If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ниши и конкуренция

Какво е екологична ниша. Как видовете с припокриващи се ниши се конкурират за ресурси. Разделяне на ресурси за намаляване на конкуренцията.

Ключови точки:

  • При междувидовата конкуренция два вида използват един и същ ограничен ресурс. Конкуренцията има отрицателен ефект и върху двата вида (- / - взаимодействие)
  • Ниша на вида е по същество неговата екологична роля, която се определя от комбинацията от условия, ресурси и взаимодействия, от които той се нуждае (или може да използва).
  • Принципът на конкурентно изключване гласи, че два вида не могат да съществуват съвместно, ако заемат точно една и съща ниша (конкурирайки се за идентични ресурси).
  • Два вида, чиито ниши се припокриват, може да се развият чрез естествен отбор така, че да имат по-различни ниши, което води до поделяне на ресурсите.

Въведение

Хората се конкурират с други хора през цялото време – за работа, спортни награди, срещи, всякакви неща. Но конкурираме ли се с други видове? Ако ходиш на къмпинг и някога храната ти е била открадната от предприемчива миеща мечка, птица или друг крадец, тогава това е пример за междувидова конкуренция – конкуренция между членове на различни видове, които използват припокриващи се, ограничени ресурси.
Ресурсите често са ограничени в едно местообитание и много видове може да се конкурират, за да ги достигнат. Например растенията в една градина може да се конкурират помежду си за хранителни вещества от почвата, вода и светлина. Цялостният ефект на междувидовата конкуренция е отрицателен и за двата вида, които участват (- / - взаимодействие). Тоест всеки вид би се справил по-добре, ако другият вид не беше там.
В тази статия ще разгледаме концепцията за екологична ниша и ще видим как видове, имащи сходни ниши, може да са в състояние на конкуренция. Ще видим още как видовете може така да еволюират чрез естествен отбор, че да заемат по-различни ниши, като по този начин си поделят ресурсите и минимизират конкуренцията.

Концепцията за екологична ниша

Екологичната ниша на един вид е неговата екологична роля или "начин на живот", който се определя от комбинацията от условия, ресурси и взаимодействия, от които той се нуждае (или може да използва) start superscript, 1, end superscript. Всеки вид се вписва в едно екологично съобщество по свой собствен специален начин и има свои собствени диапазони на поносимост по отношение на много фактори на околната среда. Например екологичната ниша на определен вид риби може да се определи частично от диапазоните на соленост (соленост), pH (киселинност) и температура, които вида може да толерира, както и видовете храна, които може да яде.
Както ще видим, два организма с точно една и съща екологична ниша не може да оцелеят в едно и също местообитание (защото те се конкурират за точно едни и същи ресурси, така че единият ще накара другия да изчезне). Обаче видове, чиито ниши само частично се припокриват, може да са способни да съществуват съвместно. Освен това след дълги периоди от време те може да еволюират така, че да използват по-различни, или по-малко припокриващи се комбинации от ресурси.

Принцип на конкурентното изключване

Принципът на конкурентното изключване ни казва, че два вида не може да имат точно една и съща ниша в едно местообитание и да съжителстват стабилно. Това е защото видове с идентични ниши имат еднакви нужди, което означава, че те ще се конкурират за точно едни и същи ресурси.
Популярен пример за принципа на конкурентното изключване е показан във фигурата по-долу, който представя два вида едноклетъчни микроорганизми, Paramecium aurelia и Paramecium caudatum. Когато се отглеждат поотделно в лабораторията, и двата вида процъфтяват. Но когато се отглеждат в една и съща епруветка (местообитание) с фиксирано количество хранителни вещества, и двата вида растат по-слабо, като P. aurelia в крайна сметка взима надмощие над P. caudatum в конкуренцията за храна, което води до изчезването на P. caudatum .
Графики а, b и с показват броя клетки и времето в дни. В графика (а) P. aurelia се развива самостоятелно. В графика (b) P. caudatum се развива самостоятелно. В графика (с) двата вида се развиват съвместно. Когато се развиват поотделно, и при двата вида се наблюдава логистичен растеж и достигат до сравнително висока гъстота на популацията. Когато двата вида се развиват заедно, при P. aurelia се наблюдава логистичен растеж до почти същата гъстота на популацията като при индивидуално развитие, но P. caudatum се развива много слабо и, в крайна сметка, популацията му спада до нула.
Изображение от "Community ecology: Figure 7," by OpenStax College, Concepts of Biology, CC BY 4.0.
В природата рядко се случва два вида да заемат точно идентични ниши. Обаче колкото по-голяма е степента, в която нишите на два вида се припокриват, толкова конкуренцията между тях е по-голямаsquared.

Поделяне на ресурсите

Конкурентното изключване може да бъде избегнато, ако единият или и двата от конкуриращите се видове еволюира така, че да използва различен ресурс, да заеме различна област от местообитанието или да се храни през различно време на деня. Резултатът от този вид еволюция е, че двата подобни вида използват предимно незастъпващи се ресурси и по този начин имат различни ниши. Това се нарича поделяне на ресурси и помага видовете да съществуват съвместно, защото има по-малко пряка конкуренция между тях.
Гущерите аноли, открити на остров Пуерто Рико, са добър пример за поделяне на ресурсите. В тази група естественият отбор е довел до развитието на различни видове, които използват различни ресурси. Фигурата по-долу показва подялба на ресурси между 11 вида гущери аноли. Всеки вид живее в свое собствено предпочитано местообитание, което се определя от вида и височината на растителността (дървета, храсти, кактуси и др.), слънчева светлина и влажност, наред с други фактори.
Диаграма, представяща поделянето на ресурси между различни видове гущери аноле. Някои живеят високо в дървото, други в средата, други на стъблото. Други видове аноле живеят в храсти или кактуси. Също така някои видове живеят в слънчева, суха среда, докато други живеят в по-сенчеста, влажна среда. Има изобразени общо 11 вида, всеки от които се развива в малко по-различен вид околна среда.
Изображение: "Community ecology: Figure 9, by Eva Horne, модифицирано от modified from Williams et al.cubed, източникът на статията е CC BY 4.0.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.