If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:06

Видео транскрипция

В много видеа обсъждахме еволюцията и естествения подбор, говорихме как вариацията в една популация може да задвижи естествения подбор и еволюцията. Ако имаш популация от кръгове, очевидно това е много прост модел, може би някои от тези кръгове са в бял цвят, може би някои са сини и може би някои от тях са бежови. За определени черти околната среда може да направи някои от тях по-добри за възпроизвеждане, по-добри за оцеляване, избягване на хищници, по-добри за намиране на храна. Да кажем, че тези кръгове поради някаква причина са в среда, в която, може би, да си син означава, че по-лесно ще избягваш хищници и ще е малко по-лесно да се възпроизвеждаш и да намираш храна. Тогава в следващото поколение, понеже сините е по-вероятно да стигнат до възпроизвеждане, понеже не биват изядени, тогава е вероятно да имаш повече сини. Нека начертаем още няколко сини. И може би малко по-малко от другите, понеже те също се конкурират за ресурси помежду си, поне в този модел, който правя. И с времето, ако този син фенотип – помни, фенотипът е изразената черта, която е наблюдаема, за разлика от генотипа, който е подлежащата генетика, което понякога е наблюдаемо, а понякога не е, но както можеш да видиш, ако в тази среда сините имат някакво преимущество, дори ако е малко вероятностно преимущество, след много поколения сините ще започнат да доминират. И започваш да виждаш еволюция на тази популация към повече сини като вид. Имаш тези сини кръгове. Един начин да помислиш за това е че имаш вариация в един вид и върху това се основава естественият подбор. Определени варианти може да са по-благоприятни от други, така че това е необходимото за естествения подбор, за да се задвижи еволюцията. За да се задейства еволюцията. Ключов въпрос е откъде идва тази вариация в една популация. И за да помислим за това, просто трябва да си припомним откъде идват фенотипите ни. Как тези експресирани черти биват експресирани? Ами, във всички живи организми, които са ни познати, имаме ДНК. Като човешки същества ние имаме 23 двойки хромозоми и всяка хромозома можеш да разгледаш като много, много, много дълга нишка ДНК и отрязъци от тази ДНК кодират различни черти и всеки от тези отрязъци, който кодира за, да кажем, определен протеин или част от ензим наричаме гени. Наричаме тези неща гени. Имаме множество хромозоми. Като човешки същества, впрочем различните видове имат различен брой хромозоми, но като човешки същества ние имаме 23 двойки хромозоми. Можеш да гледаш на всяка хромозома като дълга верига ДНК. Части от тази ДНК кодират специфични гени и после, ако увеличиш, ако увеличиш върху тези гени ще видиш неклуотидните последователности – и всичко това е преговор, виждали сме го в други видеа – в които виждаш аденин, гуанин, цитозин, тиамин, реда, който носи информацията, която в крайна сметка ще бъде кодирана в иРНК, която после бива кодирана в протеин. Има два главни източника на вариация. Един източник на вариация е половото възпроизвеждане. Полово възпроизвеждане. Не всички организми се възпроизвеждат полово, но много от тези, които познаваме, включително човешките същества, го правят, като мъжки член на вида и женски член на вида допринасят по случайна половина от хромозомите си за следващия организъм. Един начин да помислим за половото възпроизвеждане е че то постоянно преразбърква версиите на гените, които имаш в популацията, в различни комбинации от тези версии гени и това генерира вариация. Но половото възпроизвеждане само по себе си няма да създаде нови версии на гените, които наричаме алели, или цели нови гени, а главният начин, по който това се случва, е чрез мутации и може би предположи, че ще говорим за това, поради заглавието. Друг източник на вариация – и можеш да гледаш на това като по-фундаментално, понеже ще се случи дори при организми, които не се възпроизвеждат полово – е че с времето може да има случайни грешки. Може да има промени на тези гени и това може да е случайно, може би този Г бива превърнат в Ц или може би тези Т и А биват изрязани по време на процеса на репликация на ДНК. Тези мутации, които се отнасят до генотипа – и нека изясня, когато гледаме тази секвенция (последователност), говорим за генотип. Разликите в генотипа не винаги са очевидни от експресираните черти. Понякога наистина променят фенотипа, като са наблюдаеми във фенотипа. Понякога не го променят. Но когато са наблюдаеми във фенотипа, както току-що споменах, много пъти може да е отрицателна промяна във фенотипа, която прави организма по-нежизнеспособен или затруднява оцеляването и възпроизвеждането, но отвреме-навреме може да доведе до вариация във фенотипа, която е неутрална или дори носи някакъв вид преимущество. Може да е била случайна мутация, която някак е превърнала един от тези бели кръгове в син кръг и може да е имало друга мутация, която е превърнала бял кръг в квадрат и това не е било жизнеспособно като организъм, но сините кръгове са били жизнеспособни в средата, в която са, това е било благоприятна вариация.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.