If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Въведение в аминокиселините

Аминокиселини и централна догма в молекулярната биология. Амино и карбоксилни групи, странични вериги и амфотерини.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

ДНК поучава много внимание, тъй като съхранява генетичната ни информация, и го заслужава. Ако нямахме ДНК, нямаше да има начин да съхраняваме информацията, която ни прави тези, които сме, а другите организми това, което са. ДНК има някои полезни свойства – може да се реплицира, за което говорихме подробно в други клипове. ДНК може да произвежда още ДНК, наричаме това репликация. Но единствено репликацията на ДНК не е достатъчна за създаването на нов организъм. За създаването на нов организъм трябва да вземем информацията от ДНК и с нея да произведем структурни молекули, ензими, транспортни молекули, сигнални молекули, които вършат работата в организма. За първата стъпка в този процес сме говорили в други видеа. Първата стъпка е от ДНК да получим РНК, по-точно информационна РНК. Този процес тук се нарича транскрипция. За транскрипцията говорим с подробности в други видеа. След това информационната РНК отива до рибозомите и взаимодейства с транспортната РНК, която носи аминокиселини, които формират белтъци. Така от информационна РНК, с помощта на транспортна РНК и аминокислени – да кажем плюс "тРНК" и "аминокиселини", ще напиша "аминокиселини" в по-ярък цвят, тъй като в това видео ще се фокусираме върху тях. тРНК и аминокиселините могат да конструират протеини (белтъци). Можем да изграждаме протеини, които се състоят от вериги от аминокиселини. Протеините са тези, които вършат много от работата в организма. Протеините са просто вериги от аминокиселини, а понякога са направени от няколко вериги от аминокиселини. Представи си, че това е аминокиселина. Това е друга аминокиселина. Това е друга. Това е друга – можем да продължаваме. Тези вериги от аминокиселини, въз основа на свойствата на отделните аминокиселини определят как се формират протеините, как си взаимодействат с околната среда и каква функция изпълняват. Белтъците са част от почти всичко в организма – имунната система, антителата, ензимите, дори сигналните хормони като инсулин. Те участват в мускулното съкращение. Актин и миозин, за които имаме страхотно видео, са белтъци. Белтъци участват в транспорта на кислород – хемоглобинът е белтък. Белтъците, поне както аз разсъждавам, вършат МНОГО работа. ДНК казва какво съдържа наследствената информация, но много от работата в организма всъщност се върши от белтъци. И както казахме, градивните елементи на белтъците са аминокиселините. Да се фокусираме на това за момент. Тук горе има примери за аминокиселини. Има 20 често разпространени аминокиселини, има и още няколко, в зависимост от това кой организъм разглеждаме. Теоретично може да има много повече, но в повечето биологични системи най-често се срещат 20 аминокиселини, които са кодирани в ДНК. Това тук са две от тях. Нека първо се концентрираме върху приликите им. Виждаме, че и двете, всъщност и трите, имат аминогрупа. Имаме аминогрупа и затова ги наричаме аминокиселини. Имаме аминогрупа. Аминогрупата е ето тук. Сега може да си кажеш: "Щом се наричат аминокиселини, откъде идва това "киселина"?" "Киселина" идва от карбоксилната група тук. Затова ги наричаме киселини. Тази карбоксилна група е киселинна. Може да отдаде протон. По средата имаме въглерод, наричаме този въглероден атом – алфа въглерод. Наричаме го алфа въглерод. Този алфа въглерод е свързан, той образува ковалентна връзка с аминогрупата, ковалентна връзка с карбоксилната група и ковалетна връзка с водороден атом. Оттук нататък имаме различия между различните аминокиселини. Всъщност дори има и някои изключения за азота, но в по-голямата си част различията между аминокиселините са в това с какво алфа въглеродът образува четвъртата си ковалентна връзка. Виждаш, че в серина имаме това, което можем да наречем алкохол. Можем да имаме алкохол като странична верига. Във валина имаме чист въглеводород – въглеводородна странична верига. Като цяло можем да означим тези странични вериги като R групи. Тези R групи играят голяма роля в определянето на формата на белтъците, на това как те взаимодействат със средата и какви функции изпълняват. Дори само от тези примери тук можеш да се досетиш как различните странични вериги могат да имат различно поведение. Аминокиселината с алкохол за странична верига – знаем, че кислородът е електроотрицателен и обича да придърпва електрони – Забележително е колко химични и дори биологични свойства можем да предвидим само от електроотрицателността. Кислородът привлича електрони, така че ще имаме частичен отрицателен заряд тук. Водородът има ниска електроотрицателност в сравнение с кислорода, затова може да предостави своите електрони и ще има частичен положителен заряд. Ето защо молекулата е полярна, т.е. молекулата ще е хидрофилна. Поне тази част от молекулата ще може да се привлича и да взаимодейства с вода. Ако разгледаме серина – тук имаме въглеводородна странична верига, която не е полярна. Тя ще е хидрофобна. Когато започнем да говорим за структурата на белтъците и как тя се влияе от страничните вериги, си представи, че частите от белтъка, които имат хидрофобни странични вериги, ще са във вътрешността на белтъка, ако са във воден разтвор. А тези, които да хидрофилни, ще искат да застанат във външната част на белтъка. Може да има и странични вериги, които са големи и обемни, те ще са трудни за опаковане. Други странични вериги ще са малки, което ги прави лесни за опаковане. Страничните вериги могат да дефинират формата на белтъка. Ще говорим за това повече, когато говорим за структурата на белтъците. Но как аминокиселините се свързват помежду си? Ще разгледаме този въпрос в повече детайли в друго видео. Но ако имаме серин ето тук, а тук имаме валин, те се свързват чрез т. нар. пептидни връзки. Пептидна връзка е термин, които се използва, когато две или повече аминокиселини се свържат. Това ще бъде дипептид, а връзката – не е толкова голяма, всъщност ще я направя по-малка. Така... Това е серин. Това е валин. Те формират пептидна връзка, а това ще е най-малкият пептид – това е дипептид. Пептид, пептидна връзка или пептидно свързване. Може да се образува дълга верига – полипептидна верига. Можем да добавяме още и още аминокиселини към нея. Това може да е протеин или част от протеин. Последното нещо, за което искам да говоря, е начинът, по който тези аминокиселини са нарисувани. Нарисувани са, както често можеш да ги видиш в учебник. Но при физиологично pH, при pH-то в тялото, което е около 7, приблизително между 7,2 и 7,4. В тази ситуация карбоксилната група тук вероятно ще бъде депротонирана, вероятно ще отдаде водород. Това се среща по-често. Концентрацията на депротонираната форма ще е по-голяма от тази на протонираната. При физиологични условия е по-вероятно този кислород да приеме тези два електрона и да има отрицателен заряд. Водородният протон е отделен. Кислородът е взел електроните на водорода. И тогава аминогрупата при физиологично pH вероятно ще се свърже с протон. Азотът има свободна електронна двойка и може да я използва, за да се свърже с протон. Всъщност при физиологично pH ще откриеш по-голяма концентрация на азот, свързан с протон, в сравнение с азот, който не е. Азотът е грабнал протон, използвайки свободната си електронна двойка. Така че ще има положителен заряд. Понякога може да срещнеш аминокиселините, описани по този начин, който всъщност е по-точен за физиологичните условия. Тези молекули имат интересно име. Молекула, която е неутрална, въпреки че отделните ѝ части са заредени, се нарича цвитер-йон. Смешна дума, нали? Цвитер-йон (Zwitterion). "Zwitter" на немски означава "хибрид", а "ion" очевидно означава, че ще има заряд. Това ще бъде хибриден заряд, въпреки че има заряди на тези краища, те са компенсират до 0.