If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Датиране чрез въглерод 14, част 1

Датиране чрез въглерод 14, част 1. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео ще разгледаме как се образува въглерод-14 и как се превръща в съставна част на всички живи организми. После или в това, или в някое друго видео, ще видим как с помощта на въглерод-14 можем да определим възрастта на дадена находка и да кажем, че дадена кост например е на 12 000 години или че даден човек е починал преди 18 000 години. Сега ще нарисувам Земята. Ето това е земната повърхност, или по-точно малка част от нея. Следва атмосферата на Земята. Ще я нарисувам в жълто. Ето това е атмосферата. Сега ще го запиша. Над 2/3, или 78% от атмосферата се състои от азот. 78% азот. Тук ще напиша "азот". Отбелязва се с N. Съдържа 7 протона и 7 неутрона. Атомната му маса е около 14. Това е най-разпространеният изотоп на азота. Повече относно понятието "изотоп" има в плейлиста с клипове по химия. С две думи – броят на протоните определя вида на химичния елемент. Но това число тук горе се променя в съответствие с броя на неутроните. Различните варианти на даден елемент се наричат изотопи. За мен изотопите са варианти на даден елемент. И така, ето я атмосферата, а от Слънцето се излъчват т.нар. космически лъчи, които всъщност не са лъчи, а космически частици. Можеш да приемеш, че те са единични протони, което се равнява на водороден атом. Те могат да бъдат и алфа частици, което се равнява на хелиев атом. Има дори и няколко електрона. Те ще навлязат в атмосферата и ще се сблъскат с обекти, намиращи се в нея, като по този начин ще образуват неутрони. Ще отбележим неутрона с малко n, а масата му с 1. Не пишем нищо, тъй като тук няма протони, както беше при азота, който съдържа 7 протона. Тоест не става дума за истински химичен елемент, а за елементарна частица. И така, образуват се неутрони. Искам да подчертая, че не говорим за типична химична реакция. От време на време някой неутрон се сблъсква с азот-14 по такъв начин, че изблъсква един от протоните в азота и заема мястото на този протон. Повтарям: изблъсква един от протоните и така, вместо 7 протона, остават 6. Но азот-14 не се превръща в азот-13, тъй като неутронът заема мястото на изместения протон. И така остава числото 14. Понеже вече съдържа само 6 протона, престава да бъде азот и се превръща във въглерод. Изместеният протон се освобождава в атмосферата. Ще го отбележа с различен цвят. Освен това протонът, който си кръжи, може да бъде наречен водород 1 и по някакъв начин да се сдобие с електрон. Ако не успее, си остава водороден йон или водородно ядро. Този процес, както казах, не се случва постоянно, а от време на време. Ето как се образува въглерод-14. Ето това тук е въглерод-14, или радиовъглерод. Накратко, можеш да го разглеждаш като азот-14, при когото един от протоните е заместен с един неутрон. Интересното е, че този процес се случва непрекъснато в атмосферата – не в големи, но все пак в достатъчни количества. Ето сега ще го запиша. Протича постоянно. Да погледнем периодичната система. Въглеродът по дефиниция съдържа 6 протона, но най-разпространеният изотоп на въглерода е въглерод-12. По-голямата част от въглерода в тялото ти е въглерод-12. В същото време обаче се образува и малка част въглерод-14, който след това се свързва с кислорода и образува въглероден диоксид. Въглеродният диоксид се поема от атмосферата и от океаните. Може да бъде фиксиран от растенията. Въглеродната фиксация е процес, при който най-често светлинната енергия на Слънцето превръща газообразния въглерод в органична материя. И така радиовъглеродът, или въглерод-14, се образува постоянно. Стига до океаните – вече е във въздуха, като добре се е смесил с останалите газове, които се съдържат в атмосферата. След това се поема от растенията. Те всъщност се изграждат, като фиксират въглерод, който от газообразно преминава в твърдо състояние, един вид става жива материя. Добър пример за това е дървесината. Влиза в растенията, след което става част от животните, които се хранят с растения, например хората. Защо това е интересно? Преди малко обясних механизма, по който макар и въглерод-12 да е най-често срещаният изотоп, част от тялото ни, докато сме още живи, поема радиовъглерод или въглерод-14 . Любопитното е, че единствено живите организми могат да поемат радиовъглерод при консумацията на растения. След като човек почине и бъде погребан, вече няма как радиовъглеродът да влезе в тъканите му, тъй като вече не може да поема храна, съдържаща въглерод-14. Тоест след смъртта си организмите вече не могат да поемат въглерод-14. В същото време радиовъглеродът, който се съдържа в тях, когато умират, ще се разложи посредством бета-разпадане, като се върне в изначалната си форма – азот-14. Процесът е обратим. Радиовъглеродът ще се рападне на азот-14 чрез бета-разпад, при което ще се отдели един електрон и една частица антинеутрино. Няма да се спираме на процеса подробно. Но по-просто казано, един от неутроните се превръща в протон, като същевременно отделя ето тези две частици. Защо това е интересно? Преди малко споменах, че живите организми съдържат въглерод-14, който постоянно се разпада. След смъртта си организмът престава да поема хранителни вещества от растенията. Това важи и за растенията. След смъртта си те вече не могат да фотосинтезират или да извършват фиксация на въглероден диоксид. След смъртта си растенията не могат да поемат въглероден диоксид от атмосферата и да го превръщат в нова тъкан, в резултат на което радиовъглеродът в тази тъкан "замръзва" и започва да се разлага с определена скорост. Благодарение на нея можем да определим колко отдавна е настъпила смъртта на организма. Скоростта, с която се разпада радиовъглеродът, е следната – половината от него се разпада за около 5730 години. Това е периодът на полуразпад. И в други клипове е ставало дума за периода на полуразпад. Искам да подчертая, че не е ясно коя половина от радиовъглерода се е разпаднала. Тази идея се основава на теорията на вероятностите. Не може да се каже, че целият въглерод-14 в лявата половина ще се разпадне, докато този отдясно ще остане непокътнат през въпросните 5730 години. По-скоро се има предвид следното: който и да е радиовъглероден атом има 50% вероятност да се разпадне на азот-14 в период от 5730 години. Така, след като изтекат 5730 години, около половината радиовъглеродни атоми ще са се разпаднали. И какво от това? Ако приемем, че в тъканите на всички живи организми се съдържа въглерод-14 в определено съотношение, тоест той представлява част от градивните им елементи, и след това намерим, да речем, ето тази кост благодарение на археологически разкопки, и се окаже, че в тази кост се съдържа 1/2 от радиовъглерода, който обикновено се съдържа във всички живи организми. Би било логично да предположим, че тази кост е на 5730 години. Ако пък продължим да копаем и намерим още една кост, на около половин метър под първата, може да се окаже, че тази находка съдържа 1/4 от радиовъглерода, който изгражда живите организми. В такъв случай каква е нейната възраст? 1/4 от въглерод-14 означава, че е преминала през два периода на полуразпад. След един период на полуразпад би останал половината радиовъглерод, а след още един период на полуразпад – половината от него ще се превърне в азот-14. Два периода на полуразпад се равняват на два пъти по 5730 години. В такъв случай на колко години е нашата находка? На около 11 460 години.