If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Комуникация на животните

Научи как животните общуват с визуални, звукови, допирни и химически сигнали.

Основни идеи

  • Комуникация или общуване се осъществява, когато едно животно предаде информация на друго животно и по този начин предизвика някаква промяна в животното, което получава информацията.
  • Обикновено комуникацията протича между животни от един и същ вид, но може да се случи и между две животни от различни видове.
  • Животните комуникират, като използват сигнали, които включват визуални, звукови, химични (в тях участват феромони) или осезателни (на основата на допир) сигнали.
  • Комуникативното поведение може да помогне на животните да си намерят партньор, да установят доминантност, да защитят територия, да координират поведението на групата, от която са част, и да се грижат за малките си.

Въведение

Понякога чудиш ли се как мравките следват невидима за теб пътека, която ги отвежда до храна? Защо мъжките кучета маркират територията си, като уринират по храстите и стълбовете на уличните лампи, когато ги изведеш на разходка? Какво си казват птиците, когато чуруликат пред прозореца ти?
Ако отговорът ти е да, значи си на правилното място. Тук ще разгледаме тези и много други форми на общуване, които се срещат в животинското царство.

Комуникацията има много форми

Комуникация (общуване), когато говорим за поведението на животните, може да бъде всеки процес, при който се предава информация от едно животно на друго, и по този начин се предизвиква промяна или реакция в животното, което получава информацията.
Най-често общуването протича между индивиди от един вид, въпреки че може да се случи и между различни видове. Например кучето ти може да излае по теб, за да поиска лакомство! Някои видове са много социални, те живеят в групи и общуват постоянно; комуникацията е жизненоважна за поддържане на сплотеността и организацията в тези групи. Но дори животните, които живеят относително самостоятелно, трябва да общуват поне малко, дори и само за да си намерят партньор.
Какви форми може да приеме комуникативното поведение? В сетивните системи на животните има голямо разнообразие. Например обонянието на кучето е 40 пъти по-изострено от нашето!2 Заради това сетивно разнообразие различните животни общуват чрез широк спектър от стимули, наричани сигнали.
По-долу са изброени някои често срещани видове сигнали:
  • Феромони — химични вещества
    • Звукови сигнали
    • Визуални сигнали
    • Осезателни сигнали — допир
В някои случаи сигналите могат да бъдат дори електрични!
Откъде идва това разнообразие в комуникативните поведения? Подобно на други белези, комуникативните поведения (или способността за научаването им) възникват чрез естествения отбор. Наследствени комуникативни поведения, които увеличават вероятността за оцеляване и възпроизвеждане на организма, се задържат и стават по-често срещани в дадена популация или вид.
В останалата част от статията ще разгледаме някои примери за различните начини, по които животните комуникират едни с други.

Феромони

Феромонът е химичен сигнал, който се секретира, за да предизвика реакция в друг индивид от същия вид. Феромоните са особено разпространени сред социалните насекоми като мравките и пчелите. Феромоните могат да привлекат противоположния пол, да вдигнат тревога, да обозначат път към източник на храна или да предизвикат други по-сложни поведения.
Диаграмата по-долу показва пътека от феромони, които оставят мравките, за да насочат други мравки от колонията към източника на храна. Когато храната е изобилна, мравките оставят феромон по пътя си и на отиване, и на връщане от източника, така сигналът се натрупва и привлича повече мравки. Когато храната започне да свършва, мравките спират да добавят феромон на връщане от източника и сигналът затихва3,4.
Изображение: Мравки от Дейк, CC BY 2.5.
Мравките използват феромони и за да оповестят социалния си статут или ролята си в колонията. Освен това мравки от различни "касти" могат да реагират различно на едни и същи феромонни сигнали3. Мравка, която е смачкана, също отделя феромони, които предупреждават мравките наблизо за опасност — феромоните могат да ги подтикнат да се роят или да нападнат5,6.
Кучетата също общуват чрез феромони. Те се душат взаимно, за да съберат химична информация. Много от тези химични вещества се отделят и в урината им. Когато уринира върху храст или стълб, кучето оставя индивидуална следа, която може да бъде разчетена от други преминаващи кучета. По този начин кучето изявява претенциите си за околната територия7,8.

Звукови сигнали

Звуковата комуникация — комуникация, която се осъществява чрез звуци, е широко разпространена сред животинското царство.
Звуковата комуникация е особено важна при птиците, които използват звуци, за да дадат предупреждения, да привлекат партньори, да защитят територии и да координират групови поведенчески прояви. Някои птици пеят, като издават относително дълги и мелодични звуци, които са сходни сред индивидите от един вид.
Много други животни, освен птиците, също общуват чрез звуци:
  • Маймуните използват предупредителни викове, когато забележат, че наблизо има хищник, така дават възможност на другите членове от групата да избягат. Верветките (Chlorocebus pygerythrus) дори използват различни звуци, за да предупредят за различни видове хищници.
  • Жабите бик издават звуци, за да привлекат женски. Звуците на някои видове жаби могат да бъдат чути на километри!
  • Гибоните използват викове, за да маркират територията си и да държат потенциални конкуренти надалеч. Двойка от мъжки и женска, дори и техните малки, могат да издават звуците заедно.
Водата, също като въздуха, може да носи звукови вълни и някои морски животни използват звук, за да общуват. Делфините, например, издават разнообразни звуци като подсвирквания, пулсиращи звуци и почуквания (кликове), и ги подреждат в сложни модели. Идеята, че тази форма на комуникация представлява вид език, е интригуваща, но спорна9.

Визуални сигнали

Визуалната комуникация използва сигнали, които могат да се видят. Примери за такива сигнали са жестове, изражения на лицето, пози на тялото и оцветяване.
Жестовете и позите са широко разпространени сигнали за визуална комуникация. Шимпанзетата сигнализират опасност, като вдигат ръце, удрят по земята или като гледат право в друго шимпанзе. Жестовете и позициите на тялото се използват често и в брачните ритуали. В тях могат да участват и други сигнали, например ярко оцветяване.
Някои видове използват и изражения на лицето за предаване на информация. Шимпанзетата използват "усмивката на страха", показана на лицето на младото шимпанзе по-долу, за да изразят подчинение. Когато млади шимпанзета приближават доминантен мъжки от групата, те използват това изражение, за да покажат, че приемат надмощието на мъжкия.
Изображение: "Усмивка на страха" от фондация CK-12, CC BY-NC 3.0.
Промени в оцветяването също могат да служат като визуални сигнали. При някои видове маймуни кожата около половите органи на женските придобива ярко оцветяване, когато женската е във фертилната част от репродуктивния си цикъл. Смяната на цвета сигнализира на мъжките, че могат да ухажват женската.
Цялостното оцветяване на организъм, а не смяна в цвета, също може да се използва като визуален сигнал1. Например яркият цвят на някои отровни видове като жабите дърволази служи за предупредителен сигнал, който казва на хишниците: "Не ме яж!".
Изображение: Ranitomeya amazonica от семейство дърволази от Вир Викрам Синг, CC BY-SA 3.0.

Осезателни сигнали — докосване

Осезателните сигнали имат по-ограничен диапазон от другите видове сигнали, тъй като два организма трябва да бъдат точно един до друг, за да се докоснат10. Въпреки това тези сигнали са важна част от комуникационния репертоар на много видове.
Осезателните сигнали са сравнително често срещани при насекомите. Медоносната пчела работничка, която е намерила източник на храна, извършва сложна поредица от движения, подобна на танц, за да посочи местоположението на храната. Тъй като този танц се изпълнява в тъмнината на кошера, останалите пчели го разчитат основно по допир11,12.
Осезателните сигнали играят важна роля и в социалните взаимоотношения. При много видове примати членовете на групата се пощят взаимно — премахват паразити и поддържат хигиена13. Това поведение, до голяма степен осезателно, заздравява сътрудничеството и социалните връзки между членовете на групата14.
Осезателните стимули са важни и за оцеляването на организмите, когато са много малки. Например новородените кученца извършват масажиращи и ровещи движения с лапички по млечните жлези на майката, което предизвиква отделяне на хормона окситоцин и производство на мляко15.

За какво се използва комуникацията?

Както показват примерите по-горе, животните общуват чрез много различни видове сигнали, които използват в разнообразни ситуации. Тук ще изброим някои от най-разпространените функции на комуникацията:
  • Привличане на партньори. Много животни имат сложно комуникативно поведение, свързано с чифтосването. То може да включва привличане на партньор или конкуриране с други потенциални ухажори за достъп до партньори.
  • Установяване на доминантност и защита на територия. При много видове комуникативните поведения са важни за установяване на надмощие (доминантност) в социалната йерархия или за защита на територия.
  • Координиране на поведението на цяла група. При социалните видове комуникацията е ключова за координиране на дейностите на групата като набавяне на храна и защита, както и за поддържане на сплотеността на групата.
  • Грижа за малките. Сред видовете, които полагат родителски грижи за поколението си, комуникацията координира поведението на родителя и на малките, за да подпомогне оцеляването на потомството.
От тези примери разбираме, че комуникацията помага на организмите да взаимодействат помежду си, за да изпълнят основни жизнени функции като оцеляване, привличане на партньори и грижа за потомството.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.