If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:30

Видео транскрипция

Нека се придържаме към тази опростена идея, че имаме ген за цвета на очите и той има само два варианта. Има доминантен вариант, който кодира кафяв цвят на очите, и рецесивен вариант, който кодира син цвят на очите. Така че, ако един от алелите ти е това B, ще имаш кафяви очи. Единственият начин да имаш сини очи е да си хомозиготен по отношение на рецесивния алел. Да кажем, че в една популация, една голяма популация, отговаряща на допусканията на закона на Харди-Вайнберг, наблюдаваш, че 9 процента от популацията е със сини очи. Сега говорим за фенотипа. Можеш да видиш, че те имат сини очи. Въз основа на това дали можем да разберем колко е p, което е честотата на доминантния алел? Можем ли да разберем? Можем ли да разберем колко е q, което е честотата на рецесивния алел – можем ли да установим и това? Насърчавам те да спреш видеото. Въз основа на това, което видяхме за уравнението на Харди-Вайнберг, можем ли да разберем колко са тези? Нека си припомним уравнението. В предното видео го разгледахме, но нека го запиша тук. То казва: алелната честота, честотата на доминантния алел, повдигната на квадрат, плюс два пъти честотата на доминатния алел по честотата на рецесивния алел, плюс честотата на рецесивния алел, повдигната на квадрат, е равно на едно. И видяхме, че това идва от идеята, че p плюс q е равно на едно. Има 100 % шанс, ако произволно избереш ген, да е един от тези два варианта. Сега, щом казваме, че девет процента имат сини очи – какво значи това? Единственият начин да имаш сини очи е генотипът ти да е хомозиготен рецесивен. Защото ако имаш B тук, тогава ще имаш кафяви очи. Така че можем да кажем, че девет процента имат този генотип. Или можеш да кажеш, че честотата на този генотип в популацията е девет процента. Но вече сме виждали какво точно е този член тук. Това е членът q на квадрат. Това е вероятността – един начин да разглеждаш това... q, разбира се, е честотата на рецесивния алел. Сега можеш да гледаш на това като на шанса да получиш два рецесивна алела. В твоята популация това ще е 9 процента. Можем да кажем, че q на квадрат е равно на 9 процента. Или видяно по друг начин, членът тук е девет процента или 0,09. Девет процента имат този генотип. Това ни казва това тук. Тогава можем да пресметнем q. Ако q на квадрат – ще го напиша като дроб 0,09 – това означава, че q е корен квадратен от 0,09, значи q е 0,3. По този начин успяхме да определим алелната честота на рецесивния алел. Мога да запиша това и като процент – 0,3 са 30 процента. Ако разглеждаш гените в популацията, 30 процента притежават нашия код за рецесивния алел или рецесивния вариант. Въз основа на това можем да разберем какъв процент кодират доминантния вариант. Останалите гени трябва да кодират доминантния, защото допускаме, че има само два вида. p плюс q е равно на сто процента, или p плюс q е равно на едно. Така че това трябва да е 70 процента. Въз основа само на това можем да се поразровим още малко. Колко е p на квадрат? p на квадрат е 70 процента на квадрат, или 0,7 на квадрат. Това тук е 0,7 на квадрат, което дава 0,49. Един начин да си го представиш е... Още веднъж, това е просто уравнение, но тези ясни идеи започват да се избистрят от това, базирано на тази информация. Сега можем да кажем, че 49 процента от популацията ще има генотип от B, ще бъдат хомозиготен доминантен. И тогава можем да намерим това тук. Два пъти p по q. Това ще бъде два пъти по 0,7, по 0,3. Да видим, това ще бъде 2 по 0,21. Значи тук ще бъде 0,42. По друг начин казано – 42 процента от популацията ще има генотип Bb. Виждаш, че сумата на всички е 100. 49 процента плюс 42 процента е 91 процента. Плюс 9 процента прави 100 процента. Получаваш малко информация тук и на база това, което знаем за алелните честоти, допускаме някои неща и можеш да получиш повече знание за тази популация. Това наистина е много полезно в реалния живот, когато хората се интересуват от някакъв рецесивен алел, който може да предизвиква някакво заболяване, например. Въз основа на случаите с това заболяване, хората могат да се запитат: "Какъв процент от популацията е носител?" Например, ако те са хетерозиготни за тази болест. Това е наистина полезно в реалния живот.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.