If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Етика: Проблемът за неидентичността, част 2

В това видео Моли Гарднър ни запознава с проблема за неидентичността. Този проблем възниква в случаи, в които един човек изглежда е наранен от самото действие, от което зависи съществуването му.

Говорител: д-р Моли Гарднър, асистент по философия, Щатски университет Боулинг Грийн.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

[музика] Привет отново, казвам се Моли Гарднър и съм асистент във факултета по философия в щатски университет Боулинг Грийн в Боулинг Грийн, Охайо. Това е втората от двете части в поредицата за проблема на неидентичността. В това видео ще разгледам някои от начините, по които философите са опитали да решат проблема. Припомни си от предишното видео, че за да решим проблема ще трябва да отхвърлим поне едно от четирите несъвместими твърдения, които го създадоха. Ето ги отново тези твърдения: 1) Барбара е съгрешила спрямо Били. 2) Ако Барбара е съгрешила спрямо Били, тогава начинът, по който е съгрешила спрямо него, е бил като го е наранила. 3) Единственият начин, по който може да го е наранила, е да го е направила по-зле, отколкото иначе би бил. 4) Барбара не е направила Били по-зле, отколкото иначе би бил. Можем да категоризираме различни стратегии за решаване на проблема според твърдението, което всяка стратегия отхвърля. Да започнем с това, което наричаме "съгрешаване без нараняване". Тази стратегия опитва да отрече 2), твърдението, че ако Барбара е съгрешила спрямо Били, тогава тя е съгрешила спрямо него като го е наранила. Ето един пример за вида случай, който тези философи използват за обосновка. Предположи, че човек на име Смит опитва да си купи самолетен билет. Но хората зад гишето отказват да му продадат билета поради расата му. По-късно самолетът, на който Смит би бил, се разбива и всички пътници умират. В този случай Смит е избегнал смъртта. Сега, когато самолетът се е разбил и той все още е жив, той не е по-зле, а всъщност е по-добре, отколкото би бил, ако не бяха отказали да му продадат билета. Все пак е също вярно, че хората са съгрешили спрямо Смит, когато са отказали да му продадат билета. Съгрешаването в този случай не изглежда да е обяснено, поне в началото, от морален принцип за нараняването. Вместо това изглежда е обяснено от принципи, които са свързани с нарушаване на правата, нечестност или липса на уважение. Например принцип, основан на правата, може да каже, че съгрешаваш спрямо някого, когато нарушиш правата му. Принцип за нечестността може да каже, че съгрешаваш спрямо някого, когато го третираш нечестно. Принцип за уважението може да каже, че съгрешаваш спрямо някого, когато не го уважаваш. Много философи са твърдели, че поне един от тези принципи обяснява защо Барбара съгрешава спрямо Били в случая неидентичността. И все пак тези философи трябва да обяснят защо Барбара нарушава един от тези принципи. И това не е лесна задача. Например на пръв поглед е трудно да видим как създаването на Били може да е нечестно третиране. Също е трудно да видим защо такова действие е неуважително и не е незабавно ясно какво право би имал Били, което Барбара нарушава. А ако изберем различно решение на проблема? Една алтернативна стратегия би била да отхвърлим твърдение 4, което казва, че Барбара не е направила Били по-зле, отколкото той би бил иначе. Философът Каспър Хеър твърдял, че твърдения едно, две и три не са много правдоподобни, освен ако не заменим думата "Били" с "детето ѝ". Той пресъздава проблема по следния начин: 1*) Барбара съгрешила спрямо детето си. 2*) Ако Барбара е съгрешила спрямо детето си, тогава начинът, по който е съгрешила спрямо него, е бил като го е наранила. 3*) Единственият начин, по който може да го е наранила, е като го е направила по-зле, отколкото иначе би било. 4*) Барбара не е направила детето си по-зле, отколкото иначе би било. След като пресъздадем проблема по този начин можем да видим, че се случва нещо интересно. Терминът "детето ѝ" има това, което бихме нарекли de dicto смисъл и de re смисъл. В смисъла de dicto "детето ѝ" се отнася до който се случи да отговаря на това описание. Докато в смисъла de re "детето ѝ" се отнася до Били. За да обмислим по-добре тази разлика в смисъла, помисли за следната шега: Актрисата Жа Жа Габор казва на интервюиращ: "Намерих начин да поддържам съпруга си млад и здрав почти вечно". Интервюиращият казва: "Вечна младост? Това е удивително откритие! Как го направи?" Габор отговаря: "Взимам си нов на всеки пет години!" Коментарът на Габор е смешен, понеже се заиграва с двата смисъла на "съпруга ми". В смисъла de dicto съпругът на Габор наистина остава млад и здрав почти винаги. Но в смисъла de re не остава. Хеър твърди, че в смисъла de re "детето ѝ" прави твърдение 4*) вярно. Барбара не прави Били по-зле, отколкото иначе би бил. Но Хеър твърди, че важният смисъл в случая е смисълът de dicto, а не смисълът de re. И ако използваме de dicto смисъла на "детето ѝ", можем да видим, че твърдение 4* е погрешно. Ако Барбара не бе имала Били, тогава тя би имала друго дете, което можем да наречем Тими, и Тими не би имал лошо здраве. Нейното дете Били е по-зле от нейното дете Тими. Тоест нейното дете е по-зле, отколкото нейното дете би било иначе. Основното предизвикателство, пред което се изправя Хеър сега, е да убеди критиците, че смисълът de dicto наистина е смисълът, който се отнася до проблема на неидентичността. И не е незабавно очевидно, че е. Нека разгледаме трети начин да решим проблема на неидентичността. Третият начин е това, което наричаме стратегия "Да захапеш куршума", и тя опитва да отхвърли твърдение 1. Най-пълно развитият аргумент за "Да захапеш куршума" е предоставен в книгата от 2014 г. "Проблемът на неидентичността и етиката на бъдещите хора" от философа Дейвид Бунин. Силно препоръчвам тази книга на всеки, който иска да прочете повече за проблема. Аргументът, който Бунин дава за отхвърлянето на 1) е, до голяма степен, отрицателен. Той внимателно обмисля опитите на другите философи да отхвърлят всяко от другите твърдения и твърди, че никой от тези опити не е успешен. Тъй като другите аргументи логически водят до заключението, че 1) е погрешно, Бунин заключава, че Барбара не съгрешава спрямо детето си и, наистина, тя не е направила нищо лошо. Не съм напълно убедена в критиката на Бунин към стратегията, която аз предпочитам за разрешаване на проблема, която е да отхвърлим твърдение 3). Припомни си, че 3) ни казва, че единственият начин, по който Барбара би могла да нарани Били, е като го направи по-зле, отколкото иначе би бил. Тези от нас, които отхвърлят твърдение 3), приемат това, което можем да наречем "стратегия, основана на нараняването". Твърдим, че е възможно да нараниш някого, без да го направиш по-зле, отколкото иначе би бил. За да видим как, помисли за следния случай: Анди, обучаващият се наемен убиец, се крие в храстите, насочил оръжието си към Винсент. Супервайзорът на Анди, Станли, стои до Анди, насочил собственото си оръжие към Винсент. Анди стреля и убива Винсент. Ако Анди не беше стрелял, щеше да стреля Станли, и Винсент щеше да умре по точно същото време и по точно същия начин. В този случай изглежда сякаш Анди е наранил Винсент. Да, той е убил Винсент и това е доста значително нараняване. Но Анди не е направил Винсент по-зле, отколкото иначе би бил, тъй като, ако Анди не бе застрелял Винсент, Станли би го застрелял. Този случай изглежда показва, че можеш да нараниш някого, без да го направиш по-зле, отколкото иначе би бил. Но ако нараняването не е въпрос на това да направиш някого по-зле, отколкото иначе би бил, тогава какво е? Предизвикателството пред решението, основано на нараняването, е да разработиш идея за метафизиката на нараняването, която може да потвърди логиката ни за случая със стрелбата, случая на неидентичността и всички други обикновени случаи на нараняване. Вярвам, че това може да бъде направено, но все още се обмисля. Има още много предложени решения, освен четирите, които току-що обсъдих. Например алтернативен начин да отхвърлим твърдение 1 е да твърдим, че въпреки че Барбара не съгрешава спрямо Били, тя извършва нещо погрешно, когато не успява да роди по-здраво дете вместо Били. Подлежащият принцип, върху който лежи това решение, изглежда е нещо като утилитаризма на максимизиращото действие, гледната точка, че действията са морално погрешни, освен ако не доведат до най-доброто възможно последствие. Но не е очевидно, че можем да вярваме на утилитаризма на максимизиращото действие, тъй като той изглежда има странни резултати, когато става въпрос за други случаи със създаване на потомство. Изглежда води до заключението, например, че ще е по-добре да създадем много, много хора, чиито животи едва си струва да се живеят, отколкото да дадем преимущества на по-малка група хора, които вече съществуват. В книгата си от 2006 г. "По-добре да не бе се раждал: вредата от това да се родиш" философът Дейвид Бенатар също търси алтернативен начин за отхвърляне на твърдение 3. Според неговата гледна точка дали едно действие е вредно за нас е свързано с това дали носи преимущества или недостатъци. Бенатар твърди, че всички вреди на съществуването, включително вредата на смъртта, от която всички в крайна сметка ще пострадаме, пояснява, че има очевиден недостатък на съществуването пред това да не съществуваш изобщо. От друга страна, няма сравнителни преимущества на съществуването пред несъществуването. Дори ако животите ни са пълни с много щастие, липсата на такова щастие в свят, в който никога не сме съществували, няма да е лошо. Той заключава, че всички създавания на потомство са нараняващи, а не само тези в случаите на неидентичност. Както виждаш, философите са мислили доста по решението на този проблем. Надявам се, че този бърз преглед на няколко интересни подхода ти дава някаква представа как би изглеждало едно удовлетворително решение. Благодаря, че гледа!