирационални, тогава решението на Фишър също може да свърши работа. В заключение, мисля, че има добра причина да отхвърлим предпоставка едно на симетричния аргумент, въпреки че отначало може да изглежда нелогично да кажем, че да се родим по-късно е лошо за нас, не е неправдоподобно, след като осъзнаеш, че имаме причина да се фокусираме върху по-ранните си от необходимото смърти, докато никога или почти никога не се фокусираме върху по-късните си от необходимото раждания.