If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Добрият живот: Аристотел

Крис Сурпренант (Университет на Ню Орлиънс) обсъжда идеята за човешко добруване и добрия живот, представена от Аристотел в Етика и Политика на Никомах. Той обяснява защо Аристотел вярва, че едно човешко същество живее добре, когато действа справедливо и притежава всички добродетели, и интелектуални, и тези, свързани с добър характер.

Говорител: д-р Крис Сурпренант, професор по философия, Университет на Ню Орлиънс.

Видео транскрипция

Аз съм Крис Сурпренант и преподавам във факултета по философия в университета на Ню Орлеънс. Това видео е част от поредицата ми за човешкото добруване и добрия живот и проучва гледната точка на Аристотел за добруването, както е представена в Никомахова етика и политика. В началото на Никомахова етика Аристотел цели да идентифицира най-висшето благо за човешките същества. Докато повечето хора вярват, че най-висшето благо е придобиването на материално богатство, преследването на чест или задоволяването на телесното удоволствие, Аристотел твърди, че на тези блага не им достига нещо, че да бъдат най-висшето благо. Материалното богатство винаги бива придобивано за целта да се придобие нещо друго. Преследването на чест не е свързано с някаква характеристика на самия човек, а с това как другите го възприемат. И задоволяването на телесните удоволствия не е благо, присъщо само на човешките същества. Тук Аристотел ни запознава с важна съставка на най-висшето благо. То трябва да е нещо, което е последователно с максимизирането на усилията ни като човешки същества. Това, което отделя човешките същества от не-човешките животни е способността ни да разсъждаваме и живот, който цели само да задоволи телесните удоволствия, както твърди Аристотел, е живот, който не подхожда на човешките същества, а на добитъка. И той твърди, че един добър живот за едно човешко същество би се фокусирал до значителна степен върху размишляването и ученето или придобиването на интелектуални добродетели. Аристотел свързва интелектуалните добродетели с това, което можем да идентифицираме като научно знание. Има два вида знание: знание на първите принципи, или фундаменталните истини на природата, и знание, което идва от извод или демонстрация, или което идва като резултат от прилагането на тези принципи. Но прекарването на живота в размишление не е достатъчно. Аристотел твърди, че човекът, който живее добър живот, също действа правилно и развива подходящо състояние на характера, от което да извърши тези правилни действия. Докато интелектуалните добродетели са придобити като резултат от учене, тези добродетели на характера, като кураж, сдържаност и щедрост, са придобити като резултат от привикване и житейски опит. Тези добродетели заемат средата между пороците на излишък и дефицит, спрямо всеки човек. Например добродетелта кураж заема средата между страхливост и прекомерно безразсъдство. Придобиването и на интелектуални добродетели, и на тези добродетели на характера създават най-висшето благо за Аристотел, което той означава с гръцката дума Евдемония, която в преводи на Аристотел често бива превеждана като думата "щастие". Докато един човек постига Евдемония, когато той притежава всички добродетели, придобиването на някои от тези добродетели изисква повече от учене или правилното количество привикване. Трябва да са налични определени външни условия за тяхното култивиране, външни условия, които често са извън контрола на човека. Вероятно най-важното е, че човекът трябва да е роден в правилния вид държава. Аристотел твърди, че държавата съществува не за целта да позволява на хората да живеят, а за целта да позволява на хората да живеят добре. И той също твърди, че единствената цел на законодателите е да използват законите, за да помогнат за подобряване на характера на хората. Индивидуалният характер се развива в спектър от най-зле към по-добре, спектър, който варира от порочен до добродетелен, като невъздържан и въздържан попадат по средата. Това, което свързва всички тези състояния на характера, е, че тези хора притежават разум и знаят разликата между добро и лошо поведение. Порочният мъж е най-лошият. Той извлича удоволствие от лоши действия. Невъздържаният мъж е след това. Той е предразположен да действа погрешно и се поддава на тези предразположения от слабост. И въпреки, че той е задоволил желанията си, той е недоволен от себе си, по същия начин, по който ние сме недоволни от себе си, когато погледнем обратно към собствените си моменти на слабост. Сдържаният мъж притежава силата на волята и, за разлика от невъздържания човек, действа правилно, дори когато е предразположен да направи това, което е погрешно. Но той също не е напълно удовлетворен, понеже не е успял да задоволи предразположенията си (наклонностите си). Добродетелният човек на Аристотел може да задоволи и наклонностите си, и разумните си желания, понеже тези две неща съвпадат. Той иска да направи това, което е правилно, и го прави и, като резултат, извлича удоволствие от доброто поведение. Аристотел твърди, че една функция на добре подредената държава е да помогне на хората да направят този прогрес от най-зле към по-добре. Законите могат да научат хората на навика да извършват правилното действие. И когато с времето вършенето на правилното действие стане навик хората придобиват афинитет за този вид добро поведение. Поради тази причина Аристотел твърди, че един законодател трябва да притежава интелектуалната добродетелност Фронезис, която е свързана с разбирането на това какво съставя добродетелното или порочното поведение и знаенето как да насочи хората да направят това, което е правилно. За Аристотел един човек живее добре, когато действа правилно и притежава всички добродетели, и интелектуални, и тези, свързани с добър характер. Но някои елементи на добрия живот не са напълно в контрола на човека. Докато наблюденията на Аристотел тук може да са верни, те също ни позволяват да повдигнем въпроси в областта на социалното правосъдие и да попитаме какви задължения имаме към хората, които са по-малко късметлии, за да им помогнем да живеят колкото е възможно по-добре.