If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Добрият живот: Кант

Крис Сурпренант (Университет на Ню Орлиънс) обсъжда идеята за човешкото добруване и добрия живот, дадена от Имануел Кант в неговите морални, политически и религиозни творби. Той обяснява защо Кант вярва, че най-висшето благо за едно човешко същество е съчетанието между щастие и пълна добродетелност и как е възможно един човек да придобие тези две неща едновременно.

Говорител: д-р Крис Сурпренант, професор по философия, Университет на Ню Орлиънс.

Видео транскрипция

Аз съм Крис Сурпренант и преподавам във факултета по философия в университета на Ню Орлеънс. Това видео е част от поредицата ми за човешкото добруване и добрия живот и проучва гледната точка на Имануел Кант за добруването в моралните му, политическите му и религиозните му творби. За Кант най-висшето благо за човешките същества е придобиването и на пълна добродетелност, и на щастие едновременно. Но не само няма необходима връзка между двете, а често правенето на това, което е правилно, е противоположно на това да правим онова, което ни прави щастливи. От тези две съставки на най-висшето благо, фокусът на Кант в моралните и политическите му творби е върху добродетелността и какво трябва да направят хората, за да култивират добродетелен характер. За Кант добродетелността е силата, притежавана от хората, да устоят на желанията на тялото си и да направят това, което е правилно, просто понеже то е правилното нещо. Този капацитет за добродетелност е уникален за човешките същества, понеже човешките воли са повлияни, но не определени, от желанията на тялото. Тази характеристика поставя волите ни между тези на неразумните животни, чиито воли са определени от телесните желания, и тези на божествените същества, чиито воли са определени от разума. Кант твърди, че истинското призвание на човешкия разум не е да ни помогне да станем щастливи, а да ни направи заслужаващи щастие като ни помогне да станем добродетелни. Кант тясно свързва моралността, разума и свободата. Едно необходимо условие за морално правилни действия е те да са извършени свободно. Но тук разбирането на Кант за свобода може да е малко по-различно от това, с което сме свикнали. Действието на един човек е свободно, ако собственият му разум е генерирал максимата, или принципа, от който това действие е било извършено. Това означава, че ако един човек е бил мотивиран от телесно желание, като глад или страст, или ако е бил принуден да приеме определени принципи, тогава действията му не са свободни и не заслужават морална похвала, дори ако човекът е направил правилното нещо. Но за да заслужаваш морална похвала не е достатъчно просто да приемеш принципите да действаш свободно. Те трябва да са правилните принципи или тези, които са последователни с моралния закон. Кант свързва моралния закон директно с разумността и твърди, че разумът диктува, че хората трябва да действат само според тази максима, която същевременно бипа искали да стане универсален закон". Това, за Кант, е Категоричният императив и всички принципи на действие могат да бъдат проверени срещу категоричния императив, за да се види дали го преминават, дали са последователни с изискванията на морала и могат да бъдат извършени, или трябва да бъдат отхвърлени. Предизвикателството за добродетелния човек е двустранно. Не само трябва да развие разума си така, че да може да идентифицира кои принципи са последователни с категоричния императив, но трябва също да действа според тези подходящи принципи. Кант твърди, че това развитие на разума идва чрез образоване и, като резултат, може да е налице само при човек, който е член на цивилизовано общество. Животът в цивилизовано общество има добавеното предимство, че помага да се осигурят външните условия, необходими за един човек да стане добродетелен. Човек, който живее в постоянен страх от внезапна и насилствена смърт или гладува и не знае откъде ще дойде следващото му ядене, не може да действа добродетелно, понеже му липсва нужната степен външна свобода. След като човек е развил подходяща степен на разумност, за да идентифицира принципите, според които трябва да действа, последната стъпка е наистина да действа въз основа на тези принципи. Тук Кант въвежда концепцията за самоуважение. Твърди, че мотивацията да се действа правилно трябва да е вътрешна и твърди, че най-голямото наказание за лошо поведение е, че човекът се чувства без стойност и ужасен в собствените си очи. Добродетелният човек, следователно, притежава силата и самоуважението да не се поддаде на телесните нагони, приема добри принципи да действа свободно и после действа въз основа на тези добри принципи. Но добродетелността е само половината от най-висшето благо. Другата половина е щастието и религиозните творби на Кант ни показват как той вярва, че един човек може да се надява да стане и добродетелен, и щастлив, въпреки че изглежда сякаш тези две цели са в противовес. Неговото решение е, че придобиването на най-висшето благо е възможно, само ако има висш създател, който може да гарантира едновременното съществуване на добродетелност и щастие. Тъй като трябва да осъзнаем най-висшето благо, трябва да осъзнаем, че то подсказва, че можем да го осъзнаем и че можем да осъзнаем, че е възможно, само ако Бог съществува и може да обедини добродетелността и щастието. Логично е да имаме вяра в съществуването на висш създател. Дали ще повярваме на аргумента на Кант за това как биват свързани добродетелността и щастието, неговото разбиране за най-висшето благо за човешките същества е свързано с природата ни да сме и рационални, и чувствителни. Разумът, който бива развит чрез живеене в цивилизовано общество, ни позволява и да генерираме моралния закон, и да определим кои принципи на действие са в съгласие с него. Силата да оставим настрана желанията си и да действаме въз основа на тези принципи също идва отвътре.