If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Етика: Утилитаризъм, част 3

Джулия Марковиц (университет Корнел) ни запознава с моралната теория за утилитаризма. Утилитаризмът е гледната точка, че правилното морално действие е това, което максимизира щастието за всички.

Говорител: д-р Джулия Марковиц, професор, Училище по философия Сейдж, Университет Корнел.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Джулия Марковиц и съм професор по философия в МИТ. Днес ще говоря за утилитаризма. Една характеристика на утилитаризма, която примерът с Джоунс ни посочва, е, че утилитаризмът се интересува само от общото количество добро, което действията ни създават, а не в това как това добро е разпределено между различните хора. Затова краткото раздразнение на милиарди футболни фенове, взети заедно, може да даде повече страдание от интензивната болка на един човек. Според утилитаризма разпределението на стойността между различните хора има значение само доколкото това влияе на общото количество стойност, създадено от действията ни. Но може ли това да не доведе до някои ужасно несправедливи разпределения на благата? Ето друг пример, за който да помислим. Този е от философа Робърт Нозик. Нозик иска от нас да си представим създание, което той нарича "утилитаристко чудовище", някой, който е изключително добър, много по-добър от останалите от нас, в преобразуването на ресурси в щастие. Колкото повече пари и храна, и други неща му даваме, толкова по-щастлив и по-щастлив става. Колкото щастлив могат някои ресурси да направят един нормален човек, същите тези ресурси ще направят "утилитаристкото чудовище" много по-щастливо. Утилитаризмът изглежда намеква, че всички обикновени хора трябва да бъдат жертвани за благото на "утилитаристкото чудовище", тъй като това ще създаде най-много щастие. Утилитаристите понякога отговарят, че това няма да се случи в реалния живот. Всъщност в реалния живот, казват те, е вярно противоположното. Колкото повече ресурси вече имаме, толкова по-малко влияние ще има някакъв допълнителен ресурс върху щастието ни. Помисли колко по-голямо влияние ще имат 100 долара върху твоето добруване, отколкото върху добруването на Бил Гейтс, и колко по-голямо влияние ще имат 100 долара върху добруването на дете от развиваща се нация, чийто живот те биха спасили, отколкото върху твоя. Този модел се нарича намаляваща пределна полезност на богатството. Но може да се чудим дали този модел винаги важи. Дори ако всеки от нас проявява намаляваща пределна полезност на богатството – ако, с други думи, 100 долара ще са ми в по-голяма полза, когато съм беден, отколкото когато съм богат, може ли някои от нас да са "утилитаристки чудовища" спрямо други? Все пак някои от нас може да са много по-добри в преобразуване на ресурси в добруване от други, дори ако в самото начало сме имали повече добруване. Например старите хора, инвалидите или тези, които страдат от скъпи за лечение заболявания, може да изискват много ресурси за създаване на малко увеличение в добруването им. Въпреки че те вече са сравнително по-зле, утилитаризмът би ли ни казал да не помагаме на такива хора? Говоря за начини, по които утилитаризмът изглежда позволява прекалено много. Той може да каже, че не е проблем да направим неща, като да оставим Джоунс да страда или да пожертваме хора за благото на "утилитаристкото чудовище", които интуитивно чувстваме, че са морално погрешни. Но утилитаризмът също е обект на притеснението, че изисква твърде много от нас. Това ще е темата на друго видео.