If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Философия с отворен достъп > Раздел 3

Урок 2: Политическа философия

Политическа философия: Държавата и брака (справедлива грижа)

В това видео Елизабет Брейк (Щатски университет на Аризона) обсъжда етиката за грижата, нормативна етична гледна точка, която е била игнорирана в по-голяма част от моралната философия. След като ни запознава с етиката за грижата, тя обсъжда нейните приложения към брака и политическите права. Това е петата и последна част от поредица за държавата и брака.

Говорител: д-р Елизабет Брейк, професор, Щатски университет на Аризона.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Елизабет Брейк, преподавам философия в Щатски университет Аризона и днес искам да говоря за справедлива грижа. Представи си нормален човек, представител на човешкия род. Нормалният ти човек има ли пол? Ако обществото беше базирано на типичния опит на хората от този пол, какво ще изключи? Феминистката етика за грижата се появила от идеята, че философите взимали мъжете като норма и игнорирали женския опит. Карол Гилиган през 80-те години на 20-ти век предположила, че мъжете и жените имат различни подходи към моралното разсъждаване. Тя твърдяла, че жените по принцип ценяли грижата и, в частност, връзките, докато мъжете по принцип ценяли справедливостта и абстрактното разсъждение. Без значение дали тази разлика между половете съществува, или не, за някои това твърдение изглеждало сексистко. Моралната философия исторически е избутвала грижовните връзки настрана. Етиката на грижата се пресича с друга линия на феминистката критика. Може би познаваш фразата "Домът на човека е неговата крепост", но когато жените нямали легална равнопоставеност и брачното изнасилване дори не било престъпление, крепостта на съпруга можела да е затворът на жена му. Едно от най-големите прозрения на феминистката и политически философ Сюзан Молър Окин било, че повечето политически теории игнорирали семейството, но семейството е част от закона и обществото. То може да съдържа несправедливост, като например домашно насилие. Семейният закон може да е справедлив или несправедлив, като закони, забраняващи междурасовия брак или позволяващи съпружеското изнасилване. Обществото и държавата зависят от семейството, защото в него биват създавани децата, бъдещите граждани. Политическите принципи за справедливост могат да бъдат приложени към легалната структура на семейството, но това влияние се разпростира и на двете страни. Съществуването на грижовни връзки може да обогати политическата теория и да обогати принципите за справедливост. В теорията за справедливостта на Джон Ролс доброто е дефинирано за политически цели по начин, неутрален между различните гледни точки. Както той обяснява тази идея в своята книга "Теория на справедливостта" от 1971 г., основните блага са блага, които обикновено са необходими за преследването на различни цели в живота. Те са добри в различните морални и религиозни гледни точки, които хората в едно свободно общество имат. Ролс говори за естествени блага като здраве и живот, и социални блага като пари и свободи, и социалната основа на самоуважението. Но как би могъл Ролс да остави грижата извън този списък? Не бихме се развили изобщо без някой да се грижи за нас, обикновено родителите ни. Повечето житейски планове поставят грижовните връзки доста централно. Твърдя, че грижата трябва да бъде включена в списъка с основните блага. Разбира се, някой би могъл да избере да е отшелник и да няма грижовни връзки. Но и някой би могъл да избере да живее без пари. Грижата обикновено е необходима толкова, колкото и парите в свободната държава. Какво би означавало да инкорпорираме грижата като едно от благата в теорията на справедливостта? В последните четири лекции видяхме един извод. Държавата трябва да подкрепя грижовните връзки, както сега подкрепя моногамните романтични връзки. Но как може държавата да предостави друга социална подкрепа за грижата? Има други групи, които биват изключени от политическата теория – например възрастните хора и инвалидите. За някои от тези хора може да е по-трудно да създадат грижовни връзки, понеже може да е по-трудно да излязат от вкъщи и да взаимодействат с хора. Може ли дизайнът на градовете ни, строителните планове, правилата на градското планиране, публичните пространства, домовете ни, транспортът ни да предостави достъп за влизане в грижовни връзки? Може ли държавата да промотира грижовните връзки по начина, по който промотира публичното здраве чрез кампании за спиране на тютюнопушенето, по начина, по който промотира брака. Колкото повече чуваме различни гласове и опити на расата или етноса, на пола или социалната ориентация, на възрастта, на живеенето с инвалидност в политическата теория, толкова по-добре ще можем да конструираме принципите на справедливост и толкова повече можем да си представим ролята на държавата. Взимането на пример от феминистката теория да вземем предвид опита на жените и традиционните роли, предполага, че политическата теория трябва да направи грижата по-централна.