If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:41

Видео транскрипция

Това тук е снимка на Карл Линей, надявам се, че не бъркам произношението на името му. Той е шведски господин, който е живял през 18-ти век. Известен е като бащата на съвременната наука за таксономията. Думата таксономия, ако просто я отделиш от корена ѝ, всъщност е науката за класифициране на нещата. Но когато хората говорят за таксономия, точно в случая с Карл Линей, те говорят за класификацията на живи организми. Значи класифициране... класифициране на организми. Неговото нововъдение, преди той да публикува това, хората са разбирали, че има различни видове животни. Това, че лъвовете имат определени характеристики, които ги правят лъвове, могат да се размножават помежду си и други подобни. Маймуни или шимпанзета, всички ще се размножават и това ще е отделен вид. И полярните мечки са били отделен вид, и хората също са отделен вид. Но неговата заслуга е, че той решил не просто да групира животните във видове. Той решил да обедини видовете в други категории. Той създава категорията род. Групираме подобните видове в род. После той отишъл по-далеч, защото идеята за родовете всъщност датира още от древните гърци. Той се запитал защо да не групира подобните родове в семейства, семействата в разреди, разредите в класове, след това класовете в царства. И той всъщност решил: Може би мога да създам дърво на живота. Може би мога да създам схема, за да се види ясно колко отдалечени са два организма. И това е причината той да бъде бащата на съвременната таксономия. А не е разполагал с много инструменти. Той можел да използва само наблюдение и да каже: " Добре, този тип животни имат козина и се възпроизвеждат по този начин, или снасят яйца, или не снасят яйца, или имат гръбначни стълбове, или нямат. Това е било най-доброто, което е можел да използва, когато е създал своята таксономия. Но оттогава очевидно има голяма промяна в начина, по който възприемаме живите организми, естествения свят, както и в инструментите за тяхното изучаване. Едно нещо, за което той не е знаел, е еволюцията, теорията за общия произход. Освен теорията за еволюцията трябва да добавим и способността ни да изучаваме вкаменелостите, което прави възможно по-точно да разберем кои животни са свързани помежду си. Можем да видим дали имат общи предшественици по-скоро или по-отдавна. Това, с което дори Чарз Дарвин не е разполагал, и което сега се използва като инструмент в таксономията, са генетичните данни. Така че вече не е нужно да разчитаме на вкаменелостите. Можем да вземем ДНК от два вида, които съществуват днес, и да видим сходството в тяхната ДНК. Така можем да разберем колко отдавна те са се разклонили, ако това не може да бъде доказано с помощта на вкаменелости, или колко отдавна в миналото тези видове са станали отделни. След като казах това, искам да изясня нещо. И това е нещо, което за мен винаги е било малко объркано от самото начало, когато се сблъсках с таксономията. Това е, че таксономията е толкова изкуство, колкото и наука. Днес, дори до наши дни, хората спорят за най-добрия начин да се класифицират нещата, и на какво трябва да се обръща внимание. ДНК е най-добрият инструмент до момента за създаване на по-систематичен и по-аналитичен метод за описание на това колко близки са два организма. Но до голяма степен много от тези категории... решението как да разделим едно царство, отдел, клас, разред, семейство, род – това е донякъде произволно решение. Те са избрани просто въз основа на по-ранните класификации, включително тази на Карл Линей, което изглежда като това групиране. Но те биха могли да бъдат обединени на по-високо ниво или на по-ниско ниво. Така че тези неща тук са донякъде произволни. По-аналитичен начин е просто да се разгледа ДНК и сходствата в нея да се използват като мярка за отдалечеността на две животни. Всъщност би трябвало да кажа два вида, защото таксономията не се отнася само до животните. Тя се отнася и до растенията, и до бактериите, и археите, до всякакви организми, така че тя класифицира повече неща, а не само животните. Като казах това, защото мисля, че е интересно, за да добием представа какво е модерната таксономия, област, която е създадена от Карл Линей, и къде е тя днес, и ще използвам това, за да разберем къде се намираме ние хората в общата картина. Очевидно ще представя само малка част от вселената от организми, които ние познаваме в настоящия момент. Но това показва картината по начин, който можем да разберем, особено нас самите. По-точно човекът. Нашият вид, наричаме себе си човеци. Всъщност ние сме Хомо Сапиенс. Сапиенс е частта, която представлява вида; Хомо е нашият род. И сега искам да попитам: щом Хомо е род, какви други видове има в рода Хомо? Реалността е, или поне доколкото ни е известно, че няма други живи видове в рода Хомо. Вероятно сме ги избили всичките. Или може би сме се смесили с тях някак, което опровергава схващането, че това са били различни видове. Но по-вероятно те са се конкурирали в едни и същи екосистеми и са станали застрашени видове много скоро след като са срещнали нашите предшественици. Но последните други видове в нашия род , за които знаем, са били неандерталците, като официалното наименование на техния вид е Neanderthalensis. Ако се придвижим нагоре по дървото на живота, по-нагоре в таксономията... понякога ще видиш да се споменава триб (между род и семейство). Но може и да не ти е познато. Нещата стават все по-раздробени, когато се приближаваме до човека. Понякога ако се отдалечим по дървото на живота, нещата стават не толкова раздробени понякога. Но това е различно според случая. Когато отидем нагоре, стигаме до Хоминините. Сигурен съм, че не го произнасям правилно. Друг вид, който е в Хоминини, но не е Хомо... не мога да изброя всички, но затова показвам всички тези други разклонения ето тук... Този вид е обикновеното шимпанзе. Името на вида е... техният род е Pan, а техният вид е троглобити. Така че можеш да ги наричаш Pan troglodytes. Това е друг принцип, който е въведен от Карл Линей, според който определен вид се назовава първо чрез неговия род и после чрез неговия вид. Родът е с главна буква, а видът е с малка буква. Ние сме Хомо сапиенс. Това е Хомо неарденталензис. Пан троглодитите често са наричани шимпанзета. Ако се качим още едно ниво нагоре по това дърво на живота, стигаме до семейство. Тук сме в семейство Хоминиди, пак съм сигурен, че не го произнасям правилно. Ще дам един пример, нещо, защото всичко, което споменах досега, е част от това семейство. Пример за животно, което не е от това семейство, е например горилата. Тя се нарича Gorillini gorilla, или G gorilla. Това е името на вида. Това семейство ето тук, понякога общо се нарича семейство Човекоподобни. Ако отидем едно ниво по-нататък... и причината да правя това е... по никакъв начин не мога да съм изчерпателен кои други видове са в това семейство, но не са в нашия триб. Просто се опитвам да ти дам картина на... като отиваме още по-нататък, ние се отдалечаваме от нашия триб, от нашето семейство и разред, стигаме до организми, чийто общ прародител с хората е все по-далеч назад във времето. Генетичните сходства стават все по-малко. Дори физическите различия, ако погледнем на това ниво, стават все по-големи и по-големи. И стигаме до една още по-широка категория. Това са приматите, нещо, което вероятно ти е донякъде познато. Терминът примати принципно означава животни, които или живеят по дърветата, или в дъждовни гори, или са произлезли от предшественик, живял по дърветата. Те притежават способност да се захващат за нещата. Те принципно са добри в това да се катерят. Не всички обаче. Хората са може би най-лошите примати, когато става дума за катерене или сред най-лошите. Но това е обща класификация. Това е начинът, по който принципно определяме приматите. И като пример за примат, който не е човекоподобен, можем да посочим павианите. Ето това тук е павиан. Те са примати, но не са човекоподобни. Те вероятно са произлезли от... някои павиани всъщност не живеят по дърветата. Но вероятно всички са произлезли от прародител, който е живял по дърветата. Затова техните ръце и крака изглеждат по този начин. Сега отиваме едно ниво нагоре в класификацията. Стигаме до бозайниците. Вероятно това е нещо, за което си разсъждавал/а. Бозайниците са животни, които дишат въздух, и често имат козина или косми. Те хранят малките си с мляко. Имат действащи млечни жлези. Има и други неща, които определят бозайниците. Няма да давам изчерпателно определение. Просто за да дам пример с бозайник, който не е примат, ще посоча тази полярна мечка ето тук. Това е бозайник, който не е примат. Мога да дам и други примери. Мога да ти покажа тигър, или мога да покажа жираф, или кон. Но това съвсем не е изчерпателно. Но нека да отидем по-нататък. Сега стигаме до клас – всъщност вече сме в класа на млекопитаещите. Сега да отидем на отдел. Отдел – хората и всички бозайници сме в отдел Хордови. В отдел Хордови има подотдел, който не съм написал, това са Гръбначни, което означава, че имат гръбнак. Ние имаме гръбначен стълб с гръбначен мозък в него. Хордови е малко по-общо. Хордови са отдел, в който... подреждането на местоположението на устата, на храносмилателните органи, на ануса, мястото на гръбначния стълб, мястото на мозъка, мястото на очите, мястото на устата. Всичко тези са на едно място. Ако ги разгледаш, всичко, което изброих дотук, има сходна обща структура. Имаме гръбначен стълб. Имаме мозък. Имаме уста. После устата води до някакъв вид храносмилателна тръба. В нейния край има анус. Имаме очи пред мозъка. Това е общият начин... Като не съм много изчерпателен, но така се описват хордовите животни. Представител на хордови, който не е бозайник, за който можеш да се досетиш, са рибите или акулите. Това тук е представител на хордови, който не е бозайник. Това е голяма бяла акула. Сега да отидем нататък. Вече стигаме до неща, които изобщо не приличат на човека. Качваме се едно стъпало. Сега сме в царството на животните. Това е най-широка категория, която Карл Линей е въвел. Като той е категоризирал и растенията също. Но когато мислиш за животинското царство, и за неща, които не са хордови, това са например насекомите. Това са медузите. Следващата категория е надцарство. Тук са еукариотите. Това са всички организми, които имат клетки, и в тези клетки съществуват сложни структури. Еукариотите имат клетки със сложна структура. Прокариотите нямат сложни органели в техните клетки. Други еукариоти, които не са животни, включват например растенията. Очевидно пренебрегвам цялата тази част от дървото на живота. Тя е също толкова богата, даже по-богата, отколкото тази част, която представих. Това е просто малка част от цялото дърво на живота. Но сега да отидем още една стъпка нагоре. Ако се качиш още по-нагоре, сигурно се питаш: Каква форма на живот има, която не е еукариот, която няма сложни клетъчни органели, например митохондрии, в клетката и в клетъчно ядро? Това например може да е някаква бактерия. И ако отидем още по-нагоре, там са организми като вирусите, за които даже се спори дали въобще са форми на живот, защото те зависят от други форми на живот, за да осъществят своята репродукция. Но те притежават генетичен материал като всички други организми. Това за мен е нещо изумително. Нещо толкова различно като растение... вгледай се в растенията, които са у дома ти, или в едно дърво, когато се разхождаш, или бактерия, или медуза. Общото е, че те всички притежават ДНК. Тази ДНК в повечето случаи се репликира по много, много сходен начин. Така че е невероятно, че ние сме свързани, или даже, че имаме общ прародител с някои от тези организми. И това води до въпроса и за неща като вирусите. Ще спра дотук. Наистина искам просто да разбереш, че... искам да съм сигурен, че разбираш, че това е... определено си заслужава да се изучава, за да разберем къде се намираме във вселената на живите организми. Но също така искам да разбереш, че е истинско изкуство да решим как да направим тази класификация или къде да насочим вниманието си, дали да се фокусираме върху характеристики като начина на размножаване, или начина на изхранване на малките, или начина на придвижване, или начина на дишане, или нещо друго от сорта. Както и да е, спирам тук.
Съдържанието по Биология достига до теб с подкрепата на Фондация Амген
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.