Етика: Утилитаризъм, част 2

Здравей, аз съм Джулия Марковиц и съм професор по философия в МИТ. Днес ще говоря за утилитаризма. Можем да разделим утилитарната теза на две части: теория за какво е ценно и теория за правилното действие при дадено какво е ценно. Първо, теорията за какво е ценно. Тя ни казва, че единственото нещо, което е ценно само по себе си, е щастието и липсата на страдание. Второ, теорията за правилното действие. Правилното действие е това, което максимизира, произвежда най-много от това, което е ценно, или, ако това е несигурно, което произвежда най-много очаквана стойност. Ако събереш тези две части, теорията за какво е ценно и теорията за правилното действие при дадено какво е ценно в едно, получаваш утилитаризма. Утилитаризмът има много положителни качества. Той е много проста, теоретично елегантна теория, която има универсално приложение. Той е изграден върху ценност, щастие, която е поне изключително широко разпространена. Всъщност почти всеки цени щастието. По определен начин е напълно егалитарно. В утилитарните изчисления щастието на всеки човек струва толкова много, колкото щастието на всеки друг. Има нещо много логично за мисълта, че щастието е ценно, и колкото повече правим от това, което е ценно, толкова по-добре. И, както видяхме, прегръщането на тези мисли довело Бентъм, поне, до важни морални прозрения по време, в което много хора около него били слепи за тези прозрения. Но и двете части на утилитарната теза също повдигнали някои притеснения. Едно притеснение засяга утилитарната теория за ценността. Много хора оспорват това, че само щастието е ценно и само страданието не е ценно. Не бихме ли могли да сме щастливи, дори ако сме изключително заблудени за живота си? Може би хората, които мислим за приятели, всъщност ни презират, а работата, която мислим за успех, е широко осмивана. В този случай може пак да сме щастливи, но със сигурност в живота ни ще липсва много от това, което е ценно. Тези тревоги могат да бъдат избегнати до определена степен чрез ревизиране на утилитарната теория за ценното. Може би не просто щастието, а добруването, разбрано по-широко, е ценно. Сложен проблем е да открием точно какво е ценно, но тук ще оставя този проблем настрани. Вместо това искам да се фокусирам върху проблем, който засяга втората половина на утилитарната теза. Теорията за правилното действие. Изглежда трудно да поставим под въпрос тази част на тезата. След като сме постигнали съгласие за какво е ценно, как можем да отречем, че е по-добре морално да осигурим повече от това, което е ценно. Това изглежда много правдоподобно, но се е оказало изненадващо проблемно. Вземи този пример на философа Т. М. Сканлън. Предположи, че Джоунс е претърпял инцидент в предавателната стая на телевизионна станция. Електрически уред е паднал върху ръката му и не можем да го спасим без да изключим предавателя за 15 минути. Дават мач от Световното първенство, много хора го гледат и той няма да свърши още час. Нараняването на Джоунс няма да се влоши, ако изчакаме, но ръката му е била смачкана и той страда от изключително болезнени електрически удари. Трябва ли да го спасим сега или да чакаме мачът да свърши? Правилното нещо, което да направим, зависи ли от това колко хора гледат, дали е един милион или пет милиона, или сто милиона? За да поясним проблема, всъщност, над милиард души са гледали последния финал на Световното първенство. Трябва ли един уталитарист да заключи, че бедният Джоунс трябва да бъде оставен на съдбата си? Помисли за това. От уталитарна перспектива предотвратяването на една смърт е много добро нещо, но със сигурност предотвратяването на много тежки осакатявания може да облекчи повече страдание и следователно да произведе повече стойност от един-единствен живот. И със сигурност предотвратяването на много по-голям брой донякъде не толкова тежки осакатявания е по-ценно от предотвратяване на сравнително по-малък брой тежки осакатявания и така нататък. Като следваме тази логика, в крайна сметка ще стигнем до сравнително безболезнено нараняване, главоболие, което, ако от него страдат достатъчно огромен брой хора, ще е по-лошо от сравнително много по-малък, но пак огромен, брой донякъде по-сериозни наранявания, може би навехнати глезени. Но, забележи, "по-малко ценно от" е преходно. Ако А е по-малко ценно от В, а В е по-малко ценно от С, тогава А е по-малко ценно от С. Изглежда стигаме до заключението, че предотвратяването на достатъчно огромен брой главоболия може да произведе повече стойност от спасяването на един живот и, за да се върнем обратно към бедния Джоунс, че предотвратяването на 15 минути раздразнение за един милиард футболни фенове може да е по-ценно от предотвратяване на допълнителен час болка за Джоунс. Ако втората половина на утилитарната теза, теорията за правилното действие, е правилна, и морално правилното действие е това, което максимизира стойността, изглежда сме морално задължени да оставим бедния Джоунс да страда. Може ли това да е правилно? Звучи погрешно, но си струва да отбележим, че правим такива компромиси през цялото време. Увеличаваме разрешената скорост заради минималното удобство за милиони души, въпреки че означава повече смъртни случаи на магистралата. Финансираме проучване за лечение за "стъпало на атлет", когато вместо това можем да платим за проучване за лечението на някакво много смъртоносно, но много рядко заболяване. Насочваме пари в програми, които са насочени към обезпаразитяването, които са в малка полза на много хора, вместо в програми, които предотвратяват смъртта на много по-малък брой хора. Без значение от това, много хора ще сметнат, че утилитаризмът ни е посъветвал зле в случая на Джоунс. Те ще сметнат, че има някои неща, които не можем да правим на или да позволим да се случат на хората, дори за да максимизираме общата стойност. С други думи, хората имат право интересите им да не бъдат жертвани за по-висшето благо в някои обстоятелства. Такива хора, например, може да възразят срещу употребата на изтезания за получаване на потенциално животоспасяващи разузнавателни данни.