Основно съдържание

Курс: Биология за напреднали/колеж > Раздел 4

Урок 1: Отговори на околната среда

Комуникация на животните

Научи как животните общуват с визуални, звукови, допирни и химически сигнали.

Основни идеи

Комуникация или общуване се осъществява, когато едно животно предаде информация на друго животно и по този начин предизвика някаква промяна в животното, което получава информацията.
Обикновено комуникацията протича между животни от един и същ вид, но може да се случи и между две животни от различни видове.
Животните комуникират, като използват сигнали, които включват визуални, звукови, химични (в тях участват феромони) или осезателни (на основата на допир) сигнали.
Комуникативното поведение може да помогне на животните да си намерят партньор, да установят доминантност, да защитят територия, да координират поведението на групата, от която са част, и да се грижат за малките си.

Въведение

Понякога чудиш ли се как мравките следват невидима за теб пътека, която ги отвежда до храна? Защо мъжките кучета маркират територията си, като уринират по храстите и стълбовете на уличните лампи, когато ги изведеш на разходка? Какво си казват птиците, когато чуруликат пред прозореца ти?

Ако отговорът ти е да, значи си на правилното място. Тук ще разгледаме тези и много други форми на общуване, които се срещат в животинското царство.

Комуникацията има много форми

Комуникация (общуване), когато говорим за поведението на животните, може да бъде всеки процес, при който се предава информация от едно животно на друго, и по този начин се предизвиква промяна или реакция в животното, което получава информацията.

В някои случаи комуникацията е умишлена — един организъм изпраща съобщение, което достига до избрания получател. В други случаи съобщението може да стигне до грешен получател. Например някои хищници откриват плячката си благодарение на сигнали, които индивиди от плячката използват, за да общуват с други членове от групата си

^{1}

Най-често общуването протича между индивиди от един вид, въпреки че може да се случи и между различни видове. Например кучето ти може да излае по теб, за да поиска лакомство! Някои видове са много социални, те живеят в групи и общуват постоянно; комуникацията е жизненоважна за поддържане на сплотеността и организацията в тези групи. Но дори животните, които живеят относително самостоятелно, трябва да общуват поне малко, дори и само за да си намерят партньор.

Какви форми може да приеме комуникативното поведение? В сетивните системи на животните има голямо разнообразие. Например обонянието на кучето е 40 пъти по-изострено от нашето!

^{2}

Заради това сетивно разнообразие различните животни общуват чрез широк спектър от стимули, наричани сигнали.

По-долу са изброени някои често срещани видове сигнали:

Феромони — химични вещества
- Звукови сигнали
- Визуални сигнали
- Осезателни сигнали — допир

В някои случаи сигналите могат да бъдат дори електрични!

Откъде идва това разнообразие в комуникативните поведения? Подобно на други белези, комуникативните поведения (или способността за научаването им) възникват чрез естествения отбор. Наследствени комуникативни поведения, които увеличават вероятността за оцеляване и възпроизвеждане на организма, се задържат и стават по-често срещани в дадена популация или вид.

В останалата част от статията ще разгледаме някои примери за различните начини, по които животните комуникират едни с други.

Феромони

Феромонът е химичен сигнал, който се секретира, за да предизвика реакция в друг индивид от същия вид. Феромоните са особено разпространени сред социалните насекоми като мравките и пчелите. Феромоните могат да привлекат противоположния пол, да вдигнат тревога, да обозначат път към източник на храна или да предизвикат други по-сложни поведения.

Диаграмата по-долу показва пътека от феромони, които оставят мравките, за да насочат други мравки от колонията към източника на храна. Когато храната е изобилна, мравките оставят феромон по пътя си и на отиване, и на връщане от източника, така сигналът се натрупва и привлича повече мравки. Когато храната започне да свършва, мравките спират да добавят феромон на връщане от източника и сигналът затихва

^{3, 4}

Мравките използват феромони и за да оповестят социалния си статут или ролята си в колонията. Освен това мравки от различни "касти" могат да реагират различно на едни и същи феромонни сигнали

^{3}

. Мравка, която е смачкана, също отделя феромони, които предупреждават мравките наблизо за опасност — феромоните могат да ги подтикнат да се роят или да нападнат

^{5, 6}

Кучетата също общуват чрез феромони. Те се душат взаимно, за да съберат химична информация. Много от тези химични вещества се отделят и в урината им. Когато уринира върху храст или стълб, кучето оставя индивидуална следа, която може да бъде разчетена от други преминаващи кучета. По този начин кучето изявява претенциите си за околната територия

^{7, 8}

Звукови сигнали

Звуковата комуникация — комуникация, която се осъществява чрез звуци, е широко разпространена сред животинското царство.

Звуковата комуникация е особено важна при птиците, които използват звуци, за да дадат предупреждения, да привлекат партньори, да защитят територии и да координират групови поведенчески прояви. Някои птици пеят, като издават относително дълги и мелодични звуци, които са сходни сред индивидите от един вид.

Много други животни, освен птиците, също общуват чрез звуци:

Маймуните използват предупредителни викове, когато забележат, че наблизо има хищник, така дават възможност на другите членове от групата да избягат. Верветките (Chlorocebus pygerythrus) дори използват различни звуци, за да предупредят за различни видове хищници.
Жабите бик издават звуци, за да привлекат женски. Звуците на някои видове жаби могат да бъдат чути на километри!
Гибоните използват викове, за да маркират територията си и да държат потенциални конкуренти надалеч. Двойка от мъжки и женска, дори и техните малки, могат да издават звуците заедно.

Водата, също като въздуха, може да носи звукови вълни и някои морски животни използват звук, за да общуват. Делфините, например, издават разнообразни звуци като подсвирквания, пулсиращи звуци и почуквания (кликове), и ги подреждат в сложни модели. Идеята, че тази форма на комуникация представлява вид език, е интригуваща, но спорна

^{9}

Визуални сигнали

Визуалната комуникация използва сигнали, които могат да се видят. Примери за такива сигнали са жестове, изражения на лицето, пози на тялото и оцветяване.

Жестовете и позите са широко разпространени сигнали за визуална комуникация. Шимпанзетата сигнализират опасност, като вдигат ръце, удрят по земята или като гледат право в друго шимпанзе. Жестовете и позициите на тялото се използват често и в брачните ритуали. В тях могат да участват и други сигнали, например ярко оцветяване.

Някои видове използват и изражения на лицето за предаване на информация. Шимпанзетата използват "усмивката на страха", показана на лицето на младото шимпанзе по-долу, за да изразят подчинение. Когато млади шимпанзета приближават доминантен мъжки от групата, те използват това изражение, за да покажат, че приемат надмощието на мъжкия.

Промени в оцветяването също могат да служат като визуални сигнали. При някои видове маймуни кожата около половите органи на женските придобива ярко оцветяване, когато женската е във фертилната част от репродуктивния си цикъл. Смяната на цвета сигнализира на мъжките, че могат да ухажват женската.

Цялостното оцветяване на организъм, а не смяна в цвета, също може да се използва като визуален сигнал

^{1}

. Например яркият цвят на някои отровни видове като жабите дърволази служи за предупредителен сигнал, който казва на хишниците: "Не ме яж!".

Осезателни сигнали — докосване

Осезателните сигнали имат по-ограничен диапазон от другите видове сигнали, тъй като два организма трябва да бъдат точно един до друг, за да се докоснат

^{10}

. Въпреки това тези сигнали са важна част от комуникационния репертоар на много видове.

Осезателните сигнали са сравнително често срещани при насекомите. Медоносната пчела работничка, която е намерила източник на храна, извършва сложна поредица от движения, подобна на танц, за да посочи местоположението на храната. Тъй като този танц се изпълнява в тъмнината на кошера, останалите пчели го разчитат основно по допир

^{11, 12}

Осезателните сигнали играят важна роля и в социалните взаимоотношения. При много видове примати членовете на групата се пощят взаимно — премахват паразити и поддържат хигиена

^{13}

. Това поведение, до голяма степен осезателно, заздравява сътрудничеството и социалните връзки между членовете на групата

^{14}

Осезателните стимули са важни и за оцеляването на организмите, когато са много малки. Например новородените кученца извършват масажиращи и ровещи движения с лапички по млечните жлези на майката, което предизвиква отделяне на хормона окситоцин и производство на мляко

^{15}

За какво се използва комуникацията?

Както показват примерите по-горе, животните общуват чрез много различни видове сигнали, които използват в разнообразни ситуации. Тук ще изброим някои от най-разпространените функции на комуникацията:

Привличане на партньори. Много животни имат сложно комуникативно поведение, свързано с чифтосването. То може да включва привличане на партньор или конкуриране с други потенциални ухажори за достъп до партньори.
Комуникативните поведения, свързани с размножаването, често имат ритуален характер. Например мъжкият може да изпълнява сложен танц, да демонстрира окраската си, например ярко оцветяване или богати шарки, може да пее характерна песен, за да привлече женска. Също така мъжките могат да се конкурират едни с други чрез ритуални демонстрации, които обикновено включват заемане на определена поза, характерни жестове и звукови "заплахи", а не истински битки.
Установяване на доминантност и защита на територия. При много видове комуникативните поведения са важни за установяване на надмощие (доминантност) в социалната йерархия или за защита на територия.
Благодарение на общуването спорове за статут в йерархията или за територия могат да бъдат разрешени без борба. Чрез застрашителни пози, вокализиране или агресивни жестове и двамата участници показват истинската си способност и желание за борба. Това позволява на двете страни да се оценят взаимно и по-слабият от участниците може да отстъпи.
Координиране на поведението на цяла група. При социалните видове комуникацията е ключова за координиране на дейностите на групата като набавяне на храна и защита, както и за поддържане на сплотеността на групата.
Комуникацията може да се използва за насочване на други членове от групата към източник на храна. Медоносните пчели работнички използват специален танц за тази цел, а мравките оставят следи от феромони. Хищниците, които ловуват на глутници като вълците, също общуват помежду си, за да могат заедно да уловят плячка.
Членовете на групата могат да сигнализират и за да координират защитни поведенчески прояви. Такъв е случаят, когато феромоните от смачкана мравка карат другите мравки да се роят, или когато маймуна дава сигнал за тревога, щом забележи хищник.
Комуникативните поведения могат да поддържат сплотеността в дадена група или да установят социални връзки и взаимоотношения. Например пощенето сред приматите насърчава сътрудничеството и подпомага сближаването между членовете на групата.
Грижа за малките. Сред видовете, които полагат родителски грижи за поколението си, комуникацията координира поведението на родителя и на малките, за да подпомогне оцеляването на потомството.
Осезателни сигнали се обменят между новородените животни и техните майки, например, за да поискат храна от майката. Тези сигнали могат да стимулират изграждане на връзката между родител и дете чрез отделяне на хормони.
Пиленцата на чайката удрят с човки по червено петно на клюна на майка си, за да получат храна. Това е друг пример за комуникативно поведение, което подпомага оцеляването на новото поколение. Научи повече затова в статията ни за вроденото поведение.

От тези примери разбираме, че комуникацията помага на организмите да взаимодействат помежду си, за да изпълнят основни жизнени функции като оцеляване, привличане на партньори и грижа за потомството.

Източници

"Поведенческа биология: приблизителни и точни причини за поведението" от колеж Оупънстакс, Биология, CC BY 4.0; изтегли оригиналната статия безплатно от http://cnx.org/contents/185cbf87-c72e-48f5-b51e-f14f21b5eabd@10.53.
"Комуникативно поведение при животните" от Дъглас Уилкин и Джийн Брейнард, CC BY-NC 3.0.

Изменената статия е лицензирана под разрешително CC BY-NC-SA 4.0.

Цитирани трудове

Ерик Гилам, "Въведение в комуникацията между животните," Nature Education Knowledge 3, no. 10 (2011): 70, http://www.nature.com/scitable/knowledge/library/an-introduction-to-animal-communication-23648715.
Питър Тайсън, "Забележителното обоняние на кучето," Nova, последна промяна на 4-ти октомври 2012 г., http://www.pbs.org/wgbh/nova/nature/dogs-sense-of-smell.html.
Дънкан Е. Джаксън и Франсис Л. У. Ратнийкс, "Комуникация при мравките," Current Biology 16, no. 15 (2006): R570-R574, http://dx.doi.org/10.1016/j.cub.2006.07.015.
"Следи от феромони," Уикипедия, последна промяна на 11-ти април 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Trail_pheromone.
"Мравка," Уикипедия, последна промяна на 18-ти юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Ant.
"Chemical Pheromone Communication Between Ants," antARK, accessed June 18, 2016, https://antark.net/ant-life/ant-communication/ant-pheromones/.
"Комуникация при кучетата," Уикипедия, последна промяна на 17-ти юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Dog_communication.
"Поведение при кучетата," Уикипедия, последна промяна на 9-ти юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Dog_behavior.
"Вокализиране при китовете," Уикипедия, последна промяна на 8-ми юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Whale_vocalization.
Марина Хейнс и Касандра Мур-Крауфорд, "Поведение на животните, лабораторно упражнение 8: комуникация," ANSC 455: приложно поведение на животните, достъп на 18-ти юни 2016 г., http://terpconnect.umd.edu/~wrstrick/secu/ansc455/lab8.htm.
Редактори на Спарк Ноутс, “Видове сигнали: механизми и относителни предимства (стр. 2),” SparkNotes, достъп на 27-ми май 2016 г., http://www.sparknotes.com/biology/animalbehavior/signalingandcommunication/section2/page/2/.
Джон Р. Майер, "Осезателна комуникация," Обща ентомология, достъп на 18-ти юни 2016 г., https://www.cals.ncsu.edu/course/ent425/tutorial/Communication/tactcomm.html.
"Взаимно пощене," Уикипедия, последна промяна на 13-ти юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Social_grooming.
Дейвид Крюгер и Ланлан Джин, "Адаптивна стойност," Взаимно пощене при приматите, достъп на 18 юни 2016 г., http://www.reed.edu/biology/professors/srenn/pages/teaching/web_2008/dklj_site_final/adaptive.html.
Бет Ванхорн и Робърт Кларк, "Инстинктивното поведение," във Ветеринарна медицина, основи и приложения (Clifton Park: Delmar/Cengage Learning, 2011), 517.

Препратки

"Комуникация при животните." Уикипедия. Последна промяна на 12-ти май 2016 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Animal_communication.

"Мравка." Уикипедия. Последна промяна на 18-ти юни 2016 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Ant.

"Химична комуникация между мравките чрез феромони." antARK. Достъп на 18-ти юни 2016 г. http://antark.net/ant-life/ant-communication/pheromones/.

"Поведение при кучетата." Уикипедия. Последна промяна на 9-ти юни 2016 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Dog_behavior.

"Комуникация при кучетата." Уикипедия. Последна промяна на 17-ти юни 2016 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Dog_communication.

Гилам, Ерик. "Въведение в комуникацията между животните." Nature Education Knowledge 3, no. 10 (2011): 70. http://www.nature.com/scitable/knowledge/library/an-introduction-to-animal-communication-23648715.

Хейнс, Марина и Касандра Мур-Крауфорд. "Поведение на животните, лабораторно упражнение 8: комуникация." ANSC 455: приложно поведение на животните. Достъп на 18-ти юни 2016 г. http://terpconnect.umd.edu/~wrstrick/secu/ansc455/lab8.htm.

Джаксън, Дънкан Е. и Франсис Л. У. Ратнийкс. "Комуникация при мравките." Current Biology 16, no. 15 (2006): R570-R574. http://dx.doi.org/10.1016/j.cub.2006.07.015.

Крюгер, Дейвид и Ланлан Джин. "Адаптивна стойност." Взаимно пощене при приматите. Достъп на 18 юни 2016 г. http://www.reed.edu/biology/professors/srenn/pages/teaching/web_2008/dklj_site_final/adaptive.html.

Майер, Джон Р. "Осезателна комуникация." Обща ентомология. Достъп на 18-ти юни 2016 г. https://www.cals.ncsu.edu/course/ent425/tutorial/Communication/tactcomm.html.

"Феромон," Уикипедия, 5-ти юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Pheromone.

Рейвън, Питър Х., Джордж Б. Джонсън, Кенет А. Мейсън, Джонатан Б. Лосос и Сюзън Р. Сингър. "Комуникация при животните." В Биология 1144-1147. 10-то издание., AP изд. Ню Йорк: McGraw-Hill, 2014.

"Взаимно пощене." Уикипедия. Последна промяна на 13-ти юни 2016 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Social_grooming.

Редактори на Спарк Ноутс, “Видове сигнали: механизми и относителни предимства (стр. 2).” SparkNotes. Достъп на 27-ми май 2016 г. http://www.sparknotes.com/biology/animalbehavior/signalingandcommunication/section2/page/2/.

"Следи от феромони." Уикипедия. Последна промяна на 11-ти април 2016 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Trail_pheromone.

Тайсън, Питър. "Забележителното обоняние на кучето." Nova. Последна промяна на 4-ти октомври 2012 г. http://www.pbs.org/wgbh/nova/nature/dogs-sense-of-smell.html.

Ванхорн, Бет и Робърт Кларк. "Инстинктивното поведение." Във Ветеринарна медицина, основи и приложения, 517. Clifton Park: Delmar/Cengage Learning, 2011.

"Вокализиране при китовете." Уикипедия, последна промяна на 8-ми юни 2016 г., https://en.wikipedia.org/wiki/Whale_vocalization.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.