Повечето твърди вещества осигуряват
някакво количество съпротивление на потока електричество
през тях. Това ни позволява да определим
неща като специфично съпротивление или проводимост, но същото
е вярно за течностите. Виж този съд,
пълен с течност. Можем да измерим
нейното специфично съпротивление. Ако взема батерия
и поставя една жица тук и една тук, ако има напрежение и тази течност може да провежда електричество,
тогава този ток трябва да може да протече през
навлизащата течност до другата страна
и после обратно. Понякога това се прави с АС ток, иначе може да получиш електролиза
и получаваш балончета тук, което ще промени течността. Искаме да измерим съпротивлението
и специфичното съпротивление на течността, а не на някаква
променена точност. Понякога използваш АС,
но това е общият принцип. Изпращаш напрежение и ще протече
някакво количество ток. Как можем да използваме това,
за да определим специфичното съпротивление? Знаем, че специфичното съпротивление
е равно на съпротивлението, което измерваме, по площта,
делено на дължината, и сега виждаш, че има проблем. Дължината – мога да си представя
да взема това. Тази дължина тук
ще е това разстояние. Това е дължината ми,
понеже моят "резистор" е тази течност тук. Но каква е площта ми? Това ще е
лош експеримент. Ако искаме да измерим специфичното
съпротивление, искаме да е някъде,
където имаме добре дефинирана площ. Нека се отърва от това. Представи си,
че имаш две плочки. Вземи тези две плочки. Поставяш ги в разтвора, на който искаш
да измериш специфичното съпротивление. Поставяме ги тук. Те имат
добре определена площ. Имаме тези. Можем да ги измерим,
ако искаме. Поставяме ги на някакво
известно разстояние, L, и ги свързваме
към една батерия. Взимаш тази, свързваш я
към известно напрежение, свързваш другата страна
към другата плочка и ако този електролитен разтвор тук
може да провежда електричество, токът ще протече
от тази страна до тази страна и можеш да измериш
тези величини. Измерваш дължината –
това е лесно. Измерваш площта. Имаш това. Как измерваме
съпротивлението? Ами, знаем напрежението. Можем да имаме известно напрежение
при батерията тук горе и можеш да сложиш амперметър тук,
за да измериш тока. Ако сложа амперметър –
амперметрите измерват тока. И мога просто
да използвам закона на Ом и знам, че съпротивлението ще е просто
напрежението, разделено на тока. И ако въведа тези стойности тук, мога да получа експериментална стойност
за специфичното съпротивление на тази течност – понякога се нарича електролитно
специфично съпротивление. Или едно върху електролитното
специфично съпротивление ще е електролитната проводимост. Това ще е електролитната
проводимост. Това е експериментален начин
да направим това. Честно казано, не е нужно да преминаваш
през толкова много неприятности. Можеш просто
да вземеш един разтвор. Сложи разтвор с известно
специфично съпротивление тук. По този начин можеш просто да направиш това:
R е равно на 'ро' по L върху А. Ако знаеш специфичното съпротивление
и можеш лесно да измериш съпротивлението, можеш просто да откриеш
каква е тази константа и тя ще остане една и съща. Просто оставяш същите плочки тук
със същата дължина и площ. Слагаш нов разтвор тук
и това ти дава това число, и това число
си остава същото. Технически казано, не е нужно
всеки път да измерваш площта и дължината
между тези неща, ако имаш някакъв калибриран
електролитен разтвор, който има известно
специфично съпротивление. Или можеш да използваш това
по обратния начин. Ако имаш разтвор с
известно специфично съпротивление, но може да има примеси
или разтворени соли и искаш да знаеш
каква е концентрацията. Това директно ще засегне
колко ток ще протече и директно ще засегне
измерената електролитна проводимост. Ако измериш това
и е различно от това, което можеш да очакваш
от основния разтвор, можеш да откриеш каква е
концентрацията на провеждащите примеси
в този разтвор.