If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Репродуктивна изолация

Какво прави два организма членове на различни видове? Научи за силите зад репродуктивната изолация. От Рос Файърстоун. Създадено от Рос Файърстоун.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Чудиш ли се как класифицираме различните организми в различни видове? Преди да разгледаме това, нека си припомним разликата между безполово размножаване и полово размножаване. При безполовото размножаване един организъм като бактерия, например, ще се раздели на две дъщерни клетки, които са генетично идентични на оригиналната клетка. При половото размножаване два члена на един и същи вид ще се възпроизведат заедно, за да образуват генетично уникално потомство. Като цяло, казваме, че организми, които се възпроизвеждат безполово, имат ниско генетично разнообразие, докато полово възпроизвеждащите се видове имат високо генетично разнообразие. Какво е вид? Това може да е много труден за отговаряне въпрос. За полово възпроизвеждащите се организми можем да кажем, че два организма, като тази котка и този човек, са членове на различни видове. Те не могат да имат поколение заедно. Но за безполово размножаващи се организми, като бактерии, протисти и археи, става малко по-сложно. Тези видове не се размножават с други организми. Трудно ни е да ги класифицираме в различни категории. И наричаме това проблема на видовете. Но в това видео ще разгледаме полово размножаващите се организми. И те са разделени на различни видове от различни форми на това, което наричаме репродуктивна изолация. Това е идеята, че има много фактори, които не позволяват на два различни организма да имат потомство. И можем да разделим тези сили на две отделни категории – презиготни форми и следзиготни форми. Презиготната изолация се отнася до всички различни фактори, които не позволяват на два организма да имат потомство заедно, които влияят преди образуването на зигота. Спомни си, че зиготата е единична клетка, която е изградена от генетичния материал и на двата организма, които са се възпроизвели заедно. Следзиготните форми на изолация – ще разгледаме това малко по-късно. Първият вид презиготна изолация е времевата/хабитуалната изолация. И времевата изолация се отнася до факта, че не всички организми се чифтосват по едно и също време. Някои се чифтосват през нощта, докато други през деня. Някои може да се чифтосват през пролетта, а други – през зимата. Ако два организма не намерят партньори по едно и също време, тогава те са времево изолирани. Хабитуалната изолация се отнася до мястото, където се чифтосват организмите. Някои може да предпочитат да се чифтосват в гората, докато други предпочитат да се чифтосват в планините. И ако два организма не намерят партньори на едно и също място, тогава те също са изолирани. Ако времето и мястото не са проблем, следващата бариера е поведенческата изолация, която се отнася до това как мъжките избират и как организмите подхождат към привличането на партньори. Не всички организми ще привличат партньори по един и същи начин. Вероятно едно животно, например птица, ще привлече партньор чрез песен, докато този заек може да потанцува, за да намери партньор. Тоест имаме поведенческа изолация. После имаме механична изолация, която е свързана с физическата неспособност на два организма да се чифтосат, дори ако искат. Чудесен пример за това е, че огромно животно като слона не може да се чифтоса с малка мишка. Ако два организма се чифтосат успешно, пак може да се натъкнат на гаметна изолация, която е когато оплождането между двете гамети за образуване на зигота е невъзможно. След като зиготата е била образувана, можем да продължим и да разгледаме следзиготните форми на репродуктивна изолация. И първата форма е зиготна смъртност. Това протича, когато дори ако двете гамети от двата организма могат да се слеят успешно и да образуват зигота, тази зигота ще има висока степен на смъртност и няма да може да се развие до зряло поколение. След това имаме нежизнеспособност на хибрида, която протича, когато една зигота може да израсне в зряло потомство, но това потомство ще има висока степен на смъртност и няма да успее да порасне до зрял възрастен. Накрая, имаме последната форма на репродуктивна изолация, която е стерилност на хибрида. И това е когато поколението може да порасне до зрял възрастен, но този зрял възрастен не може да се чифтосва и да има собствено потомство. Тоест, ако два полово възпроизвеждащи се организма не са изолирани от някоя от тези бариери, тогава по принцип казваме, че са членове на един и същи вид. Какво научихме? Първо научихме за видовия проблем и как класифицирането на различни организми в различни видове може да е доста трудно. Имаме доста добро определение за полово възпроизвеждащи се организми, но не и за безполово възпроизвеждащи се организми. И след това научихме за репродуктивната изолация и как можем да кажем, че два полово възпроизвеждащи се организма са репродуктивно изолирани, ако не могат свободно да произведат фертилно поколение заедно.