Фенотипна пластичност

Мъжете на тази снимка са двама астронавти на НАСА, които са идентични близнаци. Тук вляво е Марк Кели, можеш да видиш името на баджа му, а отдясно е Скот Кели. Причината да покажа тези двама астронавти е, защото ще говорим отново за генотипа и фенотипа, с които се запознахме в други видеа. Само да си припомним – когато се каже генотип, се има предвид реалната генетична информация, кодирана в гените на един организъм. Ако влезеш в клетката, имаме хромозоми, а тези хромозоми представляват дълги вериги ДНК. И различни части от тези вериги ДНК кодират различни неща, обикновено различни протеини. Но има разлика между това каква информация има в гените на човек и какво бива експресирано. Наблюдаемите характеристики са фенотипът и двама души с един и същи генотип може да имат много подобен фенотип, но няма задължително да имат идентичен фенотип, понеже, освен че гените влияят на фенотипа, околната среда също влияе на фенотипа на човек. И, както виждаш тук, Марк и Скот Кели са идентични близнаци, имат един и същи генотип. Но ако разгледаш лицевите им характеристики, ще установиш, че можеш да ги различиш един от друг, и то не само заради това, че Марк има мустак, а Скот няма, можем да нарисуваме мустак, пак щяхме да видим, че изглеждат различно. И това е понеже телата им са се развили по различни начини въз основа на околната среда, в която са били. Тази идея, че един и същи генотип може да доведе до различни вариации на фенотипа, е позната като фенотипна пластичност. И може би в един от най-екстремните експерименти, които някога са били провеждани върху фенотипната пластичност, учените от НАСА искали да видят какво ще се случи с генната експресия, ако Скот Кели прекара продължителен период от време в Космоса, а брат му близнак не. Те разгледали как телата им експресират определени характеристики преди Скот да прекара продължителен период от време в космоса. А след като прекарал това време в космоса, те проучили тялото му и видели, че има разлика в митохондриите, разлики в кои гени се експресират. Всъщност, имало 7% разлика в генната експресия след продължителното пребиваване на Скот в околоземна орбита. Това е пример, че тази космическа среда е променила фенотипа на Скот. И учените от НАСА изказали хипотезата, че бедната на кислород среда, високото количество въглероден диоксид, които били стресори при космическото пътуване, са повлияли как генотипът, който е идентичен с генотипа на брат му Марк, може да се експресира, водейки до тази фенотипна пластичност в допълнение към различните други промени във фенотипа на Скот и Марк, натрупани в през техния живот досега, въпреки че носят една и съща генетична информация.